Loading...
Ще наруша хронологията на събитията и ще започна точно с Крушунските водопади, защото когато човек ги види не може да не изпита възхита от красотата и магнетизма им. Намират се недалеч от Ловеч по пътя за град Левски. Пътеката до тях преминава през различни малки мостчета покрай или през самите водопади. Тъй като между отделните водопади има прагове, понякога се минава в непосредствена близост до водата. Усещаш пръските от кристално чиста вода върху лицето си, а приятния шум на падаща вода зеленината и прохладата създават неповторима възможност за почивка на духа и тялото.
Край водопадите са разположени малки пейки или беседки, където човек може да отпочине от прехода. На места пътеката е доста трудна за преминаване. Трябва да търсиш опора в някое дърво, да прескочиш друго, което спокойно лежи на земята или да преминеш през тесни стълби водещи направо нагоре. При наличието на повече хора се получава истинско задръстване достойно да съперничи на софийските. Така както бе и в необичайно горещия 1 май, когато върволица от хора се изкачваха или слизаха надолу, търсейки спасение в прохладата на водопадите. Пътеката свършва до най-големият от тях, който се спуска от 15 метра височина. Преди това имаш възможност да се отклониш наляво, където да поемеш към изворите на водопадите. По пътя се откриват множество живописни гледки. Изворите се намират в една пещера представляваща огромен свод.
На спокойствието и красотата край водопадите ярко контрастира паркингът намиращ се пред входа към пътеката с шумната музика, десетината големи бирарии и цвърчащите „деликатеси“, кебапчета и кюфтета. Заведенията бяха пълни с хора, търговията процъфтяваше, а скарите допълнително нажежаваха и без това горещото време и престоя дори и на сянка там бе невъзможен.
Деветашката пещера поне мен не ме впечатли особено. Една галерия с огромни наистина сводове, но нищо повече. От време на време се чуваха крясъци на прилепи, които сякаш се караха, че им се нарушава спокойствието, както и шума на водата. И ако имаше нещо което ме впечатли в отрицателния смисъл на думата, това бяха следите от човешка дейност. Огромните бетонни кръгове с пясък, които съвсем не бяха дело на природата, а на хората. В миналото пещерата е била използвана за съхраняване на петрол, и върху тях са поставяни огромни цистерни.
Ако има три неща, които си заслужава да се видят в Ловеч, това са Покрития мост, църквата в която е служил поп Кръстьо със своите красиви стенописи и иконостас, дело на майсторите от Тревненската школа и музеят на Апостола. Последният го пропуснах поради краткото време, но там може да се види най-богатата сбирка с лични вещи на Васил Левски. На моста освен магазинчетата може да се похапнат вкусни пасти в едноименната сладкарница, която сякаш съперничи по известност на самия мост. Мястото около моста е добре оформено с малки заведения и магазини и създава впечатление за спокойствие и идилия покрай тихо течащия Осъм. Единственото което се набива на очи по околните улици са портретите на кандидатите за „слава“, но нали такъв е сезонът – предизборен, а в малките градчета всяко кафе в подобен сезон се превръща в предизборен клуб.
Селата в региона изглеждаха призрачно спокойни. С обрасли и скрити от растителността безлюдни къщи. Само тук там се мяркаше по някой местен, а най-оживените места бяха кръчмите. Дори и Български извор не се отличава, въпреки че трафикът от коли и автобуси създава грешното впечатление за някаква динамика. Мръднеш ли настрана виждаш и усещаш същата призрачна обстановка. Добре че поне там има малко повече работа, осигурявана от братя Добреви в техните мандри и месопреработвателни цехове. И както разбрах хората са доволни от това, че има поне някой, който може да им даде повече стабилност в тези несигурни времена.
София – Деветашка пещера – Крушунски водопади – Ловеч – София
