Добро е, когато ние нападнем съседното племе

1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars
Loading...
0
200

Главата на Никифор - чаша за вино от Археологическия музей в СофияБяхме някъде втори или трети клас, когато на един открит урок в присъствието на родители, Христо вдигна ръка и разказа „…и тогава Крум отрязал кратуната на Никифор и пил от нея вино“.

Това предизвика спонтанна радост, възторг и аплодисменти от учители, родители и съученици.

Антропологът Клод Леви Строс питал хората в едно диво племе в джунглата на Амазонка какво е добро и какво е зло. „Добро е, когато ние нападнем съседното племе, избием мъжете, и им вземем жените и реколтата“, казали хората. „А зло е, когато съседното племе ни нападне избие ни мъжете и ни отмъкне жените и реколтата.“

Нашата образователна система възпитава поколения българи по тоя начин. Когато Крум избие ромеите, отреже главата на Никифор и си направи от нея чаша, това е голям подвиг, героичен момент в нашата история. Когато Симеон с огън и кръв завземе териториите на съседите – това е Златен век, а Симеон е „Велики“. Когато Василий разгроми българите и ослепи войниците, това е нечувана подлост, жестокост, трагедия, а Василий е „Българоубиец“.

И така чак до днешни дни.

Убийствата и терора са героични, когато са извършени от „нашите“ и срамни, жестоки и неоправдани, когато са извършени от „врага“.

При тоя двоен стандарт, остава само следващата стъпка – да се сплотим около нашите и да посочим кой е врагът.

Но цивилизацията е нещо друго, по различно от племенното мислене в Амазонията. В цивилизования свят тия неща да се решават на принципна основа, а не според разделението на наши и чужди.

(На снимката е чаша за вино от Археологическия музей в София)

 

 

 

 

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.