За повтарянето между I и IV клас

1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars
Loading...
0
158

За повтарянето между I и IV класСветовната тенденция е повтарянето на клас да бъде колкото се може повече ограничено и да бъде крайна мярка. В много от държавите за малки деца то е забранено. Такъв е случаят и в България – не може да се повтаря до четвърти клас. Тук ще обясня защо – какви са ползите и негативите, след което ще завърша с мой анализ по темата.

Негативите от повтарянето на клас:

 

• Никъде по света не е отчитана статистически значима полза от гледна точка на средния успех на учениците при наличие на възможност за повтаряне на клас. Няма и научно потвърден резултат, че задържаните с повтаряне на клас ученици успяват да наваксат и да се реализират по-добре в живота. Напротив – вижте следващата точка;

• Статистиката по цял свят ясно показва, че повтарянето на клас увеличава риска от отпадане от училище. Винаги когато се премахне повтарянето, посещаемостта статистически се увеличава и отпадналите ученици стават по-малко;

• Силно агресивните деца, които тормозят свои ученици, при повтаряне биха се озовавали в класове с по-малки от тях съученици, които могат да бъдат тормозени още по-лесно. При малки деца разликата от една година е дълго време – това може да ви го каже всеки, който има дете в детска градина например: дори разлики от няколко месеца се усещат. Именно деца от тази група („бабаитите на класа“) често са и тези, които имат проблеми с оценките;

• Учителите, вместо да се мотивират да се справят с проблемите на учениците, получават лесен изход от ситуацията си – отървават се от проблемните ученици и така те „не им висят на главата“. Така разбира се те не разрешават никакви проблеми, а просто ги утежняват и ги прехвърлят на свои колеги. Като следствие започват и раздори вътре в работните екипи – едни учители започват да враждуват с други;

• Подобен стимул получават и част от училищата – тези от големите градове, които нямат проблеми с броя ученици и съответно се справят с делегираните си бюджети, започват да толерират този род наказания над проблемните си ученици с цел да ги накарат да се откажат от ученето в това училище. Постепенно може да се стигне и до случаи с откровен тормоз и извращения. Същият и още по-тежък проблем има с „изключването“ на ученици, когато то е сведено до механично прехвърляне на „горещи картофи“ от едно училище в друго (нерядко „а догодина обратно“) с надеждата, че родителите рано или късно ще спрат да водят детето си на училище. Това не разрешава проблеми, а само ги утежнява;

• Училищата, които записват фиктивно ученици, започват и да имитират фиктивни повтаряния на клас, за да могат по-дълго да източват бюджета на държавата;

• Родителите на такива проблемни ученици най-често не са сред хората, които държат на образованието на децата си. На тях рядко им пука, че детето им не знае и не се справя – напротив, те най-често реагират агресивно към училищната институция. Това допълнително утежнява положението, защото детето попива тази информация от тях (от тук идва и повишеното отпадане от училище).

 

Позитивите от повтарянето на клас:

 

• Деца с интелектуални затруднения, които не са съвсем в групата на децата със СОП, получават шанс да наваксат изпуснатия учебен материал;

• Деца, които са боледували прекалено често или са отсъствали не по тяхна вина (семейни проблеми с разводи, пътувания в чужбина, и т.н.), получават шанс да наваксат изпуснатия учебен материал;

• Деца, чийто свръхамбициозни родители са ги пуснали на училище една година по-рано (защото са „генийчетата на мама“), но после се е оказало, че е било грешка, ще имат шанс да поправят този неволно създаден проблем;

• По някои учебни предмети като например най-ярко „математика“ ако има пропуснати знания в един клас, това води до още повече проблеми във всеки следващ. При остри дефицити в знанията е добре да има възможност за повтаряне и наваксване;

• Промотираните без повтаряне в основното училище почти никога не успяват да се реализират в добра гимназия, а често не успяват да се справят с гимназиалното ниво въобще. Това не е силен позитив, защото същото важи и за децата, които са повтаряли – за тях обаче поне има някакъв теоретично по-добър шанс при определени обстоятелства;

• За учителите се намалява разликата между нивото на знания в учениците на ниво „клас“ и съответно за тях се намалява работното натоварване – изисква се по-малко индивидуализация и съответно класно-урочната система работи по-леко;

• Промотирането на ученици без повтаряне понякога дава фалшиви сигнали до родителите. Често училищата се опитват да замаскират проблемите и не дават адекватен отзив за развитието на учениците. Родителите, които „хвърчат в облаците“ и не могат да си дадат адекватна прагматична оценка за собствените им деца (не са малко такива), понякога получават прекалено тежък шамар във време, в което е прекалено късно самите те да „слезнат на земята“ и да поработят с децата си.

 

Моят анализ:

 

Всеки случай е различен и не може да се генерализира едно общо решение за всички. Освен това всяко училище е различно, съответно всяко работи с различни социални групи от ученици и съответно при всяко училище ситуацията около ползите и негативите на повтарянето е различна.

Крайният извод е, че централизирания закон, който генерализира с едно единствено решение повтарянето на класове от I до IV, в този си вид е по-добър отколкото неговия антипод (да е разрешено децата да повтарят заради слаб успех). Въпреки това той продължава да не е съвършено решение, защото продължава да носи негативи. Може ли да се измисли нещо по-добро?

Законът би трябвало да дава по-голяма автономия на училищата да изготвят своя собствена регулация, която да разрешава казусите според индивидуалната ситуация с всяко отделно дете. Но как? Единственото, което трябва да се случи, е следното:

• Да се въведе алинея в закона, която да казва, че „по взаимно съгласие между училище и родители на деца от I до IV клас е допустимо повтарянето на клас“.

Нищо повече не е нужно. Не се дава „лост за саморазправа“ на училището, защото без съгласието на родителите няма да им се получи, но не се и ограничава решението на някои от проблемите, за които сегашния закон пречи. Училищата ще бъдат принудени да работят заедно с родителите на проблемните деца, а не само с проблемните деца – това всъщност е много голям позитив, защото много често проблемите на тези деца идват именно като първоизточник от семейството им.

Това решение не оправя всичко – например в училищата, в които има фиктивно записани ученици, ще си има и фиктивно съгласие на родителите за повтаряне, а от там ще се увеличи точенето на обществени пари. Така е – няма перфектни решения за всичко на този свят. Мисля си, че този проблем ще засегне прекалено слабо бюджета все пак. Много от проблемите ще продължават да си бъдат нерешени. Далеч не всички училища ще се нагърбят със задачата да работят с родителите на проблемите деца, а повечето ще предпочетат да си вървят по пътя на най-малкото съпротивление (т.е. както си е и сега). Важно е обаче да се даде шанс да съществуват такива, които искат да се справят с проблемите, а не да ги потулват и прехвърлят на други.

Дневникът на Филип Петров

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.