Loading...
Преди около два месеца споделих опасението си, че положителните коментари за падащите цени на природния газ в Европа са малко пресилени, защото се дължат на конюнктурни фактори, докато фундаментите остават непоколебимо устойчиви – Необяснимия оптимизъм относно цената на природния газ. Това не е злорадстване – „аз казах ли ви, че така ще стане“ – а просто напомняне, че ни чака още много работа, включително вземане на неприятни решения за ролята на природния газ в енергийния микс, състоянието на електроенергийния сектор, бъдещето на индустрията в Европа и редица други въпроси, които никой политик не иска да доближава на по-малко от 100 метра или четири години мандат.
При първите признаци на застудяване цената на природния газ се увеличава, което не е изненадващо, защото се наблюдава всяка година. За разлика от други години обаче цената на нагнетения в газохранилищата природен газ през тази година е рекордно висока (през август цената на фючърсите на TTF надмина 345 евро/МВтч), което означава, че цената, на която се продава също ще е по-висока от миналата година, освен ако някой не е решил да работи на загуба. От 4-ти до 12-ти декември количествата в газохранилищата намаляват с по около 5-6 ТВтч на ден, а зимата още не е започнала. Всички се надяваме тя да е сравнително мека, но тази работа не става само с надежди – необходим е план Б, какъвто не се вижда на хоризонта. Намираме се в тази ситуация от август-септември 2021 г., която допълнително се влошава през почти всеки месец от 2022 г.; на този етап оскъдните количества, а оттам – увеличаващите се цени, не би трябвало да са изненада за никого.
Движението на пазарите в Европа и САЩ вече се променя и ясно се вижда разликата между това да имаш собствен добив на природен газ и да внасяш почти цялото необходимо количество. Аварията в терминала за втечняване на природен газ във Фрийпорт от юни намалява капацитета му за износ, а възстановяването на пълния капацитет постоянно се отлага – последно за края на годината. Това осигурява допълнителни количества за местния пазар и по-ниски количества за износ – основно за ЕС. Междувременно има аварии в добивната и преносната газова инфраструктура на Норвегия, която през тази година измести Русия като най-големия износител на природен газ за ЕС. Ако последните три години са ни научили на нещо (макар че е доста спорно дали се учим от опит) това би трябвало да е да се предвижда нарушаване на доставките. Разбира се, че никой няма кристална топка, а причините за това могат да са различни – административни (COVID), технически (аварии), политически (Русия променя условия по договори, а след това ограничава доставките дори на страни, които се съобразяват с новите условия) и др. – но трябва да има план Б; някаква застраховка, която може и да не се използва, но съществува, за да предотврати най-лошите възможни последствия от нарушените доставки.
Природният газ не се използва само като суровина и за отопление, но и за производство на електрическа енергия. Междувременно през последната година производството на ел. енергия от ядрените централи във Франция намалява поради аварии и ремонти, а връщането в експлоатация на централите постоянно се отлага. През последните две седмици намалява производството на ел. енергия от вятър в Северна Европа, което създава проблеми не само в Германия, но и в съседните пазари. Това са, отново, рискове, които не само трябваше, но и можеше да бъдат предвидени, тъй като и през миналата година генерацията от вятър е ниска.
Накратко – имаме ограничения при доставките и растящо потребление, което частично може да бъде покрито с натрупаните резерви преди отоплителния сезон. Няма да се разминем с общо намаляване на потреблението, което така или иначе се случва съвсем естествено. Има обаче леки нюанси – свиването на потреблението на природен газ през 2021 г. е за сметка на производството на ел. енергия, докато през 2022 г. то е основно за сметка на индустрията и домакинствата, които не могат да се справят с високите цени. Това означава, че в следващите години ще трябва да изясним как виждаме развитието на индустриалните сектори в условия на високи енергийни цени, защото това е новата реалност. Не е необходимо да са около 350 евро/МВтч за природен газ или 450 евро/МВтч за ел. енергия, но със сигурност няма да се върнем на нивата от 2019-2020 г.
Каквото и да се обсъжда междувременно – тавани на цени, държавни помощи, промяна на пазарни модели, промяна на индекси (да не е TTF, а нещо друго) – това няма да реши фундаменталния проблем, че в Европа в момента, а и в следващите години ще има енергиен дефицит, какъвто не си спомняме. Айде, аз съм млад; може и някой да си спомня…но какъвто със сигурност не е имало през последните 20 години. Промените в енергийния сектор стават бавно и не е достатъчно само да си пожелаем да имаме повече алтернативни доставки и те магически да се появят – инфраструктурата се строи бавно, има непредвидени забавяния (интерконектора с Гърция, френските АЕЦ, американските терминали за ВПГ и т.н.), има аварии, времето ни изненадва и ту няма слънце, ту – вятър, ту – вода, ту е много студено, ту е топло и т.н. Централните банки вдигат лихвите, правителствата се борят с огромни дефицити и дългове; лесните пари свършиха и е време оптимистичният подход да отстъпи поне малко място на прагматичния.
Междувременно – https://www.bulgargaz.bg/bg/novini/453
