ЗАТВОРЪТ НА ПАРИТЕ – Част ІІ

1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars
Loading...
0

ЗАТВОРЪТ НА ПАРИТЕ - Част ІІ     За обществото на новозабогателите е приемливо фриволното и дръзко поведение. У нас неслучайно те бяха наречени „мутри”, а любовниците и дори съпругите им „мутреси”. Навсякъде по света тази човешка порода нарушава дръзко правилата, добре осъзнавайки последствията от това.

Ако не спреш на светофар, или пешеходна пътека, рискуваш да направиш катастрофа. Ако не върнеш кредитите си, рискуваш да влезеш в затвора. „Пичът” го осъзнава, но въпреки тава не спира на кръстовището и не връща дълговете си. Готовността да понесеш възмездие за това, че нарушаваш правилата на „пичовски” език се нарича „да си платиш за гяволъка”. Той е готов да отговаря, но тайничко се надява, че точно заради него правилата на възмездието ще бъдат променени, благодарение на преплитане на бизнес интереси, на рушвети, или просто на съдбата. Рано или късно тази сметка не се оправдава и „пичът” умира. Подробностите за смъртта му не са важни. Дали ще загуби главата си при катастрофа в надпреварване с мощни коли, джетове и моторни шейни, или да бъде убит от конкуренти, както е в повечето случаи. И тогава е още по-жалко, защото тъкмо станали галеници на съдбата, се оказва, че всички техни подвизи и геройства са напразни. Но постепенно ореола на легендата за готините „пичове” – братята Илиеви, Илия Павлов, Карамански и другите „герои на прехода” спира да действа. 

 

     Техния свят вече е населен с хора, които сега презрително наричат „джуджета”. „Джуджетата” са хора, които нарушават правилата безнаказано, без никакъв риск за себе си. Тях нищо не ги лови. Те безнаказано крадат, убиват, нарушават законите на страните си, дори физическите закони. Все по-често от сводките за произшествия научаваме, че загиват невинни хора, а те при всички случаи оцеляват. Статистиките твърдят, че при катастрофи винаги получават травми, или загиват случайни минувачи, шофьорите и пътниците в размазаните от тях коли, дори и шофьорите на високопоставените „джуджета”. Но никога и те самите. 

 

     Цветът на властта е черният. Черният Мерцедес, или БМВ, последен модел, следвани от черните джипове също Мерцедес, неостаряващото и постоянно модернизирано „кубче” на охраната са символите на държавната и олигархична власт. Задължително с четири еднакви цифри на номерата, за да се отличават от тези на простосмъртните. Но колкото и бързо да се движи кортежът и да се сменя маршрутът, позициониран на правилното място снайперист с пушка, с гранатомет, или поставена мощна бомба може напълно да осуети всички предохранителни мерки. Вместо да се тормози трафика, вече се прибягва до ползването на хеликоптер.

 

     „Голямата игра”на свърхбогатите налага своите правила. Почти всички те имат съветници, или „консилиери”, сякаш слезли от страниците на „Кръстникът” на Марио Пузо. Вече има и професия „приносител”, особено необходима в условията на обявената от държавата повсеместна „борба с корупцията”. Рушвет от милион и повече долара, или евро не може да бъде вкаран в нито една сметка. Нито у нас, нито в чужбина. Откъде един прокурор, съдия, или висш държавен служител може да има милион? Тези пари не могат да се вкарат в сметките на членове на семейството им. Доходите на държавните служители се декларират и ако не полицията, то Интерпол може да си завре носа в сметките им и ще попита – „Откъде са тези пари?” За това корумпирания служител вкарва парите си в сметките на приносителя, който е бизнесмен и милионер, та милионите му да се загубят из офшорните му сметки. В случая самият приносител е посредник в предаването на подкупа. Сам той е гарант за предаването на парите и то само срещу честна дума. Приносителят казва: „От днес нататък парите ти са в моя сметка на Кайманите и можеш всеки момент да разполагаш с тях. Но защо ти са пари? За да те питат враговете от къде ги имаш ли? А за твоите пари в моите сметки никой няма да те пита. Може би искаш да си купиш океанска яхта, къща в Нормандия, или акции на „Епъл”. Ще ги запиша на подставени лица, или подставени компании. Защо ти са на твое име? За да питат, откъде ги имаш? Какво ти трябва – нотариални актове, или да разполагаш с тях?” 

 

     Този ход на мисли звучи разумно за нашите играчи. И вече те се разхождат по окена с яхти, „гостуват” в собствената си къща в Нормандия и получават тлъстите си дивиденти от „Епъл”, които харчат на воля. Всички помним яхтените снимки на Милен Велчев, Мирослав Севлиевски, Пламен Петров и други наши „играчи” на яхтата на Спас Русев в Монако, случайно попаднали, където трябва и публикувани неслучайно. Така се изработва доверието! Приносителят донася все повече милиони на чиновника, срещу услугите, които той не може да откаже. Сега той вече се чувства мултимилионер и това продължава, докато в живота не му се случи нещастие, или да го изхвърлят от държавната служба. И когато това се случи, приносителят може да постъпи с него честно, или да го преметне. Да го преметне означава, да не му върне парите от сметката на Кайманите. Да постъпи честно означава да ги даде, но не всичките, а толкова колкото нашия „играч” да преживее достойно и да посрещне спокойно старостта. 

