Loading...
Днес ще продължим да изследваме еврейския въпрос и ще се опитаме да помогнем на еврейския народ да изживее проблема с антисемитизма, като направим анализ на еврейската душа, тоест като анализираме еврейския Талмуд и съвременната еврейска преса.
Ето, вземам един от последните броеве на еврейския вестник „Ново руско слово” (НРС) излизащ в Ню Йорк. Броят е от 14 април 1989 година. В него, видният израелски ционист Шимон Черток, бивш съветски евреин, анализира последния том на „Еврейска енциклопедия”, току що излязъл от печат. Той пише: „Но за съжаление няма обяснение за факта, че в международното комунистическо движение и висшите слоеве на партийната бюрокрация активно са участвували евреи. Тези хора са станали жертви на режима, който сами бяха създали.”
По този начин, „Еврейска енциклопедия” – този източник на еврейската премъдрост – нищо не казва за участието на евреите в установяването на съветската власт и в двете руски революции.
По-нататък, Симон Черток привежда пример: „Унгарският евреин Бела Кун, емигрирал в Съветския съюз заедно с Роза Землячка, осъществява масов терор в Крим и сам бива разстрелян в края на 30-те години.”
В предишните лекции ние вече говорихме за Бела Кун. Фамилното име Кун е унгарска адаптация на еврейската фамилия Коган. Той е бил ръководител на унгарската революция от 1919 година, която също е била доста кървава. След потушаването на тази революция, той бяга в Австрия, където веднага са го настанили… в дом за умопобъркни. От лудницата са го взели в Москва. Първото нещо, което е направил след излизането си на свобода са масовите разстрели в Крим с Роза Землячка-Зелкинд. Те така усърдно са работили в Крим, че Черно море е почервеняло от пролятата руска кръв. Тази еврейска двойка е разстреляла около 100 000 бели офицери в Крим. Ето защо „Еврейска енциклопедия” премълчава подобни факти. Те просто са им неприятни.
Получава се така, че когато на 13 ден от месеца за пръв път от съществуването на християнската религия, папа Йоан Павел II посещава синагогата (централната синагога в Рим) и произнася реч, в която нарича евреите „нашите избрани братя”, той е се е опълчил срещу Христос. Не случайно някои го наричат антипапа.
Да, в историята на католицизма са известни няколко случая на подобни антипапи. Впрочем, ако някой си помисли, че многото факти, които привеждам в лекциите си приличат на антисемитизъм, длъжен съм да кажа, че основен източник на тези факти се явява еврейският вестник „Ново руско слово”. Руснаците в този вестник са били само чистачи и рядко словослагатели.
Ето, в същия брой от 14 април 1989 има втора, много интересна статия – „Кремълският пациент на американския фройдист”. Един американски фройдист е написал книга „Умът на Сталин” и в нея той достига до извода, че Сталин е бил хомосексуалист. Тук е полезно да се знае статистиката на Кинси: истинските, открити хомосексуалисти в Америка са всичко 4%. Но 33% от хората, или всеки трети американец повече или по-малко е запознат с хомосексуалността. Тоест в продължение на 5 години, 3 години, 1 година, или само веднъж е опитал от прелестите на хомосексуализма. За това писах доста по-рано в книгата си „Протоколи на съветските мъдреци”. Но този американски фройдист, написал цяла книга за Сталин, не казва най-важното нещо. Той не казва, че Сталин е бил кавказки полуевреин, а именно това е ключът към психологията на Сталин. По думите на знаменития еврейски учен професор Ломброзо, психическите болести при евреите са 6 пъти повече отколкото при неевреите.
Знае се, че в младостта си Сталин се е учил в духовна семинария заедно с Анастас Микоян, където двамата са се занимавали с хомосексуализъм. Затова Сталин е бил изгонен от семинарията, а Микоян е завършил и даже е бил ръкоположен в свещеник. Очевидно Сталин е бил изгонен, тъй като е бил активният и не се е разкаял, а Микоян не е бил изгонен защото е бил пасивният хомосексуалист – изпълнявал е ролята на девойка на Сталин. Ето ви още един малко известен факт от руската революция.
В същия брой на „НРС” има и такава новина: „… на 53 години, чрез самоубийство с наркотици, Аббе Хофман сложи край на живота си.” От 1960 г. в Америка се провежда сексуална революция, някои я наричат „хомосексуална революция”. И така, Аббе (Абрахам) Хофман в тази революция изиграва същата роля, която е имал Троцки в руската революция. Поместена е и неговата фотография. Трудно бихте срещнали по-отвратителен тип. Не физиономията, а изражението му на престъпник. Нихилист, анархист и психопат – изрод, позорящ еврейския народ. Истината е, че евреите никога не биха ви казали това. В статията няма нищо отрицателно за него.
