Сън мечта

Слънцето се промъкваше между спуснатите щори и чертаеше хоризонтални линии върху цветната завивка. Редуваха се – зелено, слънчево, розово, лилаво…
Ели се протегна като котка, блажено извивайки гръб. Кестенявата й коса се разпиля извън ръба на леглото – същински водопад от къдри. Отритна завивката, протегна крак и с доволство огледа съвършената му изваяност:
– Готина съм, а… супер съм, ей… супер по-по-най-най. Връх съм! А бе ееей…
– Какво се дереш като откачена – брат й беше застанал в рамката на вратата и я гледаше с онзи поглед, който винаги вбесяваше Ели – Луда! 
– Чупката, разкарай се – Ели хвърли възглавницата по посока на отворената врата. Емил се наведе и възглавницата мина над главата му, приземявайки се в коридора, на сантиметри от голямата ваза с изкуствени цветя – любимата на майка им. 
– А бе, ти български не разбираш ли, бе, чупката, досадник – и вече на себе си добави – няма да ми развалиш хубавия ден, не и днес. Ако знаеш какъв сън сънувах, сън-мечта… 
И понеже брат й не мръдваше от вратата, Ели продължи:
– Лежах на страхотен плаж с палми и ситен пясък, вълните докосваха пръстите на краката ми, милваха ги. Слънцето галеше косата ми, прегръщаше ме. Изведнъж, от палмовата гора излезе един мъж. Ама мъж ти казвам – тялото на Брат Пит, главата на Хю Джакман и погледът на Джони Деп. Приближаваше ме, а очите му, впити в моите, ме изпиваха. Усетих как настръхвам цялата и същевременно умирам от срам, защото в този момент осъзнах, че съм чисто гола, без бански………..
– Бул шит – прекъсна я брат й – ако Ваше превъзходителство разреши да прекъсна романтичните й бълнувания, само ще вметна, че в хола я чака тялото на Дани де Вито, главата на Роуън Аткинсън и погледът на Фернандел. И, че аз се омитам, пък тя да прави каквото ще.
– Чакай, чакай, чакаааааааай – Ели скочи от леглото като ужилена – какви ми ги дрънкаш, кой ме чака?
– Стига си крещяла, сестра ми, че всичко се чува – Емил влезе в стаята, притвори вратата и снижи глас – преди около петнайсет минути се звънна на вратата, отварям аз и гледам стои пред вратата един, с букет в ръка.
– Добро утро – ми вика – Ели , вкъщи ли е?
– Да – викам.
– Аз дойдох – ми вика оня – може ли да вляза?
И докато му кажа, че спиш и оня вече беше в хола, на дивана. Седи там и те чака. Даже ми поиска ваза, да потопял цветята, че щели да увехнат и си щяла да се разстроиш като ги видиш умрели.
– А бе ти нормален ли си, бе???? Как ще пускаш непознат вкъщи??? – Усмивката на Ели се беше изпарила, стоеше по средата на стаята, гледаше близнака си и нищо не разбираше.
– Бъзикаш ме, нали? Никой няма в хола. Кажи, че ме бъзикаш!
– Ще ти се… аз бях до тук, ходи си оправяй бакиите, човекът те чака. Бил ти мъж, казва, оженили сте се… снощи.
– Емо, моля те, моля те… престани, защото ме плашиш вече. Изпързаля ме, вързах се, стига толкова.
– Там е работата, сестричке, че не те пързалям. Ако искаш ще го извикам – и момчето отвори вратата към коридора.
– Не, не ,не… чакай, по дяволите – Ели усети как паниката я залива и парализира всичките й сетива. Започна трескаво да мисли.
Какво прави снощи… Имаше среща с Ники, но в последния момент реши да не отива. Скучен й беше, някакъв такъв – лудо влюбен, като послушно кученце, само я гледаше предано в очите и се съгласяваше с всяка нейна дума, досадна работа. Дечко. На Ели не й се занимаваше с недорасляци, имаше други мечти, други планове за себе си. Звънна на Николай и му каза, че я е хванал грипът. Той й предложи да й донесе плодове и да се погрижи за нея. Отряза го с довода, че смята да поспи и ще му се обади по-късно. После седна на скайпа.