 

       Защо са тези яхти, вили, диамантените пръстени за съпругите и любовниците? За да бъде изписана на челото на държавния чиновник осъдителната присъда, че е купен и корумпиран, и за да знае, че може да бъде защитен единствено от Големия шеф. Минусът на държавната служба е в това, че заплатите на чиновниците са ниски, а да въртиш бизнес и да печелиш пари настрани е забранено. За това, постъпването на държавна работа е не само за да получиш Пари, а за да защитиш Парите. Не сте забравили, че Парите сами си избират служители. Вече е практика, имащите Пари да са на държавна работа, за да защитят парите си. Така много милиардери и свърхбогати стават министри, премиери и президенти. И у нас тази практика постепенно се налага. Чрез държавната служба те си защитават Парите, а те на свой ред защитават Играча, който заради тях е постъпил на държавна служба.

 

     Задължително Играчите използват една специална категория хора. Това са журналистите и светските репортери, основно на частните телевизии и жълтата преса, но също и от сериозни медии. Тези журналисти са значителен брой щатни, високоплатени и разглезени доносници. Плащат им, хранят ги, поят ги и ги влачат по партита и курорти. При добро стечение на обстоятелствата, репортерите от женски пол могат да се надяват да се омъжат изгодно, което и става. На всички тях често им се пада възможността да се включат в бизнеса на героите на репортажите си. И това ги привлича. Има ли някой, който да знае повече легенди, клюки, вицове и дори тайни от тях? На тяхното перо и камера дължим репортажите за корупционни и политически скандали, като всеки от тях се обсъжда „безпристрастно” от гледната точка на този, който е платил повече. Често го играят уж непочтено спрямо тези, които на партита им споделят малките си тайни, с молба да не ги споделят с никого. Но те ги разказват на всички в светските си предавания и в тлъстите си многоцветни седмичници и списания. Очарованието, пикантността и безобидността на тези тайни е в това, че бързо губят стойността си. Това не са престъпления, а поводи за моментен скандал – нова любовница, нестилно облекло, прекалено скъпи за доходите им коли и часовници, или дебелашка шега и леко поведение в сериозна компания. Ако никой не се възползва от компромата, той скоро се забравя. И хората свикват да не помнят светските клюки и „разобличения” повече от седмица.

     Папараците надничат през обективите и дебнат богатите в скъпарските хотели и луксозните, купени за блудстване къщи. Но констатират, че секса там е жалък. И то не, защото голямата Игра прави хората импотентни и унищожава нежността. Не и защото мъжете пият твърде много и се дрогират, за да могат дори и около четиридесетте да запазят нормалните функции на ерекцията. Проблемът е друг. Сексът е жалък, заради високите очаквания! Всеки от тях се смята за Батман и супер герой. Парите и властта завъртват главите им. Затова нещастникът си мисли, че и сексът му трябва да бъде също толкова луксозен, колкото колата, която го вози, часовника и дрехите, които носи, или виното, което пие. Смята, че е достоен за невероятни сексуални преживявания и е способен на тях. Докато жената е настроена в точно обратната посока. Когато се свързва с някакъв богаташ, или висш чиновник, (понякога и за нощ), тя прави циничен компромис. Отказва се от момински мечти за принцове на бели коне и дори от обикновеното физиологично влечение към треньора във фитнес клуба си. Настройва се за кротък, но за това пък изключително комфортен живот в луксозно имение с мъж, който не обича. И ако се разделят, поне ще плаща достатъчно голяма издръжка за нея и децата. Така, че колкото по-кротък е сексът, толкова по-добре…

 

     А любовника е наистина Батман. Мачка съпругата му в обятията си. Ръмжи от страст, надава нечовешки крясъци и възпроизвежда всички пози на Камасутра, които е видял в порнографските филми. Трогателна подробност е, че порноактьорите не правят секс както им е удобно на тях, а според изискванията на режисьора и камерата. Всъщност доста често камерите наистина снимат и греховните изпълнения влизат в архива на някаква държавна, или частна специална служба, та в нужния момент този запис да бъде изтъргуван. Но, това са подробности на пейзажа.

 

     Сега, когато Играчът е под защитата на държавата, на практика не го застрашава нищо, освен дворцов преврат. Защото всички конкуренти на Играча от най-високо ниво, всички основни Играчи са под защита на същата държава и й служат. Така, че конкуренцията е възможна, но не и взаимното им унищожение. Защото държавата би следвало да се разцепи вътрешно, ако един елемент реши да унищожи друг. Такива неща са се случвали в историята, която познава всевъзможни дворцови преврати, или успешни дворцови интриги от по-нисък клас. Всичко от което се страхува Играча от най-високо ниво е да не стане дворцов преврат. Не държавен, не революция, не смяна на характера на властта, тъй като никой вече не вярва, че те са възможни, а дворцов преврат. Успешна политическа интрига и смяна на екипа, в който влизат също такива хора, но вече с друг персонаж. И тогава настъпва края на Играта!

Какво да се прави тогава? Максималното, което може да постигне е Играчът да се оттегли и се установи в Англия, Нормандия, или Италия, като доста състоятелен човек, но не и като Магьосника на Парите. Или, казано накратко, може да види само ярко изписания в съзнанието му надпис:

 

GAME OVER
(КРАЙ НА ИГРАТА )

 

 

По материали от книгата на журналиста Валерий Панюшкин – „РУБЛЬОВКА”

 

 

+ФорумЪт

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.