През 60-те години този Аббе Хофман написва книга озаглавена „Кради!”. Издадена е на английски език и е получила похвални отзиви от NewYork Times. В тази книга се дават рецепти за всякакви видове кражби и бандитизъм. Авторът разказва как е влизал в магазини на модното 5-то авеню и е крадял без угризения на съвестта. Хвалейки се, той пише, че е крал най-скъпите напитки, които по него време е пиел самият Ротшилд и които са били на стойност от по 1 000 долара за бутилка. Той препоръчва това да се извършва с цел покваряване на американското общество.
Чета похвалите за тази книга в солидния американски вестник NewYork Times и не вярвам на очите си. Всъщност авторът на рецензията също е евреин. Но ето, появява се и трети евреин, Бенджмин Фрийдмън, който ни обяснява загадката защо NewYork Times поддържа умопобъркания Аббе Хофман. Окзва се, че някъде по върховете на еврейското правителство са взели решение, че е време да се прекрати войната във Виетнам и да бъдат прехвърлени американски пари в помощ на Израел, воюващ с арабите! Трябвало е спешно да издигнат някой полупобъркан психопат до мащабите на лидер на движение на пацифисти.
Значи цялата тази бясна тълпа вилнееща пред Капитолия с лозунги против войната във Виетнам, всъщност е била сляпо оръдие?
Да, те наистина са били сляпо оръдие в ръцете на „голямата политика” на жидомасанството и ако сериозен и интелектуален вестник като NewYork Times възхвалява един пълен идиот, то това несъмнено е с някаква цел.
За да бъдем обективни по отношение на евреите, нека по-подробно да се спрем на порядъчния и честен евреин Бенджамин Фрийдмън. Смятам, че това е най-умният и почтен антисемит в Америка. Той е покръстен евреин. Тъй като е бил достатъчно богат човек, той е похарчил парите си за каузата на така наречения антисемитизъм, издавал е в щата Ню Джърси вестник „Здрав разум” (Common Sense) и е имал собствено книгоиздателство за честни, антисемитски книги.
Аз винаги съм се интересувал от целия спектър на американската политика и трябва да кажа, че сред всички американски антисемитски издания, творбите на Бенджамин Фрийдмън са най-интелигентните. Той честно похарчи своите милиони за тези издания, а след това с чиста съвест отива да умре в кармелитски манастир в Канада. Кое е забележителното в този пример? В САЩ все още има малка група от антисемитски вестници и те не могат да разберат как в компанията на американските антисемитски издания, най-добрите и най-активни се оказват изданията на евреина Бенджамин Фрийдмън.
Хайде сега да анализираме книгата, която в продължение на хиляди години е била душата на еврейския народ – юдейския Талмуд. За тази цел ще ни помогне книгата на А.С. Шмаков – „Свободата и евреите” излязла от печат през 1906 г., тоест буквално след първата „руска” революция от 1905 година. Ето ви и първата интересна информация – истинското име на Карл Маркс е било Мордехай Леви и той е произхождал от древен род на равини и талмудисти.
В книгата на Шмаков са приведени интересни цитати от Талмуда, в които е концентрирана същността на еврейското разбиране за света. Това разбиране за света на юдейския народ ще бъде тема на днешното занятие.
Християнските писатели, които сериозно изучават Талмуда, са на мнение, че тази книга е източник на невежество, безнравственост, фанатизъм, хаос, заблуждения, предразсъдъци и нелепости. Те достигат до извода, че Талмудът противоречи на петокнижието на Мойсей. Как се прави това? Заповедите на Мойсей проповядват: „Не убивай, не кради, не прелюбодействй и т.н.” Какво прави Талмудът? Талмудистите казват, че всички тези заповеди са верни, но … само що се отнася до избрания народ.
Не убивай! – евреина, но убий най-добрия от гоите!
Не кради! – отнася се за евреин от евреина, а собствеността на гоя е твоя!
Според Талмуда, връщането на вещ изгубена от гой е грях. Тук бих желал да припомня още един от законите на Талмуда – законът за отношението към талантливите неевреи. Признаването на таланта им според Талмуда също е грях. Еврейският критик или литератор няма право да отдаде заслуженото на талантливия човек от гоите. В противен случай ще му бъде наложен херем. Херемът е еврейска анатема, отлъчване, проклятие.
