Родопският „Клондайк“ – Канадска борба 2

„Горубсо“ умря, тютюнът увехна, ще се вади ли златото?

Точно преди месец, на 9 февруари 2011-та, и пак в сряда, на редовното си заседание Министерският съвет се опита да отпуши тапата на един петгодишен инвестиционен батак. Днес, 9 март, кабинетът може би ще се сети да „забележи“, че за изминалите 30 дни въпросната „тапа“ си стои все така здраво на мястото. Да припомним накратко – на споменатото заседание от 9-ти февруари „Болкан Минерал Майнинг“, дъщерната фирма на канадската компания „Дънди Прешъс Металс“, получи правителствен картбланш за срок от 30 години да добива злато от рудното находище „Хан Крум“, край едноименния Крумовград. „Ада Тепе“ – така е известна местността, в която още от тракийски времена е имало златна мина, а днес теренът й включва землищата на седем села от региона – Гулия, Дъждовник, Звънарка, Къклица, Мало Камняне, Овчари и Сърнак. Според поетия от концесионера на находището ангажимент, в мината ще бъдат инвестирани над 150 млн. лв., при очакван средногодишен добив на руди – 850 хил. тона. Колко обаче от тях ще се превърнат в чисто злато – регистрираното търговско откритие визира 25 тона.Това е мечтата за спасението на тотално закъсалата ни за пари държава – 25 тона златни кюлчета – или директно в трезора на БНБ,за да си гарантираме плащанията на огромните дългове, или изгодно да ги изтъргуваме на световната борса и с печалбата да покриваме огромните дупки в хазната. Бедата е, че за да стане цялата тая магия обаче някой трябва да извади „зърното от плявата“. Това ще рече – ако вярваме на експертите, че като 30 години се вадят по 850. хил. тона, на финала е вероятно да я докараме „далаверата“ и до 25 тона „нето“. Ама до тогава – я камилата, я камилара – като нищо ще дадат „фира“. Защото и за копането, и за преработката пак трябват пари. Не е като да търсиш и евентуално да вадиш миражни казани с готови жълти меджидии имане, закопано тук-таме из Родопа от разните бейове и аги, развявали 500 години куйрука си над местната рая.

А канадците от „Дънди“ и в частност от „Болкан Минерал Майнинг“, със сигурност не са самаряни. Едва ли са поклонници на безплатния обяд и също като българите знаят, че сиренето е с пари – сиреч, за да бачкат, трябва и да печелят. Държавата ни пък, собственик на находището, трябва ясно да им каже за какво ги е поканила и дала концесията – бъзика ли се, или всъщност няма интерес някой да инвестира в тоя добив. Или, което е по-лошо – има го интереса, щото сама не може да реализира начинанието, ама заиграва с трудния баланс между любовта „до края и душата в рая“. Това е изпитанието – да угодиш хем на еколозите, хем на празните дупки в бюджета си. А нашенските еколози, чийто чисти по принцип помисли могат да бъдат порочно експлоатирани от икономическо партийни интереси (в световен мащаб доказателства са напъните на бившия американски лидер Ал Гор да изчисти съмнителната „озонова дупка“,попълвайки обаче с нови милиарди авоарите на френския магнат Дюпон), вече оспориха съдебно дадената на „Дънди“ концесия за Ада Тепе. Нищо ново под слънцето – просто този спор с петгодишна история продължава. Забележителното е друго – концесионният закон не казва в какъв срок – след приемането от екологичното министерство на даден ОВОС – оценка за въздействие на околната среда, и след даването на концесионно разрешение за експлоатация на съответния обект, следва да се проведе общественото му обсъждане в засегнатите региони. Организатори на такова обсъждане са местните общини. Докога обаче кметовете могат да се размотават е неизвестно. Малък пропуск сме допуснали, признават пред „ФорумЪт“ законотворци-депутати, участвали в серията ремонти на въпросния закон. Излишно е да се коментира дали този „дребен пропуск“ е „а приори“ хранилка за корупционни мераци – независимо дали иде реч за някоя кариера за чакъл, или за находище на ценни метали като това край Крумовград. Във всеки случай, според тамошната кметица Себихан Мехмед, местният общински съвет ще решава дали да се присъедини към еколозите и да обжалва пред Върховния административен съд решението на Министерския съвет за концесията на канадците. Срокът за обжалването изтече в понеделник, 7 март, естествено дата за обществено обсъждане на проекта не е насрочена. Така че, сагата „Крумовград“, подобно на тая за златната мина в Челопеч, концесионирана също от „Дънди“, явно ще се точи още. За неин „мотор“ по времето на Тройната коалиция бе нарочван екологичният министър от квотата на ДПС – Джевдет Чакъров, заподозрян от ДСБ-генерала Атанас Атанасов, че „работи“ корупционно срещу канадците, пресирайки ги по схемата „станете, да седне друг“. Все още ли го има „другият“ остава загадка – въпреки че в началото на миналата година компанията де факто „уби“ екологичните атаки, насочени към цианидната технология за преработката на добиваната руда, закупувайки за целта завод в Намибия. В резултат – за зло, или за добро – нашата страна се размина с инвестиция за около 200 млн. щ. долара.

