ВСИЧКО Е НАРЕД

Отново циника се обади

Две чаши вино си наля

Обърна ги над празната си маса

За тост пък гордо се изсмя

Очаквал и предвидил всичко

Познал като дете смъртта

Едно опъна му се само

Да напсува сочно любовта

/света понякога е грозен – 2011/