Точно така. Това, че на евреите е забранено да хвалят талантливите гои, сам съм го забелязал. Тук в Америка години наред чета еврейския вестник „Ново руско слово”. В последните години щатът на сътрудниците на „НРС” се състои основно от бивши руски евреи дошли в Америка от Съветския съюз преди 5-6 години. Не знаят Талмуда, но странното е, че изпълняват всичко по законите на Талмуда. От само себе си – по волята на юдейската душа. А кого хвалят на страниците на „НРС”? Пастернак. А Пастернак е евреин и педераст. Ръководителят на съюза на съветските писатели Алексей Сурков публично е наричал Пастернак педераст и алкохолик. Талантът е му също така доста съмнителен. Бих казал, че Пастернк е бил треторазряден писател и поет.
За Манделщам. Жена му, Надежда Манделщам издаде тук, на Запад, две дебели книги под заглавието „Спомени”, където тя пише, че Манделщам е бил психически болен човек. Неговата творческа продукция не съответства на стандартите на руската литература. Жена му напълно честно описва Манделщам в своите спомени. Те са съжителствали около 20 години, от 1918 година до ареста му в средата на 30-те години. Те така и не са сключили брак – това е било просто свободно съжителство между двама души.От себе си ще добавя – две психически и сексуално ненормални личности. Когато се е наложило – дали за реабилитация на мъжа си или за получаване на пенсия – мадам Манделщам сключва брак с отдавна умрелия си мъж. Там тя описва как са се запознали още преди революцията и с какво са се занимавали. Дословно казано: „Нашата група беше по-наляво и от лявото.” Значи това са били леви екстремисти, анархисти и нихилисти в литературата. След това тя описва брата на Манделщам – когато братът на Манделщам се оженил, се оказало, че на другия ден след сватбата, той скочил от прозореца и се самоубил… Ето ви един щастлив новобрачен. Изглежда и той е бил побъркан.
Както казва един от персонажите на предишния цикъл от лекции – по-наляво може да бъде само лудницата!
Да, споменахме го преди това. Той е бил от бандата на бащицата Махно, писал е,че е бил във всички леви организации и че по-ляво от това може да бъде домът за умопобъркани. Този човек няколко години след това умира в дома за старци във фермата на Толстой в състояние на пълно безумие.
Значи ли, че Манделщам е бил граничен случай? Бил ли е на границата на безумието?
Да, и в това няма нищо странно. Според американската статистика 20% от населението на САЩ страда от психични заболявания. Населението на САЩ е 240 милиона, а 20% са 48 милиона психично болни. Това е днес, през 1989 година. От тези 48 милиона психично болни, само половин милион са в лудниците и то за 3-4 месеца. Затягат им гайките в главите и ги пускат на свобода до следващия пристъп – а останалите 47.5 милиона бягат по улиците и тровят живота на другите хора.
Преди време са ги наричали нечестивци.
Да, нечестивци. Сега отчитайки, че при евреите психоболните са 6 пъти повече, вие ще гледате на света с други очи. Аз внимателно прочетох и двата тома на ”Спомените”. Мадам Манделщам там откровено пише, че мъжът и през целия си живот е бил смахнат. А кой го е покровителствал? Покровителствал го е Бухарин, въпреки че Манделщам е бил безделник. Не е работел. Бухарин го е устроил с пенсия някъде около 1934 година. Аз зная, че в Съветския съюз за да получиш някаква жалка пенсия, трябва да работиш 25 години и да представиш доказателства за всяка една от тях. А Манделщам, в разцвета на силите си получава пенсия и това не е всичко. Бухарин му е уреждал пътувания до различни курорти за да може този безделник да си отпочине от безделието си и да набере сили. Мадам Манделщам описва как той в правителствения санаториум е играел тенис с Ежов. Николай Ежов е най-зловещата фигура по време на Великата чистка през тридесетте години. Той беше една от най-кървавите личности в съветската история. Всъщност и Ежов е бил женен за еврейка. Куцо джудже и урод. Кървавото джудже – така са го наричали. А ето, добрият евреин, поетът Манделщам в санаториумът на брега на Черно море е играел тенис с това кърваво джудже и това го пише не някой антисемит, а мадам Манделщам.
