Необяснимия оптимизъм относно цената на природния газ

Искам да обърна внимание на необяснимия, поне за мен, оптимизъм относно цената на природния газ и енергийните пазари като цяло, който струи през последните седмици.

-Със сигурност има за какво да сме оптимисти – очевидно се разминахме с обещавания апокалипсис в резултат на липсата на руски природен газ („на практика вече е невъзможно да не се преговаря с „Газпром“). Русия формираше около 40-45% от вноса на природен газ в ЕС, но този дял намалява до около 8-9% в момента.

Докато пазарният ѝ дял беше голям, тя имаше и значително влияние върху пазарните цени, което естествено намалява със свиването му. С други думи, възможността Русия да „плаши“ пазарите, както го направи в края на февруари, края на март, през юни, юли и август, е почти изчерпана.

-Обаче това не е краят на историята… През декември 2021 г. цената на TTF премина „убийствените“ нива, както тогава бяха определени, от 130 евро/МВтч, а сега се радваме, че цената намалява и се доближава до 140 евро/МВтч. Рязкото увеличение на цените през летния сезон беше в резултат както от ограничените доставки от Русия, така и от стремежът на ЕС да се презапаси за зимата – запълване на газовите хранилища до поне 80% в началото на ноември. Миналата година наблюдавахме подобен феномен, когато Европа, Азия и САЩ се презапасяваха след студената зима на 2020-2021 г. През август нивото на природен газ в хранилищата надмина 70%, притесненията, че няма да се напълнят, започнаха да се изпаряват, а и техническият темп на пълнене на хранилищата намалява. С други думи, търсенето започна да се свива, а заедно с него се понижават и цените на борсите.

-Понижение на цената на природния газ не се наблюдава само в ЕС, но и навсякъде по света, но… Предстои началото на отоплителния сезон в Европа, което означава увеличаване на търсенето на природен газ. Това се отнася в по-голяма степен за използването му за отопление, но и в значителна степен – за производството на електрическа енергия. Намаленият внос на природен газ от Русия в голяма степен е заместен с доставки на втечнен природен газ (ВПГ или LNG), което увеличава пазарния риск, т.е. борсовата цена става по-чувствителна към международните пазари. С други думи, не е важно само дали зимата в Европа ще е студен; важно е дали ще е студена още в САЩ и Азия, защото от това зависи световното търсене на ВПГ, а оттам – и на цената му.

-Заместването на вноса от Русия с доставки от други източници, основно ВПГ е факт, но общият внос на природен газ в ЕС е около най-ниските си нива за последните шест-седем години, което включва и пандемията от 2020 г. Това се случва докато икономиките на ЕС все още растат – т.нар. разрушаване на търсенето, в резултат на високите цени. Все още обаче липсват както надеждни източници, които да заместят напълно руските доставки, така и инфраструктурата, която да гарантира безпроблемен внос и пренос на природен газ към отделните страни членки, въпреки че такава вече се изгражда. Моментното намаление на цената, както и обсъжданите мерки за таван на цени, мерки за компенсиране на бизнеси и домакинства и др. могат лесно да стимулират търсенето, а оттам – да увеличат цената, заради все още съществуващите тесни места при доставките. С други думи, въпреки намалението на цените, това не означава, че недостигът на енергия като цяло е решен.

-Към момента газовите хранилища в ЕС са запълнени до близо 92%, но натрупаното количество покрива около 40% от потреблението в периода ноември-март, макар че това отново зависи в голяма степен от температурите. Нещо повече – има технически ограничения на дневното подаване от хранилищата към потребителите, например за България капацитетът на „Чирен“ може да покрие до 1/3 от дневното потребление през зимата. С други думи, натрупаните количества в газовите хранилища помагат, но не може да се разчита само на тях.

-Въпреки намалените доставки на руски газ, той не е изчезнал напълно и все още оказва влияние върху потреблението в определени региони на ЕС. Допълнителното му ограничение ще има и допълнително влияние върху пазарите. Нещо повече, намаляването на вноса от Русия и ръста на вноса на ВПГ има неравномерен ефект върху различните страни в ЕС. Доставките от Русия се ограничават за едни страни, докато ръстът на вноса на ВПГ се увеличава за други, които невинаги имат необходимата инфраструктура, за да снабдят първите. С други думи, свикнали сме да гледаме какво става на ниво ЕС, но има множество регионални различия и негативните ефекти от шоковете с доставките и цените се различават. Не е изненадващо, че някои страни искат таван на цените на вноса, както и такъв върху пазара на едро, докато други страни са твърдо против подобни мерки, защото биха имало коренно различен ефект на отделните пазари.

-Нищо от това обаче не означава, че „si4ki 6e 0mrem“. От една страна, видяхме, че намаляването на вноса на природен газ от Русия не е невъзможно. Да, свързано е с допълнителни разходи, промяна в бизнес модели, преосмисляне на енергийни политики и т.н., но е напълно възможно, което повдига реторичния въпрос „защо не сме го направили по-рано“. От друга страна, все още сме далеч от края на този процес. Не можем да се заблуждаваме, че моментният успех – да избегнем по-тежък икономически удар от намаляването на доставките на природни ресурси от Русия и войната в Украйна, е достатъчен. Само да изкараме зимата и от април всичко ще е постарому (business as usual) – това бяха настроенията миналия септември и октомври, но още през ноември 2021 г. стана ясно, че това е илюзия.

Тепърва предстои да се обмисли отношението на правителствата към изкопаемите ресурси, конкурентоспособността на компаниите в ЕС, особено преработващата промишленост, да се създават нови бизнес модели и политики за насърчаването и подпомагането им и т.н. Отпускане сега, след няколко седмици на понижение на борсовите цени, би било все едно пациент да спре да приема антибиотици преди пълния курс на лечението. Първоначално се чувства по-добре, мисли си, че всичко е зад гърба му, но много бързо инфекцията се връща с още по-голяма сила.