КЪДЕ Е ЗЛАТОТО?

Разберете къде и как се добива злато в България и открийте интересната история на находището „Челопеч“

Чувайки за находище на злато, повечето от нас си представят как скъпоценният метал приятно се жълтее в скалите или е под формата на люспи, които лесно могат да се съберат. И макар че подобни представи са реални, те вече не са валидни за по-голямата част от световните находища.

Със сигурност ще можете да добиете злато, като промивате речен пясък, но това няма да е достатъчно, ако искате да се занимавате със златодобив в промишлен мащаб.

В Панагюрския руден район са установени повече от 150 рудни находища и рудопроявления. Характерни са меднопорфирни и медно-златни епитермални находища. Меднопорфирните находища се характеризират с големи обеми, но с ниски съдържания на полезния компонент в рудата. Минерализацията е основно сулфидна до окисна. Сред най-значимите меднопорфирни находища се отличават „Елаците“, „Асарел“, „Медет“, „Влайков връх“, „Цар Асен“, а сред епитермалните – „Челопеч“, „Елшица“, „Радка“ и „Красен“. Това са били или са основните източници на мед и злато в България.

Златото в България

В днешно време, като се каже „злато“, първата асоциация е с рудник „Челопеч“. Може би това се дължи на бурната история на находището. Данни за добив се срещат в ранни турски фермани. Находището е описано в пътеписите на Константин Ире чек, а в началото на XX в. българо-френска компания започва да разработва рудника, в който и днес има останки от старите минни галерии. Част от известността си обаче находището дължи и на интересната си геоложка история.

Макар и експлоатирано над 100 години, челопешкото находище и днес продължава да буди изследователския интерес както на работещите специалисти в „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД, така и на научната общност от геолози. Формирането на минералите в земните недра е процес, който се е развивал в продължение на милиони години, а динамиката на земните движения е създала сложна картина във времето.

Находище ,Челопеч“ се намира в Панагюрския руден район, разположен в Централна Средна гора и отчасти в Стара планина. Районът е в обсега на Средногорската вулкано-интрузивна зона. Счита се, че магматична дейност на съществувал преди повече от 90 милиона години вулкан е в основата на епитермалното медно-златно находище. То е вместено в комплекс от вулкански и вулканогенно-седиментни скали, залягащ върху метаморфен фундамент и покрит от по-млади седиментни скали. Динамичната магматична активност е предизвикана и от подпъхването на океанската кора на Вардарския палеоокеан под Сръбско-Македонския и Родопския масив. Под влиянието на високи температури и на налягания, действащи през продължителен период от време, настъпват метаморфни преобразувания – променя се минералният състав на скалите и взаимоотношението между изграждащите ги елементи. Тези преобразувания идват в резултат на кристализация на нови минерали, деформация на кристалите на старите минерали и/или миграция на компоненти чрез процеса на дифузия.

Всички рудни тела в находище ,Челопеч“ са разположени сред най-интензивните изменения, където основно са преминавали хидротермалните флуиди – един от основните фактори за образуване на минерализации. Благодарение на характера на вместващите вулкански скали (андезитови туфи и брекчи) и тяхната проницаемост, позволила проникване на хидротермален минерализиращ разтвор, са се образували масивни, стръмно залягащи рудни тела с лещообразна форма.

Добивът на злато

Рудообразуването в находище „Челопеч“ започва с отлагането на масивен и впръснат пирит. Това е само първият етап от формирането на сложния минерален и геохимичен състав на находището. Самородно злато се намира рядко. Обичайно то е фино впръснато в типичните минерали за находището – пирит, енаргит, тенантит, борнит, галенит, сфалерит, тетраедрит, халкопирит. Описани са и екзотични минерали като сванбергит, зуниит; в Челопеч са открити и нови за науката минерали – костовит, хемусит, германоколусит. Проучвателните дейности и изследванията водят до намиране на седем нови за находището минерала.

Независимо от голямото минерално разнообразие обаче от промишлено значение са рудните тела, образувани от геохимичната асоциация Cu – As – Au (мед – арсен – злато). Свързаният с медта арсен е една от особеностите на челопешкото орудяване. Златото често се среща в корелация със сребро (Ag), сяра (S) и телур (Te). Наличието на взаимосвързаност между елементите злато, телур и селен е обусловено от съществуващите златосъдържащи сулфидни и сулфосолни минерали, както и златните телуриди като костовит, силванит и кренерит. Именно тези специфични особености представляват сериозно предизвикателство за последващата преработка на рудата и извличането на полезните компоненти – злато, мед и сребро.