Кого още хвали еврейският вестник „Ново руско слово” (НРС)? Бабел. Прочетох съветското издание на разказите на Бабел и там беше дадена неговата биография. В тази биография пише, че в детството му майка му го е водила при психиатър. Това значи, че още от дете той е бил психично болен. Не е странно, че по времето на Великата чистка него също са го заловили и разстреляли с другите психари. Бабел в 1919 е работел в ЧК, а както знаете ЧК е била кървава, терористична организация. Когато Бабел издаде книжката си „Конна армия”, командирът на Първа конна армия Будьони се възмущава и публикува голяма статия против Бабел и неговата „Конна армия”, в която командирът на армията пише, че всичко това е бълнуване на един луд евреин.
Действително, в това произведение има голям брой садистични епизоди и сцени говорещи за явна патология. В защита на Бабел във вестник „Известия” излезе … Максим Горки, което предизвика голям спор между командира на Първа конна армия Будьони и най-добрия пролетарски писател Максим Горки. И така – третият гений, ако вярваме на еверйския вестник „Ново руско слово”, е Исак Бабел.
Ето как става това при тях: един евреин ще излъже нещо, друг ще го повтори, трети ще го подхване и така тръгва, не можеш да го спреш. Те пишат: „Исак Бабел даде на света своя прекрасен герой Беня Крик…” А кой е бил този Беня Крик? Крадец от Одеса. Този Беня Крик произлиза от одеските кръчми. Оказва се, че до революцията в Одеса е имало около 40 000 крадци. Ето, Бабел ги описва с възторг, а главатар на тези крадци е бил Беня Крик.
Шаламов в своите „Колимски разкази” пише, че по-голямата част от „обявените от закона крадци” са били хомосексуалисти.
Да, вече знаем, че при евреите психоболните са 6 пъти повече, което значи и 6 пъти повече хомосексуалисти.
Как така Беня Крик е бил по вкуса на Исак Бабел?
Ето какво. Години наред чета еврейския „НРС”. Виждам, че те усилено възхваляват и превъзнасят всички еврейски таланти – хора, които явно са болни. И съветските и американските вестници действат строго според законите на Талмуда. Те забраняват да се хвали даже и най-талантливия от гоите, затова пък в хор се превъзнася до небесата посредствеността на евреите.
В книгата на Шмаков има още една любопитна информация. Навремето е имало един знаменит граф Калиостро, който се е навъртал в придворните кръгове на Франция и Русия, бил е алхимик, продавал е различни еликсири на младостта и красотата, обещавал е да превърне оловото в злато, а от обикновените камъни брилянти – най общо казано е бил светски мошеник. Даже и влиза в историята. Преди няколко години в НРС отпечатаха роман за този граф Калиостро. Там са го изобразили като много добър човек, хуманист и масон. А в книгата на Шмаков пише, че Калиостро е бил евреин и в края на краищата завършва кариерата си в затвор на инквизицията в Италия. Той е бил измамник, крадец и мошеник. Според Талмуда е правил добри неща – лъжел и крадял гоите. Инквизицията обаче е гледала малко по-различно на неговите „добродетели”. Наистина не са го изгорили, но са го оставили да изгние в затвора.
Както им е казвал Христос: „Вашият баща е дяволът.” В книгата на Шмаков „Свободата и евреите” също има и пълен списък на масоните, участвали във Френската революция. На практика цялата тази революция е проведена от масони и е струвала на френския народ повече от 1 милион жертви, при население от 25 милиона души.А на кого бяха дадени плодовете на тази революция? Най-главните постижения на Великата френска революция са били че евреите получават права на граждани на Франция, а педерастите са получили свобода на действие, след като педерастията е била премахната от списъка на углавните престъпления.
Григорий Петрович, какво е казал за масоните Хитлер? Масоните са изкуствени евреи.
Да, Хитлер добре е познавал сродниците си. Това наистина е добра формула. В книгата на Шмаков е приведен още един интересен факт за Джордж Брандейс (стр. 173). Аз съм добре запознат с историята на този Брандейс. Най много от всички, той е критикувал честния философ Киркегор точно този, който даде своята прекрасна по своята простота формула за дявола: „С изобретяването на печатната преса, дяволът се преселва в печатарското мастило.” Добре е да се запомни тази формула, за да можем да разберем съветските писатели и съветската преса и не само съветската. Проблемът е в това, че колкото е по-висока интелигентността, толкова по-висока е и дегенеративността.Киркегор е бил не само баща на екзистенциализма, но и покръстен евреин педераст. Този Брандейс, също така евреин, най-много е критикувал Киркегор. Формулата на Киркегор явно не се е харесала на Брандейс. Днес в Съветския съюз дегенерати-критици също злословят срещу честния съветски писател Пикул, а евреинът масон Брандейс до самата си смърт се е занимавал с честния евреин педераст Киркегор. Брандейс не е между живите, но делото му все още живее.
