Наведената журналистика не показва истинското лице на МВР

от

Николай Колев – Босия

09.12.2010

Духовната и физическа проституция на „четвъртата власт“ е причина да няма реформи в страната ни

В МВР нищо не се е променило. Там реформа не само, че не се прави, но и нямат такова намерение. В министерството има говорител и пресслужба, но досега не съм ги чул, нито видял. Функциите са им иззети от министър-председателя и от министъра на вътрешните работи. Първият, когато беше главен секретар не изпускаше микрофон и камера. А днешният ГЛАВСЕК на МВР много рядко, и то само за фон, се явява пред камерите. Изглежда така и няма да му чуем гласа, понеже няма да бъде още дълго такъв. Кумът му, Бойко Борисов ще го праща в Европа, а на негово място, най-вероятно, ще бъде назначен Станимир Флоров-директор на ГДБОП.

За МВР бюджетните пари са увеличени със 100 млн. лева. Тези пари ще потънат като бебешка пикня в памперс. Една част ще отидат за СРС. При положение, че влезлите в съда СРС-та са малко над един процент, а годните – наполовина, аз не виждам логика в тези действия. Единствената реалистична логика за тези СРС-та е, че те са за политическа употреба. При това става дума само за уж регламентирани подслушвания и проследявания. А за нерегламентираните? А за подслушването в интернет?

Още по-лошо е, че журналистиката ни не показва истинското лице на МВР. Това означава, че нейните представители на уж „четвъртата власт“ или са зависими от службите като агенти, или ги рекетират с нерегламентирана информация. Дори за сблъсъка на интереси на Бойко Борисов и Калин Георгиев. За каква промяна и за какви резултати можем да говорим, още повече да очакваме, от една наведена журналистика. Мисля си, че ако нямаше интернет, нещата щяха да си бъдат точно както по времето на соца. Духовната и физическа проституция на българските журналисти в преобладаващата й част е причината да няма реформи в страната ни. Докато българските журналисти носят баница на министър-председателя и го гледат любовно в очите – и с надежда три педи по-надолу, не вярвам нещо хубаво да стане у нас.

Ще става това, което е написано в молбата до мен от една съпруга на един от „Килърите“. Аз не знам, още по-малко бих могъл да проверя дали е права и говори истината. Ето какво ми пише тя:

Photo: Vigo

До

Изпълнителния директор на „Българска лига за правата на човека“

Г-н Николай Колев

МОЛБА

От Павлинка Тодорова Иванова, С адрес: XXXXX XXXXX XXX XXXXXXXXXXXX XXX XXXXXX, тел.: XXXXXXXXXX

съпруга на Методи Радков Иванов

УВАЖАЕМИ Г-Н КОЛЕВ,

Обръщаме се към Вас и към „Българската лига за правата на човека“, за да Ви представим случай на драстично нарушаване на човешките права. Ще Ви изложа няколко факти, които са толкова абсурдни и звучат невероятно, но се случват в нашата страна, в наши дни, на хора като всички нас.

I. Съпругът ми – Методи Радков Иванов, бе задържан на 23.07.2010 г., в деня на шумната и с пълно медийно отразяване акция на полицията, наречена „Килърите“. Полицията нахлу в дома ни в 06.00 ч. сутринта, като брутално събудиха и почти изритаха от леглата всички нас – шестимата обитатели на къщата – възрастната ми свекърва, 11- годишната ни дъщеря и по-големите ни деца, които вече са студенти, и естествено, съпруга ми и мен. Децата не отидоха на училище и на лекции, на мен не ми беше разрешено да отида на работа, а възрастната жена беше държана цял ден на един стол в кухнята, въпреки жегата и неудобството.

В края на деня, след буквално 12-часово задържане на общо шест български граждани, от които едно малолетно дете и една възрастна болнава жена, без да има документ за нашето задържане, полицията освободи петимата от нас, а отведоха съпруга ми. Обясниха ми, че го водят в Областна дирекция на полицията. Започнах трескаво да търся адвокат за съпруга си и след около час чрез наши роднини успях да ангажирам защитник на съпруга си. Записах на листче телефонния му номер, както и моя, и веднага тръгнах към Областна дирекция на полицията, за да оставя телефонните номера на съпруга си и да съм спокойна, че защитникът му ще поеме функциите си още от момента, в който му се обади задържаният. При отвеждането на съпруга ми полицаите не му обясниха изрично, че има право на адвокатска защита, но все пак сме граждани на цивилизовано общество и знам, че това е конституционно гарантирано право на всеки. Към 19.00 ч. вече бях в Областната дирекция на полицията, попитах дежурния как мога да предам лист с 2 телефонни номера, единият от които е на адвокат, на задържания си съпруг, на което дежурният ми отговори, че няма такава практика, да стоя и да чакам. След около час чакане, през което време дежурният полицай звънеше от телефона в будката си, без да чувам разговорите му, той се появи и ми съобщи, че, да, съпругът ми Методи Радков Иванов действително бил доведен тук преди около два часа, но нямам право да му предавам каквото и да било. Възразих остро, че ако не му предадат листчето с номера на адвоката му, той всъщност остава без юридическа защита, а това е негово право. Той не е криминално проявен и няма наказателен адвокат, който перманентно да е ангажиран с проблемите му, така че това е единственият начин да му осигурим адекватна юридическа защита. Каквито и аргументи да привеждах, полицейското отричане беше непробиваемо. Отпратиха ме, без да вземат листчето и без да ми дадат каквото и да е сведение кога мога да видя съпруга си и какво ще стане с него. Още тогава вече ми стана ясно, че полицията не действа по правилата, и че това, което теоретично знаем за правата си и тяхното упражняване, е коренно различно от това, което се случва в полицията.

