Loading...
„Мисия Лондон“ ли е „големата“ мисия на днешните български кинаджии?
Вече двайсет години кинаджиите спят. Няколко тайфи от калпазани, завършили Натфиз като режисьори, оператори или актьори, се събират от дъжд на вятър, за да опапат едни парички под претекст,че правят филми. Както всеки българин знае, добри съвременни филми няма. Произвеждат се недоносчета, от които всеки професионалист по света би се срамувал.
По време на социализЪма, когато киното се субсидираше на 100% от държавата, имаше повече търтеи от сега. Голямата конкуренция обаче ги задължаваше да се доказват. Покрай халтурата се появиха заглавия, които всеки българин носи не само в паметта, но и в сърцето си. Така над всички изплуваха Рангел Вълчанов, Иванка Гръбчева, Иван Андонов, братя Мормареви и още дузина действително талантливи режисьори, сценаристи и оператори. Същото бе положението и при артистите, където просто няма нужда да се изброяват истинските, а не измислени като сегашните звезди. Тогава кино ИМАШЕ и то достигаше своите върхове на световните кинофестивали. С какво можем да се похвалим днес? С вафлените постижения на „Мисия Лондон“? Та нали и книгата, и филмът са абсолютна недомислица! Какъв бе смисълът на безумния му пиар?
Да се привлече в салоните зажаднялата за хубав български филм публика? Е, привлякоха я. След това хората излизаха разочаровани, също както биваха разочаровани при гласуване за поредната „нова“ партия в парламента. Разбира се, част от зрителската аудитория е достатъчно зомбирана вече, за да си пада по мутрински сапунки като „Стъклен дом“. И се вихрят едни палячовци – актьори с необяснимо самочувствие /в сравнение с това на несравнимия Апостол Карамитев например/, които декламират кухи фрази с единствената цел, да се харесат на спомоществователите си. В повечето време действителноста в жалката ни държава напомня произведение на Оруел, към средата на четиридесетте години от миналия, а не десет години от началото на новия 21 век.
Дори наследниците на великия Петър Слабаков и неповторимия Григор Вачков, се прочуха най-вече с маниашкото си пушене на цигари, пиене на алкохол и ексцентрични изпълнения на софра. Да не говорим за „висшия пилотаж“ в киноиндустрията и най-вече за събирането на средства, по невъзможни начини, от скандално прочулата се по цял свят Мишел Бонев. Тя надмина дори земеделската аферистка Калина Илиева и остави с пръст в уста всички фолкдиви, мутреси и „бизнесменки“ с фирми, най-вече между краката.
СоциализмЪт господа кинаджии, приключи преди двайсет години! Безплатните трапези са хубаво нещо, но вече са на изчезване. Капиталистическите порядки предполагат да се потърси и намери истински стойностен сценарий, каквито и в момента има предостатъчно. Само дето не са смукани от пръстите, като сценариите използвани от вас, по шуробаджанашка линия. След това следва истинската трудност. А тя е да се намери богат спонсор за реализацията на филма. Проблемът обаче не е в отсъствието на хора с много пари у нас. Такива има в излишък, но парите им са крадени и мръсни, а те не са богаташи. Манталитетът им е на дребни мошеници и те дори не могат да си представят, че ако някой им иска пари за кино, то не е, за да ги ограби по един по-фин начин. Тъй като собственият им капитал е натрупан с измами, те не могат да инвестират в нещо, което би им донесло евентуални печалби. В родината те са свикнали да печелят бързо и лесно по всякакъв друг, но не и по почтен начин. А и след като за двайсет години не са видели свестен български филм, защо да рискуват с нещо толкова съмнително като инвестиция в киното. Те интуитивно усещат, че кинаджиите са същите като тях, като футболистите и политиците ни – тарикати, за които чалгата е начин на живот, а изкуството – празни приказки за балъците.
Затова сега драги кинаджии, плачете и заплашвате правителството като банда цигани, на които са спрени незаслужените социални помощи. Искате сладкият сън на оплетени в халтура търтеи да продължи, но и за вас идва един THE END, както за всяко излишно нещо в природата.
Абсолютно сигурно е, че ако изцяло ви спрат държавните средства, до година – две ще се появи талантлив, незабелязан до днес режисьор, който най-после ще сътвори сполучлив български филм. По какъв начин, с какви средства, ще можете да разберете впоследствие. А дотогава продължавайте да се правите на неоценени гении, да биете барабан с едната, а да просите с другата ръка!
