Loading...
Узаконеният абордаж не разплака сляпата българска Темида
Заключена „врата в полето“ – такъв е простият прочит на една куха правоохранителна мярка, намерила масово приложение в сбърканото българско раздържавяване. Пита се каква работа върши дежурната клауза, която се мъдри в почти всички приватизационни договори, забраняваща на купувача да продава за срок от три или пет години придобитите по силата на сключената сделка акции? Отговорът е – никаква. Защото, ако въпросните акции не могат да се продават, то няма никаква пречка да се… стопяват. Трикът не е с повишена трудност, нарича се „увеличение на капитала под условие“ и отдавна е класика в жанра. Той дава чудесната възможност да се правят реални промени по отношение на собствеността върху ценните книги, без формално да се нарушава приватизационният контракт. С подобна операция купувачите на държавни или общински предприятия на практика безпроблемно пробиват яловия опит на продавача да осигури надеждна защита срещу неизпълнението на поетите ангажименти за инвестиции, работни места и прочие договорки.
Бедата е, че играта с увеличението на капитала отваря твърде често изключително главоболна работа на съдебната ни система. Нагледна илюстрация за това е и „казус“, заплетен от някогашното научно-производствено звено в голямото семейство на Военнопромишления комплекс, а днес основен партньор на отбранителното министерство – „Електрон прогрес“ АД. Проблемите в неговото следприватизационно житие-битие „ФорумЪт“ описа под заглавието: „Ще посегнели Борисов на „вълците“ в българо-софийския боклук?“ ( http://www.forumat-bg.com/ikonomika/618-shte-posegne-li-borisov-na-valtzite-v-balgaro-sofijskiya-ikonomicheski-bokluk ). Повдигнахме завесата обаче само наполовина. А зад нея е скрит
тежкият съдебен развод между акционерите в стратегическото предприятие
Въпреки че бракът е бил по любов. Струва си за него да разкажем сега. Въпреки случилата се преди почти десет години „драма“ – предвид завидния последващ бизнес просперитет на победителят в нея.
Хрониката й е повече от любопитна. Всичко започва на 12 декември 2001 г. когато РМД-то „Електрон-прогрес 98“ (представлявано от председателя на неговия директорски борд Иван Николов) и частната фирма „Милтех“ ООД (с управител Красимир Пингелов) сключват договор за учредяване на консорциум. Общата „стопанска цел“ на съдружниците е повече от благородна – участие в приватизацията на 80% от капитала на „Електрон прогрес“ ЕАД, обявени за продан на 31 октомври 2001-ва със заповед на тогавашния икономически министър Николай Василев. В договора е записано, че разпределението на дяловете, печалбите и загубите в консорциума ще става в съотношение 49% за „Електрон-прогрес 98“ и 51% за „Милтех“.
Същата почти братска подялба е предвидена и в подписаното на 14 януари 2002 г. акционерно споразумение между двамата партньори за създаването на дружество на име „ЕПМ холдинг“ (абревиатура на „Електрон прогрес“ и „Милтех“). Споразумението регламентира упражняването на правата върху акциите на „Електрон прогрес“, ако „ЕПМ холдинг“ спечели състезанието за тях. Уточнено е, че това ще е грижа на председатeля на надзорния съвет на холдинга и собственик на „Милтех“ ООД – Георги Боянов Крумов. Подчертано е още, че в управлението на „Електрон прогрес“ фирмата на Крумов ще участва чрез определени от нея лица, които ще имат превес с един, и то решаващ глас спрямо останалите членове на ръководството.
На 17 януари 2002-ра „ЕПМ холдинг“ е регистриран и в Софийския градски съд (СГС), а на следващия ден (18 януари) легализираното дружество наистина става собственик на мажоритарния 80-процентен дял от капитала на „Електрон прогрес“ ЕАД. Това е
най-голямата сделка на икономическото министерство за цялата 2002 година
Цената й възлиза на 2.65 млн. щ. долара. След приспадане на депозита от 110 хил. долара (внесен от РМД-то „Електрон-прогрес 98“) тя е издължена (10% кеш и 90% в компенсаторки) с кредит от 1.5 млн. лева. Кредитът е отпуснат на „ЕПМ холдинг“ от „Мотобул“ ООД, представлявано от Виктор Методиев Кирилов, който пък е свързан с множество фирми, в които основен съдружник е споменатият вече Георги Боянов Крумов.
В договора за покупко-продажбата на „Електрон прогрес“ липсват каквито и да било ангажименти от страна на купувача за инвестиции и за работни места, но не е пропусната традиционната клауза, която го задължава „…В срока на предложената бизнес програма, но не по-малко от три години от датата на настоящия договор, да не прехвърля акциите, предмет на настоящата продажба“.
Интересно поради какви причини при подписването на този документ, тогавашният министър на икономиката Николай Василев (известен като върл противник на увеличенията на капитала под условие) не е сметнал за необходимо към думичката „прехвърля“ да добави и „трансформира“? Защото точно това се случва в „Електрон прогрес“ само единайсет месеца по-късно. На 20 декември 2002 г. съветът на директорите на дружеството взима решение за увеличение на капитала му от 233 749 лв. на 1 млн. лева. Според протокола от заседанието операцията трябва да се извърши чрез издаване на 766 251 броя нови акции с номинал един лев всяка и изкупуването им от „Милтех“, като 25% се изплатят при записване на новата емисия, а останалите в срок до 31 януари 2006 година. По този начин акционерното участие на „ЕПМ холдинг“ в „Електрон прогрес“ спада от 80 на 18.7%, 20-процентният остатъчен дял на държавата на… 4.67%, а „Милтех“ става притежател на 76.63 на сто от капитала на предприятието.
