Loading...
Хората извън математическите среди с основание се изостриха по темата, защото и сега завършването на 12. клас е стресово с две матури (задължителна по БЕЛ и избираема), а какво да говорим за трета? А хората от математическите среди с основание подкрепят идеята, защото в момента в обществото ни има очевиден дефицит на знания именно по математика, откъдето една матура би тръгнала да разрешава този проблем.
Защо обаче матурите и НВО в 7. клас например са стресови, докато НВО в 4. и 10. клас не са и то до степен, до която някои хора ги наричат „безсмислени“?
Цялата дискусия върви по пътя на най-малкото съпротивление (търсенето на най-малката възможна промяна). Тези, които искат да направят нещо принципно добро за обществото като цяло, се опитват да изтъргуват НВО по математика в 10. клас за матура по математика в 12. клас. Онези, които вече не вярват на никакви обещания за светло бъдеще, защото са се опарили предостатъчно от реформи с добри намерения и ужасяващи практически реализации, с основание са против предлаганите промени и залагат на принципа „по-добре да си стоим така зле, отколкото да става още по-зле“ (защото опитът им показва, че промените на хартия са добри, но когато тръгнат да се реализират, чиновниците все извъртат нещата в безогледно крадене на пари).
Тоест и двете страни са прави и аргументите са сериозни.
А генералният проблем е по-дълбок. В момента на дневен ред стоят въпросите на математиците, но същите проблеми ги има под една или друга форма по всички науки. Защо един задължителен учебен предмет го приписваме като по-важен от друг? В момента задължителната и избираемата матури правят свръхфокусиране в два определени учебни предмета и пълно неглижиране на всички останали. Учи се по БЕЛ и по каквото е избрано от профила, а по всичко останало настава пълна апатия. Същото се случва и в 7. клас – свръхфокусиране в БЕЛ и математика, а по останалите предмети учителите се чудят как събудят какъвто и да е интерес в учениците.
После се чудим защо в гимназията интересът към математиката бил спаднал. Ами ще спадне – след 7. клас тя изведнъж спира да е важна и това ОТВРАЩЕНИЕ, което свръхфокусирането с купищата частни уроци са създали, взима превес. Понеже оттам насетне тя не е сред важните (със задължителна матура) предмети, интересът моментално се нулира. И децата я зарязват.
Връщането на задължителната матура може леко да оправи положението с математиката, но няма да изреже основния тумор: ОТВРАЩЕНИЕТО към предмета, което се създава. По същият начин матурата по БЕЛ е запазила общата грамотност, но не е накарала децата да четат, защото те НЕ обичат да го правят. А не обичат да го правят, защото онази въртележка от частни уроци и натиск да се влезе непременно в топ гимназия след 7. клас е направила така, че на никой вече да не му се чете.
Цялата концепция за „НВО за кандидатстване“ и „матура за вход в университет“ трябва да се преосмисли. Няма система без външни оценявания и матури. Това е факт. Въпросът е какво мерим и защо го мерим. Ако НВО и матурите се използват за меренето на качеството на образованието, това е едно – и то е полезно. Ако се използват за „вход в…“, това вече е съвсем друго. Вторият въпрос е „по какво да са матурите“. Ами ако ще ги има, би следвало да са по всичко – всяко различно решение означава свръхфокусиране в определени предмети и зарязване на останалите, което поражда хем отвращение, хем дефицити от знания.