Досега успяхме да анализираме цяла поредица от интересни исторически факти, а сега ни се налага от тези разхвърляни факти да намерим някаква закономерност. Какво откриваме? Змията, която сама си и е захапала опашката. Фройд нарича това комплекс за саморазрушение. Ако внимателно се вгледаме в символите и емблемите на тайните общества на масоните, то там почти винаги присъства същата тази змия захапала опашката си. Същото се случва и с еврейския въпрос, явление, което е наречено антисемитизъм. Ние с вас виждаме, че гонителите на евреите се явяват самите евреи.
Анализирайки тези материали, трябва да се помни една много важна формула изведена от професор Ломброзо за връзката между гениалността и лудостта: колкото по-нагоре се изкачвате по стъпалата на човешкия интелект, толкова по-често ще срещате тази връзка. Помнейки това, вие ще разберете трагедията в живота на академик Сахаров и неговата еврейска жена. Неотдавна, прелиствайки НРС разбрах, че самият римски папа им е дал аудиенция. За мене това са двама гениални умопобъркани, два гениота (гений + идиот = гениот). Папката ми за академик Сахаров е по-дебела от тази на КГБ и смятам, че аз ги познавам и разбирам най-добре. Жена му се явява своеобразен мотор за него. Тя е неговия зъл гений.
Какво мислите? Вашите лекции ще помогнат ли на евреите да се избавят от синдрома на революционността? Какъв е смисълът на всички тези лекции?
Има смисъл. Може би не ще помогнем на всички евреи, но на някои ще помогнем. Както е и с алкохолизма. Неотдавна за президент на САЩ се кандидатира замаскираният евреин Дукакис. Той се представяше за грък. А ето, че неговата жена, Кити е била чистокръвна еврейка и алкохоличка. След като Дукакис губи изборите, еврейката Кити веднага е била изпратена в болница за да се лекува от алкохолизъм. Изборният провал е предизвикал поредния алкохолен срив. Тя можеше да бъде първа дама в Белия дом. Толкова много и се искаше да стане господарка на Белия дом, а всъщност попада в жълтия дом. Проблемът е в това, че клиниките за алкохолици се намират под един покрив с домовете за умопобъркани, които по традиция се боядисват в жълто. Тъй като всичко това е свързано с дегенерация, с израждане и психични болести, а освен това и с полови извращения, тази тема е засекретена и забранена. Това е страшно заплетен проблем.
Неотдавна по американската телевизия представиха филма „Броненосецът Потьомкин”. Той е режисиран от Сергей Айзенщайн, който по-късно сам си е признал, че е латентен педераст. А от тази книга ще узнаем, че ръководителят на въстанието на „Потьомкин” е бил евреинът Фелдман (стр. 282), нещо което евреинът Айзенщаин премълчава. Това обаче е исторически факт.
Евреите са били изгонени от Англия през 1290 година от крал Едуард Първи, след многочислени разобличения за убийства на християнски деца от евреи с ритуална цел. През 1144 година в Норич, 1160 в Глостър, 1181 в Бари Сейнт Едмъндпрез 1192 и 1232 в Уинчестър, през 1235 отново в Норич. През 1244в Лондон, през 1255 в Линкълн, през 1257 и 1276 отново в Лондон, през 1279 в Нортхямптън и през 1290 в Оксфорд. Отново повтарям – това са били доказани ритуални убийства. В добросъвестно проведените при всеки случай разследвания, няма основания за съмнения. През 1144 следствието се е водело от епископът на Норич, а през 1295 г. от самия крал Хенри VIII. И в двата случая – 12 и 8 годишни деца са били причислени от църквата към светиите, а това както е известно се прави след щателно разследване. По официални данни от Англия са били изгонени 16 хиляди евреи.
Авторът Шмаков влага в търсенето на тези материали доста време и труд, но за сметка на това намира много изключително интересни факти. В книгата си той също така привежда мнението на трима психиатри професори, които говорят за пряката връзка между революциите и революционерите с психическите заболявания. Наистина, той не прави изводи от тези факти. Затова пък, изводът е направен от другаря Сталин. По време на Голямата чистка, Сталин разстрелва всички тези революционери, като ги нарича „бесни псета”. Това са думи на главния обвинител Вишински. Той на няколко пъти нарича всички тези революционери: Бухарин, Зиновиев и т.н. бесни псета. От 1935 до 1938 година, Сталин унищожава всички тези революционери, за което му поставяме голям плюс.
