Loading...
Полека, с тиха музика
отваряш морскосини мигли.
В камината
стопяват се във странен танц
лица познати,
сенки с вкус тръпчив
тъжнолилава лилия,
изплетена от струните в очите ни.
По меките отблясъци
на топлите мъниста- нежнорозови
се стича жаждата
от уморените ни устни.
А стълбата се рони
под нозете ни
и вятърът се сгушва като куче,
което търси в мрака своя сън.
Желание. Докосване. Безбрежност.
Преплитат се в забързания ритъм
обречените жертвени цветя.
Стопени кехлибарени тела
рисуват пламъка на дива орхидея.
Powered by Ultimate Social Comments
