Loading...В началото и в края на кремиковската агония e все далаверата
Съмнителна ликвидация предхожда съмнителната приватизация
Нищо ново на кремиковския хоризонт. Мъгла и пак мъгла – както днес, така и преди почти 10 години. Както тогава, така и сега правоохранителните органи гледат случващото се без да го виждат. Ако го бяха сторили навремето „Кремиковци“ АД можеше и да не се подари за 1 щ. долар. Оправданието за тая евтина приватизационна сделка, сключена на 14 юни 1999 г., бе тежкото финансово-икономическо състояние на комбината и грозящата го опасност от списъка за изолация да влезе директно в този за ликвидация. А решението да попадне тъкмо във втората значително по-черна листа трябваше да бъде взето на насроченото за 15 юни 1999 г. общо събрание на акционерите на „Кремиковци“ АД – сиреч от неговия основен собственик Министерството на промишлеността, оглавявано по онова време от Александър Божков. И тъй като ликвидацията означаваше край на надеждите за приватизационна процедура, която евентуално да спаси закъсалото предприятие, ден преди въпросното общо събрание комбинатът форсмажорно бе продаден за символичния 1 долар на притежаваната от Валентин Захариев фирма „Дару металс“ (прекръстена впоследствие на „Финметалс холдинг“).
Както се казва направен бе тежкият изобр за по-малкото зло. Дали обаче наистина е така? Ето какво показват данните от баланса на „Кремиковци“, изготвен на 30 април 1999 г. – само месец и половина преди приватизационната сделка от 14 юни същата година:
В приложения към баланса отчет за приходите и разходите прави впечатление огромната разлика между разходите за дейността на дружеството за цялата 1998 г. (622 155 000 неденоминирани лв.) и тези, направени само за първите четири месеца на 1999-а – цели 16 879 836 000 стари лева. При това те фигурират в графата „Намаление на запасите от продукция, незавършено производство и разходи за бъдещи периоди“. Възниква въпросът какви са тия разходи за бъдещи периоди, кой и как ги е планирал и то в навечерието на задаващата се приватизация? Отговорът би трябвало да знае, а и да даде тогавашният финансов министър Муравей Радев, под опеката на чието ведомство е било включеното в изолационния списък „Кремиковци“ АД.
Недоумение буди и фактът, че приходната част в отчета за четирите месаца на 1999 г. бележи чувствително намаление в сравнение с всичките 12 месеца на предишната 1998 година. Приходите от дейността на комбината за едногодишния период са 329 402 025 000 неденоминирани лв., а за месеците от текущата 1999-а те са едва 178 458 882 000 лева. Спадът е почти 55 процента. Същевременно разходната част в отчета показва запазване на размера на разходите (323 604 867 000 лв. за 1998 г. и 254 522 253 000 лв. за 1999 г.), което не е логично от гледна точка на спада на нетните приходи от продажби, смятат експерт-счетоводители. Анализирайки цифрите в баланса те са категорични, че приз 1998 г. „Кремиковци“ АД е било платежоспособно, защото приходите му от дейност (329 402 025 000 лв.) са надвишавали разходите за нея (323 604 867 000 лв.). Кому е било необходимо при тази ситуация да насрочва общо събрание с дневен ред – ликвидация на металургичното дружество? Озадачаващо е и друго – докато за 1998 г. комбинатът отчита една макар и скромна печалба от 697 599 000 лв., загубата му от януари до април 1999 г. е изчислена на шеметната сума от 112 070 546 000 неденоминирани лева.
Повече от любопитно е и още едно сравнение – за 1998 г. разходите за придобиване на дълготрайни материални активи възлизат на 746 917 000 лв., а за четирите месеца на 1999 г. похарчените за същата цел пари са скочили на… 1 224 270 000 лева. Защо и какво е купувано с тях, ако въобще е правено, целенасочено ли е било всичко това, когато приватизацията е чукала вече на вратата? Нима някой е решил, че за четири месеца „Кремиковци“ трябва да удари дъното, за да бъде оценено за 1 щ. долар – един Господ знае. А и споменатият екс финансов министър Муравей Радев, както и бившият зам.-промишлен министър от екипа на Алексъндър Божков – Марин Маринов, който на всичкото отгоре по онова време е и председател на надзорния съвет на „Кремиковци“ АД.
Девет и кусур години изминаха от тия съмнителни счетоводно-финансови еквилибристики, сега отново сме свидетели на подобни упражнения. И вместо правоохранителите наистина да вникват в тях пак гонят Михаля – пардон, Миталя, а Александър, „обичан“ като Лупи – не. Защо ли?
