Loading...
Случвало ли ви се е да се сблъскате с нечие прекалено високо самочувствие? То принципно няма лошо човек да си има необходимата доза самочувствие и самоуважение, но когато то самочувствие е подплатено с нищо ей тогава понякога и смешно даже. Ей на като днес, пътувам си съвсем спокойно в маршрутката, преглеждам си пресата, около мен не се случва нищо интересно, явно хората са обзети от лятна апатия, жегата е пречка за всички, единствено се чува пуфтенето и падащите капки пот. Само по едно време една дама се опита да внесе свеж полъх в тягостното нажежено пространство в маршрутката, опита се да притвори прозореца до мен, това ме ободри за момент, рекох си че ще е прелюдия на редица интересни моменти и размяна на достойни реплики, да да ама не, пресегна се дамата, аз я изгледах с поглед казващ „вие луда ли сте бе“, сложих си ръката спиращо пред прозореца и тя, тя вместо да прояви малко повече твърдост и да отстои позицията си само ме погледна и се отказа. Това леко ме разочарова, продължих да си чета вестника до момента в който не дойде моето място за слизане. Тук вече стана интересно, при ставане от мястото си забелязах, че вътрешното пространство на маршрутката е изпълнено изключително с прекрасните тела на млади и прекрасни създания, това автоматично повдигна духа ми. Започнах колкото се може по-внимателно и нежно да се промъквам към вратата, това ми действие нямаше как да мине без известна доза близост между мен и въпросните прекрасни създания, те явно и друг път бяха ползвали този превоз, на никой не му направи впечатление създалата се физическа близост, аз си позволявах леко докосване до нечии рамене, те си позволяваха леки и нежни докосвания по моето тяло, въобще идилия. И така до момента до който не стигнах до, хъм как ли да опиша без да обиждам тези красиви и нежни създания жените, ми стигнах до едно нещо, женското в нея прозираше единствено в сложения сутиен, в нищо друго, в интерес на истината се опитах да мина без осъществяване на физически контакт между двама ни, но не ми се получи, без да искам положих длан на мястото й предназначено за сядане. В този момент се получи взрива, явно и на нея й е било скучно до сега защото изригна на момента, ще се опитам да предам думите й.
– Абе ти що ма бараш по задника бе, кво ма обарваш бе, жена немаш ли си да я фащаш за гъза, ма ти сигурно затова се возиш бе, за да фащаш жените за задниците а? Егати комплексарина, ти си маниак бе, секси маниак.
( запазил съм пунктуацията и начина на изговаряне на думите)
В интерес на истината тирадата й ме развесели, само съжалих че трябваше да слизам и нямах време за подобаващо развитие на случката. Само изгледах въпросната особа с искрен смях в очите и я попитах:
– Извинете а вие огледало в къщи имате ли си?
– Ми имам си бе и кво?
– Как какво, като си имате защо не си го ползвате по предназначение и не се погледнете. Слезнах, нямах повече време, само през отворения прозорец успях да дочуя „простак“ усмихнах се, знаех си това е за мен.