На другия ден, в събота по обяд, в къщи дойде едно лице, което се представи за адвокат, няма да споменавам името му, но е позор за тази професия, който ми каза: „Аз съм адвокатът на Вашия съпруг и дойдох да Ви кажа, че всичко мина добре и той е спокоен.“ Естествено, бях изумена от това твърдение, тъй като определено не беше адвокатът, който аз и семейството ни ангажира предния ден за защита на съпруга ми. „Как може да сте негов адвокат, след като ние не сме Ви търсили и ангажирали, как изобщо знаете за съпруга ми?“ Той ми обясни несвързано и нелогично, че някъде към два през нощта негов колега от Кюстендил (?!) му се обадил и му казал, че един задържан имал нужда от защитник в Областна дирекция на полицията в София и видите ли, той се отзовал веднага. В последствие се изясни, че като се появил, казал на съпруга ми:“ Вашите ме изпратиха.“, което, разбира се, го накарало да мисли, че е ангажиран от нас. Този позорен адвокат е присъствал на първите разпити и му е казал да подпише всички протоколи, без да ги чете. Много интересно е как полицията де факто лиши от конституционното му право на защита съпруга ми още от момента на задържането му, но когато се налага да се подписват протоколи за следствени действия, удобно се оказва, че т.н.“адвокати на повикване“ само чакат сгоден случай, за да улеснят разследващите с абсолютно неадекватната си „правна намеса“.

Недоразумението със самозвания адвокат се изясни в понеделник, 26.07.2010 г., когато се гледа мярката му за неотклонение в Софийски окръжен съд, когато се видяха истинският адвокат на съпруга ми и самозванеца, като на всички ни стана ясно, че това е обичайна практика на полицейските органи – да не допускат истинските защитници до задържаните в първите часови и при първите разпити при задържането, но винаги имат под ръка „появили се и изпратени от Вашите“ удобно отзоваващи се „адвокати“.

II. След задържането на Методи Радков Иванов в следствения арест на ул. „Майор Векилски“, ние представихме пред следствените и съдебните органи медицински експертизи, редица изследвания и медицински препоръки, от които е видно, че той има сериозен проблем с хормоните на щитовидната жлеза. В началото на април месец 2010 г. съпругът ми преживя две тежки операции, след които се налага непрекъснато да приема медикаменти за регулиране на тиреоидния хормон, като всеки месец трябва да си прави изследване за нивото му, от което зависи дозировката и по-нататъшната терапия. Въпреки многобройните постъпления и молби да му бъде разрешено периодично да си прави изследванията, за да може адекватно да приема медикаментите и да се лекува след тежките операции, това не бе разрешено. Вече пети месец съпругът ми приема хормонални препарати без изследвания, като здравето му е видимо влошено – той е блед и отпаднал, оплаква се от стомашни болки и безпричинни главоболия, обща отпадналост и причерняване. През почти целия период на задържането му – вече почти пет месеца, освен първоначалните разпити, други такива не са провеждани.

Изключение прави изненадващото му транспортиране до съда на 19.11.2010 г. и провеждане на разпит, без да е уведомен защитникът му. Съгласно НПК, разпитите му следва да се провеждат пред неговия защитник, още повече, ако се извършват пред съдия.

През всичките тези месеци разследването се е нуждаело от заподозрения веднъж. През всичките тези месеци задържането му причинява необратими медицински усложнения на здравето му.

След изтичането на законоустановения срок след постановяване на първоначалната му мярка за неотклонение, разглеждането на молбата му за промяна на мярката се бави повече от месец и половина!

Междувременно, Уважаеми г-н Колев, нека чрез Вашата лига стане известно на обществото, че условията в следствения арест са нечовешки и далеч не толкова приемливи, колкото тези в нормалните места за изтърпяване на наказания. В следствения арест има такъв наплив от арестанти, че се наложи преди около 2 месеца да разширят легловата база, като са поместили по 4 легла в една килия. Тясно, мръсно, нехигиенично.

През първите десетина дни съпругът ми е бил подложен на истинско мъчение без вода! Казали са му, че право да купува от лавката само в последния четвъртък от месеца /или някакво такова безумно правило/, а той, видите ли, бил пропуснал точно деня за купуване поради довеждането му почти в края на месеца.

Банята имат право да ползват само веднъж седмично.

Пълно е с хлебарки и други носители на зарази.

Правото на свиждане с близките е два пъти месечно!

Ежедневната едночасова разходка на въздух се спестява в събота и неделя , защото няма достатъчно персонал, който да се ангажира с осигуряването на глътката некилиен възух за арестантите.

Телефоните могат да се ползват само по време на разходката, а апаратите са толкова особени, че трябва да се купуват специални фонокарти за тях, за което новодошлият губи няколко дни или седмици, докато успее да обясни на близките си какви точно.

Това са само някои от най-фрапиращите нарушения на човешките права , на които станахме жертви, съпругът ми и семейството му.

Какво печели наказателният процес от нечовешкото отношение към хората, които, по силата на презумпцията в Конституцията на Република България, са невинни до доказване на противното?

Тази мизерия, унижения, мръсотия и нелогична жестокост да не би да цели да пречупи човешките същества в арестуваните и да са по- склонни те за предложени от прокуратурата споразумения?

Нашето правово общество от такъв вид наказателно правосъдие ли се нуждае? Или от сензационни статии по вестниците и горещи новини относно предполагаеми случки?

Това ли е държавата, която ни защитава и правораздава?

Уважаеми г-н Колев, за нас ще бъде от полза дори да повдигнете подобна дискусия. Защото изложеното в настоящето писмо е нещо, което може да засегне всеки български гражданин, колкото и невинен да е по презумпция.

София, 06.12.2010 г.