Кой всъщност подпали Втората световна война?

1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars
Loading...
0
316

Даниела ГорчеваДо края на Втората световна война в Европа има две безспорно тоталитарни държави – СССР и Третия райх. И двете се стремят към световно господство, а доколкото светът е един, сблъсъкът между двете е предопределен.

От двете тоталитарни държави преди и по време на Втората световна война без никакво съмнение СССР е в по-голяма степен тоталитарен. На Хитлер не му стигна времето.

Според Рио Прайснер „нацизмът е по-несполучлива версия на тоталитаризма, защото е нетърпелив…“ .

От 1941 година нататък и десетилетия след края на войната на СССР се гледа като на жертва на нацистка Германия и същевременно като на победител срещу подпалвача на войната. (А съветската пропаганда дори имаше наглостта да представя съветската окупация и поробването на източноевропейските страни като освобождение …).

Но историческата почтеност изисква да се признае, че Втората световна война има не един, а двама подпалвачи – Хитлер и Сталин. Едва ли Хитлер би посмял да нападне Полша, ако не се беше споразумял предварително със Сталин за нейната подялба.

Разглеждайки различните причини за избухването на Втората световна война, българският историк проф. Пламен Цветков е категоричен в едно:
„Надали обаче може да има съмнение, че ключът към избухването на Втората световна война в Европа се държи от Сталин, без чието насърчение и съучастие Хитлер никога не би започнал своята малка „светкавична война“ през септември 1939 г.“ .

Факт е, че само осем дни след като се договаря със СССР, Германия нахлува в Полша, а едва два дни по-късно – на 3 септември 1939 година, Рибентроп изпраща телеграма до Шуленберг, с която настоява да получи отговор от Молотов кога най-после съветската страна смята да навлезе в Полша, за да окупира съветската си зона съгласно предварителната уговорка между двете държави.

На 9 септември сутринта Сталин поздравява Хитлер за превземането на Варшава (макар че поздравленията се оказват малко прибързани, защото полската столица продължава да се съпротивлява), а по-късно същия ден Молотов предава на германския посланик в Москва очакваното от Хитлер и Рибентроп съобщение, че в идващите пет дни СССР ще предприеме военна интервенция в Полша. С безсрамна откровеност Сталин дори предварително осведомява германския си съюзник как смята да „оправдае“ агресията си пред света.

На 17 септември 1939 г. Червената армия нахлува в Полша и почти веднага след това страховитият НКВД (Народен комисариат на вътрешните работи на СССР) предприема етническо прочистване, масови убийства и депортации.

Затова е редно претенциите на вчерашна и днешна Москва, че СССР е единствено невинна жертва на вероломното нападение на Германия на 22 юни 1941 г., всеки път да бъдат конфронтирани с напомнянето на факта, че Втората световна война бе подпалена през септември 1939 г. с подялбата на Полша от двете съюзили се тоталитарни държави – Германският райх и Съветския съюз, нахлули от двете й страни.

И че тази подялба става възможна след предварително сключено в Москва бандитско споразумение между Сталин и Хитлер, придружено от таен протокол, състоящ се от четири точки, които дават пълна свобода на двете подписали страни да погълнат неудобните си съседи и да си разпределят „сфери за влияние“ в Европа.

Как точно се вписва в картинката на помпозните московски чествания на „Деня на победата над нацизма“ общият празничен парад на Вермахта и Червената армия на 22 септември 1939 г. в Брест-Литовск?

Интересно също къде точно в тезата за „вероломното нападение над мирния Съветски съюз“ трябва да поставим подписаното на 28 септември 1939 година съветско-германско споразумение за подялбата на Полша и декларация „в полза на мира“.

Коментарът на този цинизъм е излишен, но ето откъс от самата декларация:
„Правителството на Райха и на СССР чрез подписания днес договор, като уреждат границите между двете държави, вследствие разпадането на Полската държава и създавайки по този начин сигурна основа за продължителен мир в Източна Европа, единодушно изказват своето гледище, че е в интерес на всички народи да приключат положението на война, което съществува между Германия, от една страна, и Франция и Англия, от друга. Двете правителства, прочее, ще направят общи усилия да се постигне тази цел колкото е възможно по-скоро. В случай, че това не се достигне, ще се докаже, че Англия и Франция са отговорни за войната“ .
 

 

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.