Преди около два месеца, докато чатеше с приятелката си, й поиска пълномощно някакъв с ник azsumtoi. Ели обикновено отрязваше непознатите, но точно в този момент я беше хванала лигата и му даде разрешение. От тогава всеки ден говореха с часове. Новият й приятел беше интересен, забавен, мил и същевременно много мъжествено интересен. Караше я да се смее и правеше така, че времето да минава неусетно. Тя му беше пратила свои снимки, той негови -не. Казваше, че той е точно такъв.
– Какъв?- питаше тя дяволито, добавяйки емотиконка с повдигащи вежди.
– Как какъв? Аз съм Той. – беше неизменният отговор… без емотикон.
Не й се искаше да изглежда глупава в неговите очи, затова не признаваше, че не разбира какво има предвид. Но факт беше, че с него се чувстваше прекрасно. С нетърпение очакваше да се прибере и да седне на компютъра. В началото изпитваше опасения, че няма да се засекат, че ще се разминат, но той сякаш усещаше кога тя се появява и в момента, в който включваше скайпа вече й мигаше:
– Здравей, мила, много си красива днес в тази резедава рокля.
– Откъде знаеш? – смееше се Ели в микрофона – нямам камера или може би си сложил скрита камера в стаята ми и ме наблюдаваш тайно.
– Знам, всичко знам за теб, нали Аз съм ТОЙ.
Ласкаеше я по всички възможни начини и Ели усещаше как хлътва все повече и повече.
Вчера вечерта говориха над четири часа. ТОЙ й казваше как я обича безумно, как тя е неговата принцеса, как ще й построи палат на мечтите и ще живеят само двамата, в един свят, създаден специално за тях. ТОЙ можел да направи така, че светът да е само за тях, стига тя да повярвала, че ТОЙ е ТОЙ. В момента, в който му се доверяла изцяло, ТОЙ щял да дойде да я вземе.
– На бял кон ли ще дойдеш?- го беше попитала тя.
– Не, конете са отживелица, ще дойда на бял облак.
– И кога ще стане това, как ще разбера?
– Когато ме почувстваш, когато поискаш точно МЕН, аз вече ще те чакам, защото в този момент ще станеш изцяло моя… завинаги – й беше отговорил той минута преди да й пожелае сладки сънища.
…Сънища? Сънят!
Мъжът се приближава към нея, в ръката си държи букет от орхидеи. Погледът му я пронизва. Навежда се, прокарва ръка през косата й, полепналите песъчинки се посипват по голите й рамене.
– Прекрасна си – казва мъжът – точно такава, каквато си те представях, съвършена.
Тя не може да откъсне очи от неговите.
– Ще се омъжиш ли за мен?
Цялото й същество кресва – Даааааааааааааа.
Устните й отронват тихо:
– Та аз не те познавам.
– Познаваш ме, аз съм ТОЙ – казва мъжа, а в ъгълчетата на джонидеповските му очи проблясва позната усмивка.
– Да, да… ти си ТОЙ… Даааа – казва тя.
В следващия момент се озовават под розова арка.Тя е облечена в прекрасна бяла рокля, обсипана с безброй диаманти, в косите й също са вплетени диаманти.
– Защо няма никого?- пита Ели , оглеждайки се.
– Защото този свят е само за нас двамата – за теб и за мен, както ти обещах. Вече си само моя, ти си ТЯ, венчаха ни съдбата и скайп.

Ели седна на леглото обезумяла, взирайки се с втренчена обреченост в безименния пръст на дясната си ръка, обгърнат от халка с прозрачни камъчета. В главата й гласът на брат й, който казва:
– В хола те чака тялото на Дани де Вито, главата на Роун Аткинсън … – се преплиташе с друг познат глас, мъжки, който крещи – вече си моя, завинаги! хахахахаха…
В този момент изписука компютърът. Емил, виждайки,че сестра му стои като парализирана, се приближи към екрана и прочете на глас:
azsumtoi : чакам те в хола, време е…
Обърна се, но сестра му я нямаше. Отиде в хола – във вазата стояха потопените орхидеи, но от мъжа и сестра му нямаше и помен. Само завесите се люлееха пред отворената балконска врата. Един бял облак засенчваше слънцето.