Без пистолет

Оглеждаше се в огледалото, одобрително. Изглеждаше точно така, както той би очаквал да изглежда неговото момиче – предизвикателна, нахакана, без задръжки и без морал. Без много неща. Щеше да му се предложи. Не защото ако не му се предложеше той нямаше да си я вземе, но за пръв път ТЯ беше инициаторката. Години бе мечтала за него – беше си представяла срещата, запознанството, погледа му. Години се беше старала да се превърне в тази, която би го изкусила от пръв поглед, в тази, която той би пожелал безпаметно. В тази, която той би искал да направи част от себе си, с която да сподели не само нощите, но и дните си. Отне й време, за да го открие. Не беше никак лесно. В началото наивно бе решила, че ще се справи сама. Струваше й се, че има достатъчно сведения, по които да го издири. Знаеше града, в който живее… най-малкото. Беше малка и наивна и заблужденията й бяха плод на тази наивност.   Случилото се я накара да порасне бързо и да се научи. Всяко нещо, за да се случи според желанията изисква търпение. Особено отмъщението.
Частният детектив, който нае, за да го издири не й взе пари. Той не беше и точно частен детектив, когато се договориха. Агенцията си откри година по-късно, когато вече имаше достатъчно опит, опит натрупан най-вече чрез нея. Киро-детективът беше приятел на ученическата й любов. В един момент се оказа, че единственият човек , с който можеше да сподели плана си, беше Мариян. Мариян – първото момче, което тя целуна и което си мислеше, че обича. Беше и момчето, което продължи да я обича и след като тя му каза – Нека да си останем само приятели. Когато му разказа какво е решила той се опита яростно да я разубеди.Тя го погледна с празни от сълзи очи и му каза
– Или ще ми помогнеш или ще намеря друг да ми помогне.
Мариян знаеше, че с Елена на глава не се излиза.Каквото реши-го прави. Знаеше, че друго, законно, нормално решение нямаше. Полицията беше вдигнала безпомощно ръце.
– Не сте единствените, в крайна сметка пълномощното за продажбата може и да е фалшиво, но няма как да се докаже.
И толкова. Не направиха нищо, дори съчувствие не проявиха.
Адвокатът, без грам притеснение ги посъветва да си налягат парцалите и да не ритат срещу ръжена. Все пак може да са им взели жилището, но живота са им оставили. Пък имат и близки… живи близки, с имоти.
Майка й се беше предала. Седеше в един фотьойл в тясната квартира и се самоубеждаваше, че не нейната глупост ги е оставила на улицата. Такъв бил животът-гаден и зъл! Такива били времената-времена на крадци и мошеници. Цигарите й угасваха самотни в пепелника, а водката притъпяваше всяко угризение. Елена я гледаше и гледаше, и гледаше… Ту я мразеше, ту я съжаляваше, ту в пристъп на гняв излизаше от тясната стая и вървеше, вървеше, вървеше – наникъде, сама. Бяха ограбили живота й, без да я питат. Дрехите й бяха по кашони, спомените й бяха по кашони. Животът й беше в кашон. Мечтите й останаха в оня гардероб, който не ставаше за изхвърляне през прозореца. Вероятно сега ново момиченце подрежда мечтите си в него – в нейния гардероб, в нейната стая, в нейния дом. Очите на Елена се изпразниха от сълзи. Припада на няколко пъти, на няколко пъти си купуваше успокоителни с намерението да ги изпие наведнъж с бутилката водка на майка си, на няколко пъти спа на гарата, на няколко пъти намираше смисъл да продължи. Така реши да го намери. Онзи, който беше продал дома им, онзи, който предлагаше пари в замяна на живот. Онзи…
Сега стоеше пред огледалото и виждаше в отражението една съвършена, скъпа красавица с безизразен поглед. Когато помоли Мариян да й купи пистолет той се уплаши. Реши, че ще убива. Убеждаваше я, че това не е начинът.
– О даа – тя се усмихна на отражението си. Не пистолетът беше начинът. Просто той беше част от новата Елена – силната, безскрупулната, могъщата. Мариян не знаеше колко много начини имаше да отнемеш нечий живот, да го сринеш, да го стъпчеш, да го присвоиш. Без пълномощно, без пистолет.
Закопча жартиера и дооправи червилото си. Нямаше да го кара да чака дълго, само толкова, колкото нетърпението му да я направи още по-желана. Тя идваше… в живота му и носеше неговия край.