Няколко неща заслужават внимание в случая. Както стана дума, съдружници в „ЕПМ холдинг“, купил 80-те процента на „Електрон прогрес“, са „Милтех“ – с 51%, и РМД-то „Електрон-прогрес 98“ – с 49 процента. По време на въпросното решение в директорския борд на приватизирания „Електрон прогрес“ пък фигурират следните лица: Георги Боянов Крумов (председател на надзорния съвет на „ЕПМ холдинг“ и едноличен собственик на „Милтех“), Иван Миланов Николов (изпълнителен директор на „ЕПМ холдинг“ и председател на съвета на директорите на РМД-то „Електрон-прогрес 98“), Красимир Стоянов Пингелов (изпълнителен директор на „ЕПМ холдинг“ и управител на „Милтех“), Мартин Михайлов Заимов (бивш подуправител на БНБ, отговарящ за Валутния борд и консултант на „Милтех“), Йордан Стефанов Йорданов (изпълнителен директор на „Електрон-прогрес 98“), о.з. полк. Иван Русев Кьосев (бивш началник на управление КИС към Генщаба, акционер в РМД-то „Електрон-прогрес 98“), и Здравка Петрова Георгиева (акционер в „Електрон-прогрес 98“). Тъй като Здравка Георгиева е отсъствала от
фаталното заседание
в гласуването на решението са участвали шест човека. Против предложението за увеличение на капитала са гласували двама от представителите на РМД-то – Иван Николов и Йордан Йорданов. А о.з. полковникът Кьосев и останалите трима души от квотата на „Милтех“ са дали зелена светлина за финансовата операция. Формално погледнато излиза, че мажоритарният акционер в „ЕПМ холдинг“ – „Милтех“, застава срещу неговите интереси, съгласявайки се да стопи драстично участието на холдинга в „Електрон прогрес“. Още по-странно е, че за същата кауза работи и акционерът в РМД-то – о.з. полк. Кьосев, макар че в резултат на това капиталово увеличение собствените му акции се обезценяват.
Колкото до държавата – в лицето на икономическото министерство, тя и хал хабер си няма какво става с нейния дял (или просто удобно се е направила на „спящата принцеса“), тъй като в директорския борд на „Електрон прогрес“ не се е намерило място за представител на ведомството. Така „Милтех“ е извадила късмета да закупи 766 251 броя акции от новата емисия за по левче парчето, докато при раздържавяването на предприятието всяка една от продадените 186 999 негови акции е струвала 14.17 щ. долара. Съвсем неотдавна АП изтъргува и скромния държавен 4.67-процентен дял на цена около 6 лв. за акция и купувачът пак бе фирма „Милтех“.
От своя страна
„прецаканото“ РМД
„Електрон-прогрес 98“ е решило с доста солидно закъснение да си търси правата по съдебен ред. Чак на 4 февруари 2004 г. от негово име в СГС е депозиран иск срещу увеличението на капитала на „Електрон прогрес“. В молбата се твърди, че това е извършено както в противоречие на устава на дружеството (където ясно било записано, че „ЕПМ холдинг“ държи 80% от капитала на „Електрон прогрес“), така и в нарушение на приватизационния договор. Юристите на РМД-то смятат, че купувачът, в лицето на „ЕПМ холдинг“, неправомерно е свалил дела си от 80 на 18.7%, за което би трябвало да му се начислят записаните в договора неустойки. Размерът им е равен на цената по сделката – 2.6 млн. щ. долара, плюс 20% върху нея. Само че от Агенцията за следприватизационен контрол са на друго мнение. През април 2004-та експертът й Дянко Чанков и юрисконсултът Хранимир Генчев са сложили подписите си под протокол, в който се казва, че: „Купувачът на „Електрон прогрес“ не е прехвърлил акциите, предмет на продажбата, и няма нарушения по приватизационния договор“.
Това е положението – агенцията е безсилна, от правна гледна точка прехвърляне няма. На същото становище е и Софийският градски съд, който на 12 май 2004 г. отхвърля жалбата на РМД-то „Електрон-прогрес 98″ като неоснователна. Според магистратите общото събрание, на което е взето решението за увеличението на капитала, било проведено в пълно съответствие със закона. Потърпевшите обжалват порязването си пред Апелативния съд, но в началото на 2005-та и той им удря теслата. Днес, пет години по-късно, адвокатът им заяви пред „ФорумЪт“, че навремето имало шансове и юридически „хватки“ за възбуждане на нови съдебни дела по тънкия „казус“, но клиентите му просто нямали повече пари да продължат борбата. Те обаче пък бяха категорични, че дори и сега – ако прокуратурата пожелае – „самосезирайки се“ (което според тях било повече от съмнително, заради позициите на лицето Г. Крумов), да разрови цялата тая „смрадлива“ история, би могла да открие правонарушения, за които няма давност.