Междувременно сегашните протестни действия на природозащитниците от Крумовград получиха обещания за подкрепа и от гръцкия евродепутат Михаил Тремополос. Защо ли е загрижен южният ни съсед – дали за родопчани, берачи на маслини и третирани като животни измекяри из гръцко и островите?

Изобщо -„Что делать?“ – сиреч „кво“ да правим. Автор на тоя фундаментален въпрос и на цял роман със същото име, е руският социалист-утопист, „народовластник“ и философ от 19 век – Николай Чернишевски. Друг философ – български, от турски произход, пак изкушен от политиката, но от 20-21 век, вече 20 и кусур години не казва на своите събратя от Родопа (а и не само там) какво друго да правят, ако не садят тютюн, за да живеят. За да ядат, да се обличат, да могат да си изучат децата, изобщо да изкарват някакви пари. Дори и да не са достатъчни като за „бели“ хора – да не е ептен без хич. „Порка мизерия“ му викат на това редовите италианци, дали в края на 17-ти век на света мафията, повярвали наивно в справедливата й кауза за тяхното икономическо спасение. В днешни дни пък у нас се забавляваме с лафа, че: „Ако някои държави си имат мафия, мафията в България си има държава“. А въпросният нашенски философ, политик и нещо подобно на „народовластник“ за „своите“ – Ахмед Доган, нека им каже и за златото. Нали е експерт по природни ресурси? Колкото до „човешките“ – нека те сами пресметнат колко струва консултантската му цена, определяща стойността на живота им.

17.2.2011 г.

Предложение за устойчиво развитие на община Крумовград

Съгласно свойта политика на корпоративна социална отговорност, Дънди Прешъс Металс Инк. предлага чрез свойто дъщерно дружество „Болкан Минерал енд Майнинг”- БММ ЕАД следното:

1. Създаване на инвестиционен фонд за подпомагане на устойчивото развитие на малък и среден бизнес на територията на община Крумовград. Фондът ще бъде управляван съвместно с Общината и финансирането му ще бъде осигурено от капиталовите разходи по проекта.
2. Създаване на общински фонд за финансиране на инфраструктурни проекти на територията на община Крумовград. Фондът ще бъде управляван съвместно с Общината, като финансирането ще бъде осигурено като процент от печалбата на БММ, след като рудникът бъде пуснат в експлоатация.
3. Откриване на център за наемане на работа за дейността на рудника. Приоритет ще бъде даден на живеещите в община Крумовград, като по този начин 90% от служителите на БММ се предвижда да бъдат местни жители. Предвижда се за дейността в рудника да се отворят около 230 работни места.
4. По време на фазата на строителството, приоритет ще бъде даден на местни фирми, притежаващи съответните квалификации. През тази фаза се предвижда да бъдат отворени от 200 до 300 работни места.
5. Договорена сума между БММ и Община Крумовград ежегодно ще бъде дарена на Общината за подпомагане на социални, културни, спортни и образователни мероприятия.
6. Договорена сума между БММ и община Крумовград ще бъде дарена на Общината ежегодно за подпомагане на общинската болница в Крумовград.