Loading...
Рънътъ, праи борбътъ, а дудукът свири ли, свири…
Преди има-няма двайсет-двайсет и пет години – на границата на моята зряла младост, когато основното средство за масово придвижване до морето и назад (не само за столичани, а с извинение и за „вся остальная сволочь“), бе вездесъщото БДЖ , на Бургаската гара чаровна търговия въртеше един забележителен сладур. На има-няма 50 години. И викаше: „Приясна риба имам пуньежиии, някой дъ ни мъ и зъбилязъъъъл?!“ Навързани на върбови пръчки продаваше страхотни прясно наловени попчета. А купените рибета, провисени на същите върбови пръчки от широко отворените прозорци на купетата, издаянваха безпроблемно чак до вкъщи. По цялото жп-трасе – от Бургас до София, барабар със съответните отклонения.
Сещам се днес за тоя бургаски сладур и за уникалната му самореклама заради един сегашен „сладък“ пловдивски „рибар“. Той също е уникален. За разлика обаче от някогашния бургазлия, младият пловдивчанин не продава риба, а „новини“. На наловените от него „рибета“. И хич не му се налага да вика на пловдивската, на бургаската, или пък на която и да е била друга „гара“: „Прясна риба имам понеже – някой да не ме е забелязал?!“ Защото е „забелезън“ – и то в една телевизионна гара. Дали е разпределителна, или товарна – няма значение. Следващата е не по-малко атрактивна и се казва „Интернет“. А в тая необятна акватория пловдивският „рибар“, макар и да си няма хал-хабер от простосмъртните хватки на стария бургазлия, ползва „челния“ му опит и се саморекламира като „звяр“ на информацията. И успешно я продава на зарибените масови „попчета“. Същите, които иначе го ругаят – викат му „дудука“, сеят из свободния нет какви ли не гнусни инсинуация за „барикадирания“ човек. Но – с отвращение или не – пият! Наливат посещения – съответно „имидж, още по-съответно пари, в „касата“ на неговата „Интернет-гара“.
А пък аз – освен за оня култов „маркетингов“ лаф от преди има-няма двайсет-двайсет и пет години, чут на бургаската, си спомням за още един от горе-долу същото време: „Рънътъ, праи борбътъ. Има ли рънъ – бориме, нема ли рънъ – не бориме!“ Междувременно „рибетата“ палаво пускат мехури. Докато лапнат дървото… На поредния Никулден, объркали го отново с очаквания Видовден.
