Loading...
„На в. „Преса“ с пожелание да постави под преса противниците на демокрацията!“ Подпис: Жельо Желев. Датата под това пожелание не е 3 януари 2012 година, когато казваме „На добър час“ на амбициозното начинание на бившия главен редактор на „Труд“ Тошо Тошев да „избие рибата“ на печално повяхващата и все по-обезценяваща се медийна сергия. Неговият нов всекидневник „Преса“ обаче съвсем не е уникат. Рожденният ден на ежедневникът „Преса“ е понеделник, 4 ноември 1991 година. Директор и главен редактор му е не кой да е, а господин „Да, ама не“ – Петко Бочаров.
Политически коментатор пък е небеизвестният тогава радиоводещ – вече покойният Мико Петров. Издател е частната фирма „Оникс прес“ ООД, собственост на бизнесмена Август Мичев, станал популярен по-късно като „бизнес мениджъра“ на военното министерство по времето на министър Николай Свинаров. Преобладаващата част в екипа на оригиналната „Преса“ са журналисти от безславно закрития през есента на далечната 1991 г. всекидневник „Свободен народ“. Възможно е в онова смутно „преходно“ време авторитетният медиен ас Тошо Тошев да е пропуснал появата на новия в. „Преса“. Още повече, че точно тогава уважаваният г-н Тошев си имаше далеч по-важни грижи – „приватизацията“ на профсъюзния флагман – в.“Труд“. А и едва ли си е струвало да следи бързо раждащите се и бързо умиращи опити за „свободно слово“. Със сигурност човек с атрактивна биография като тази на г-н Тошев, е бил наясно, че без здрав финансов гръб и с малко пари „голо свободно слово“ се не прави. Достатъчно пари пък се дават само на „правилни“ хора, на които им е „позволено“ да ги получават. И закономерно в. „Преса“ успя да „танцува“ само около три месеца. Днешната „Преса“ на г-н Тошев вероятно няма да е с такава печална съдба, готови да я финансират – дал Бог. Печалното е друго – че главният й редактор не се сети да каже поне една добра дума за добрата идея, останала нереализирана преди 20 години, но която сега той на практика така всеотдайно прегръща. Какво да се прави – най-лесно се приватизират идеите, а мераклиите за „Колумбовци“ сигурно са повече и от китайците. Въпреки че господин Тошо Тошев, партньорът му Валери Запрянов, вечната му дясна ръка г-жа Валерия Велева можеха да рекат едно „аферим“ и „благодарско“ поне на доайена Петко Бочаров. Странното обаче е, че и г-н Бочаров някакси прекалено тактично си мълчи. Би могъл да „светне“ Тошо Тошев, да каже – а бе, имаше такъв в. „Преса“, аз му бях главен редактор. Да, ама не – Петко скромно и великодушно „пуска“ на Тошо – да обере и славата и каймака. Защо ли? Спомня ли си г-н Бочаров текста на първата уводна статия, в първия брой на в. „Преса“ от 4 ноември 1991 г., под която се е подписал? Ще му я припомним. Може би си струва и екипът „Тошев“ да й хвърли едно око. Ето я:
НАДЯВАМЕ СЕ
Този Вестник е собственост на частна компания. Затова е абсолютно независим.
Но да си независим не значи да си неутрален. Ние, които правим вестника, имаме по различните събития и проблеми мнения, които в доста отношения се различават. В едно обаче сме единодушни: че старата комунистическа система трябва да изчезне и да бъде заменена с нова.
Задават ни въпроса: „Ще бъдете ли критични и към правителството на СДС?“
Естествено. Как иначе? Нали затова се занимаваме с журналистика. Никой управляващ не бива никога да забравя, че зорко го наблюдават и че работата на тези, които го наблюдават, е да осведомяват управляваните за дейността му. Една от причините комунизмът да рухне така ненадейно и тотално е, че съзнанието за безнаказаност у управляващите разяде отвътре системата, оставяйки я само с фасадата. Оттук нататък нещата ще бъдат други. У нас вече има свобода на словото и печата – в. „Преса“ е още едно доказателство.
Ще се стараем да направим един наситен с информация всекидневник. Читателят трябва да е уверен, че информацията е достоверна. Затова ние слагаме силен акцент върху източника. Когато казваме „Ройтер“, значи, че това, което сте прочели, го е дала именно световната агенция. Заради мястото нещо незначително може да е съкратено, но иначе материалът е автентичен. Другите материали ще бъдат подписани и всеки автор отговаря за себе си.
Що се отнася до фактите, ще ги представяме такива, каквито са. Изводите ще си правите вие.
Но „Преса“ ще предлага и коментарии анализи и прогнози. Собствени и от компетентни автори. Позициите може да са дори противоположни, но толкова по-добре. Така ще е по-интересно. И по-полезно.
Поради чудесното комунистическо наследство в полиграфията, разпространението на печата и т.н. „Преса“ е принуден да тръгне като следобеден софийски всекидневник. Не бяхме подготвени за такова нещо, но се преустроихме. И може би всяко зло за добро. Ще видим.
Както добре знаете, уважаеми читатели, никое частно предприятие не може да си позволи да губи пари. И ако вие не харесате „Преса“ и не го купувате, ще пуснем, както се казва, кепенците. С грамадна загуба, разбира се. Рискът е наш.
Надяваме се да харесате „Преса“. И не само заради парите, които ще загубим или спечелим.
Надяваме се
