Loading...
„Историческата „Вазова пътека“ свързваща с. Заселе и гара Бов, наскоро бе напълно обновена. Тази маркирана туристическа пътека предлага на любителите на природата възможността да се…“ бла-бла-бла-бла-бла- бла. Тази информация може да си намерите в интернет. Не, сериозно в интернет. Вътре. На – влизай! Гугъл бе, гугъл. Може да прочетете цялата история на Вазов и колко е красива природата в България. Има дори и спомени на очевидци. Ще намерите и политинформация, че пътеката е обновена. Ако това е обновената пътека, не ми се ще да съм я виждал преди това.
Истината е, че всъщност правя разказ по картинка. Или по скоро картинкИ. Те бяха доста повече, но като един истински професионалист ви оставих само каймака. Не съм присъствал на тази разходка. Получих я от приятел – нямам спомена за мокрите дрехи, дъхавите горски листа и още нещо. Имам само картинки. Без никакво обяснение. Нарочно! Тъй е по-интересно. За това ще ви предоставя само тях и моите никому ненужни мисли, ненужни точно толкова, колкото информацията, че пътеката е обновена…
Гарата е Бов – това знам. БДЖ работи – това ме учуди. Но това е само първата стъпка към една незабравима разходка. Добре дошли!
Ето къде сме. Пръстчето смело ви показва плана за атака. Но този път няма да превземаме Полша. Ще укротим само една пътека, може би по стъпките на Вазов.
Надвисналите над релсите къщички, пожелават на добър път. С една дума – отлепяме. Казваме уж довиждане на цивилизацията и се завръщаме към природата.
Туй Тунджа ли е? Нее. Абе проверете в гугъл бе. Първия проявил интерес получава следващата снимка. Май е Скакаля, но знае ли човек в днешно време…
Виж това вече го знам какво е. Това е портата дето… само дето и липсва надписа за надеждата. Може би е бил точно там, на издънения прозорец. А това са снимките на героите дръзнали да минат през нея, за да намерят своята Евридика. За сега няма да влизаме. Обръщаме гръб и крачиме бодро към това, за което сме дошли – да се разходим.
Точно тъй – Вазовата екопътека. Наслада е тоя надпис за морния пътник. Турист. Ето го и него. С раница на гърба и вярната тояга за опора. Чете указанията изписани четливо на английски – Вазовс пат. Поема по пъта на Вазов и става поет, писател и… не бе, ходи.
Харесаха ми букетите. И поддържания надпис. За това ви я оставих тази. Не за друго. От нея дъха на автентичност!
Но тази е по-автентична. Замислям се само, дали дядо Йоцо още вижда? Ако вижда – гледа ли изобщо? И защо изобщо да го прави. “Спи, Дяконе! Не се събуждай!” – едно стихотворение, написано от дете, замъглява мислите ми и отминавам нататък.
Легенди тайни няма в твойте
пустини диви, глух Балкан!
Не дремат спомени в усойте
за стари дни, за слава, бран.
Това не е долината на царете. И туристите са и по-малко. Туй си е наше. И е зелено. Камънак нали…
Камъни да искаш в нашата история. Грамада. “Проклет да e Цеко!” Цеко Минев. Осъвременено. Абе грабвайте телата…
И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!
Проходът Петрохан. Не бе, просто пътека. Представете си я зимата. Сега два снегорина. А сега си представете Бойко… Що ви трябваше?
Из един там глух дол, обрасъл с глогина, сега върви тихо някаква дружина.
Отпуснете седалището. Настанете се удобно. Сега пушачите могат да запалят по една цигара. А там долу всички сме от един дол дренки.
Цензура. По остра от нож? Простор за зелени балкани, еко… нестле и еко пътеки? Каракачански овчарки? Не ми се яде. Нищо, че те не са горе и това са само бонбони.
От никъде взорът надежда не види…
Туй не е шифъра на Леонардо, нито манускриптите на Абдул Аба. А може би нещо от Вазов? Българските Алтамира и Леско.
Който стигне пръв до края печели! Айде, от тук не минават само баби и дядовци, видяхте надписите долу. Не, не са от Вазов! Тичай!
Обновения надпис. “За очите-красни, дивни гледки…”
“за душата – шир,възторзи живи”
Питай в Бяла черква кого викат Пръдлето, и всеки ще ти каже. Ти мене слушай. Като е човек с честта си, то и името, например, да кажа… Аз храня къща и имам три деца — и тебе да ти се върнат, — та всеки ми има почетта, а челяк защо живей? За една чест и за едно красно име…
Я една нова табела. Ма тя е само от 4 години. И уютно покрита.
За старите времето е спряло. Сякаш са застинали там. И за предизборните листи е така. От над 20 години. Тази е с номер 14. Смесен магазин. Такъв с месо.
И тук сме смесени. Някой патриот европеец, ще да е спретнал туй в спретнатия си двор. А може да е кметството. С гума за саксия.
Еко табела. От камък. Естествени материали. Устояла на времето.
Ето още нещо устояло. За него времето е 5 и 28.
Устояло е и БДЖ. На не един и два катаклизма.
Ето и представителната сграда на гара Бов.
Но ето има светлина във фарчето на влака. Влака, който ще ни отнесе далеч от спомените.
Ще ни го припомня само още малко, поклащайки ни с изумителна скорост на последен етап по еко пътека.
Най-после у дома. София. Централна гара. Надписът на стъклото не може да ни лъже.
Това беше разходката, на която не присъствах.
Ако сте недоволни искайте си парите обратно.
Само не от БДЖ.
