Егоистично

Безцеремонно
слънцето пресегнах,
цялото за себе си
го пожелах,
за мен
единствено да свети
да бъда само моя
неговата топлина. 
Себично
се присмивах
аз на всеки
поискал да ме спре,
не ме интересуваше
че вземайки го в мен
обричам
другите на тъмнина.
Пресегнах се далече,
бях безумец без душа
стиснах
слънцето във шепи 
трябваше ми
неговата топлина.
Безумно
във лицето му погледнах
изпаднах
във безумен смях,
слънцето
усмихна ми се тъжно
а аз така и не разбрах,
че всъщност
то превърна ме във прах.