Loading...
Ни път, ни цел, нито пък посока
За идеали и смелост няма да говоря
Гуши стисна, отиде, предаде си урока
Толкова съм дребен, как да споря?
Мина малко време, откакто ти в легендата премина
Век и две години, век и две години са малко за мнозина
Мина много време, преди да хвана по моята пъртина
Век и две години, век и две години са много за малцина
Аз крещя в моята душа
Викам твойто име, уж любимо, но зловещо
Знам, причинявам си вреда,
Сега не е важно да любиш силно, а да печелиш нещо
Боговете ти отрече
За България живя
Пътека във скалите сам изсече
За България умря
Умря ли? Не, не съвсем!
Куршумът изстуди ти телесата
Ни ти, ни аз ще спрем
Време е да разтърсим небесата
Да разтърсим, но май малко се страхувам
Ако ме викнеш да тръгна с твойта чета
Ще преценя, ще помисля, ще умувам
За дете, жена, за плътта тъй проклета
О, Христо, ти си късметлия чутовен!
Челото ти е толкова високо!
От очите твои струи огънят съдбовен
А днес – маанета надълго и широко
Ако можех само това поне веднъж да изживея
В кръчма опушена, шумна, лепнеща от загубени мечти
Да се чукна с теб и в гърлото си чаша ракия да излея
Щях да разбера какво свободата ни шепти
Ни път, ни цел, нито пък посока
За идеали и смелост няма да говоря
Душата ти е свободна от порока
За своята, виж, мога да поспоря
7 май 2010 година
