Три капана за нашите лични финанси през 2023 г.

1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars
Loading...
0

Даниел ВасилевЗа много хора и нашите лични финанси миналата 2022 г. ще бъде запомнена като годината на високата инфлация. Не трябва да прибързваме със заключенията. Има индикации, че и започващата 2023 г. също няма да е лишена от събития, касаещи пряко парите и спестяванията ни. Неведнъж съм казвал, че в икономиката почти нищо не се случва моментално; необходимо е време, за да се развият отделните феномени.

Както ще видим, повечето финансови капани на 2023 г. може да не „щракнат“ в рамките на годината. Но това не означава, че много хора не са паднали в тях. Ще представя икономиката в контекст, за да може опасностите да бъдат избегнати, преди да се активират. По-лесно е да се предотвратят потенциалните щети предварително, а не след като събитията вече са се случили. Това е особено вярно, когато съществуват рискове от няколко негативни феномена едновременно.

Говорейки за тях, ето какво можем да очакваме, защо и как то ще се отрази на нашите лични финанси.

 

Инфлацията остава висока

 

Между септември 2020 и септември 2021 г. (последни налични данни на Националния статически институт) средната брутна работна заплата у нас нараства с 15,8%. През същия период официалният индекс на потребителски цени, който обикновено се използва за измерител на инфлацията, се повиши с 18,7%. Това означава, че даже според официалните данни в България цените растат по-бързо от доходите. Средностатическият човек губи от високата инфлация.

Някой може да каже, че септември беше пикът на ценовия растеж и инфлацията започна да се забавя. Даже да е така, това далеч не означава, че цените ще започнат да се понижават. Те ще продължат да растат, но може би една идея по-бавно.

Това се очаква дори в есенната прогноза на Европейската комисия, според която през настоящата индексът на потребителските цени ще нарасне със 7,4%. Но тези очаквания нерядко се разминават значително с действителността. Есенната прогноза от 2021 г. очакваше хармонизираният индекс на потребителските цени да се повиши с 4,6%; вместо това той нарасна с над 12% на годишна основа. Разликата между допускания и реалност е два пъти и половина.

Тук има три допълнителни аспекта. Първо, дори и да се сбъдне този темп на нарастване, той не е нисък. Това е вярно, особено като се вземе предвид, че се очаква икономиката да нарасне с 1,1%. В момента пазарът на труда е достигнал потенциала си, а забавяне на растежа може да доведе до забавяне на нарастването и на възнагражденията. Второ, официалните данни стандартно прикриват действителния ценови растеж, който хората изпитват.

Трето, инфлацията наричаме „най-тежкият регресивен данък“, защото при нейният растеж най-тежък удар понасят най-уязвимите хора. В тази категория попадат повечето работещи на твърда месечна заплата, хората с фиксирани доходи и неработещите (пенсионери, майки и получатели на различни други помощи).

 

Ръст на лихвите

 

Увеличаването на основния лихвен процент от Европейската централна банка (ЕЦБ) рано или късно ще се отрази на ипотечния кредит. Както всичко в икономиката, това се случва със забавяне във времето. При последния имотен балон, който се спука през 2008 г., покачването на основния лихвен процент в еврозоната и Румъния стартира в края на 2005 г. Той се усети от ипотечните лихви през май 2006 г. и в България, и в Румъния. Пикът на лихвите беше достигнат в края на 2008 г., а на цените на имотите – през есента на същата година.

 

Инфографика 1: Кога да очакваме спад на цените на имотите

 

 

Пазарът на недвижими имоти е особено чувствителен на промените в лихвата. Обикновено след нейната най-ниска стойност (дъното) има най-много покупки. Високото търсене изстрелва и цените, а пикът им следва минимума на лихвата. Капанът, в който много хора могат да изпаднат, е да са купили при дъно на лихвата и връх на абсолютната цена на имотите.

В този случай цената на жилището (активът им) спада, когато балонът се спука, а разходите по изплащането му растат. Мнозина преминаха през точно този негативен сценарий преди петнадесет години, а в момента същата динамика се случва и в САЩ.

 

Инфографика 2: Цени на автомобилите в еврозоната според хармонизирания индекс на потребителските цени

 

 

Имотите не са единственият сектор, зависещ от промените на лихвата. Пазарът на автомобили например, независимо дали нови, или стари, също се влияе значително от тях. Затова не е случайно, че цените им растат през последните години. Покачването беше подпомогнато и от проблемите, породени от затварянето на икономиката и дефицитът на чипове. Постепенно и в този сегмент се доближаваме до пика, както – отново – се случва в САЩ.

Давам пример с най-голямата икономика в света, защото в текущия цикъл Федералният резерв започна да увеличава половин година преди Европейската централна банка. Bank of England също „води“ по увеличаване на лихвата. Феномените в двете страни показват какво можем да очакваме и тук, тъй като фундаментално динамиките се движат от едни и същи фактори.

 

Потребителски дълг и инфлация

 

Не само хората с ипотека или автокредит на Балканския полуостров ще бъдат засегнати от промените в лихвата. Голяма част от задълженията в региона са с променлива лихва. Тя зависи от политиката на ЕЦБ в България или на съответно румънската и сръбската централна банка. Тъй като те растат, във времето ще нараснат и ставките по известна част от потребителските и бизнес кредити.

Защо отново говоря за инфлация? Защото не просто ставката по новите кредити ще нарасне, но и съществуващите с променлива лихва ще се оскъпят. Така задлъжнели потребители не просто ще трябва да плащат все повече за стоките и услуги, които купуват в момента, но и за стоките, които са купили в миналото със заети пари. Това е двоен капан за личния или корпоративен бюджет.

 

Инфографика 3: Равнище на потребителски дълг в България, Румъния, Сърбия и еврозоната

 

 

Тук има още един момент: равнището на потребителски дълг на Балканите е рекордно високо. Казано иначе, потребителите са по-застрашени от този капан от всякога.

 

Очакването, че икономиката ще расте завинаги

 

В анализ, посветен на избягването на лична финансова криза, описах, че има поне три причини защо не помним историята:

• Позитивите (растящ стандарт на живот) замъгляват представата ни за риск;

• Потъналите разходи ни карат да продължаваме с поведението си от „добрите“ времена;

• Очакваме, че миналото може да е единствено розово, ако в краткосрочен план е било такова – „помним“ предимно позитивното.

Тези три възприятия вероятно са засилени от динамиките след 2012 г., когато икономиките на Балканския полуостров растяха.

 

Таблица: Брутен вътрешен продукт в България, Сърбия и Румъния

България Румъния Сърбия
2012 г. 48,9 млрд. долара 165,16 млрд. долара 38,47 млрд. долара
2021 г. 59,38 млрд. долара 220,8 млрд. долара 48,6 млрд. долара
Изменение 21,4% 33,6% 26,3%

ИзточникСветовна банка

 

Покачването на стопанствата и доходите може да ни направи „слепи“ за факторите, довели до усещането за растеж и подобряване на стандарта на живот. Но от средата на миналата година динамиките при тях се обръщат. Европейската централната банка увеличава основния лихвен процент и свива паричното предлагане. А след периоди на изкуствено ниска лихванейното увеличение води до икономическа криза.

 

В интервю, което ще публикувам като епизод на подкаста ни след този анализ, ще коментирам по-подробно времевата рамка, в която можем да очакваме в България. През последните две десетилетия рецесиите започват в развитите икономики, след което достигат до Балканския полуостров. Това може да означава силен старт на годината, но при забавяне или свиване в Западна Европа, то да се усети и у нас след средата на 2023 г. Подобно развитие и изброените по-горе възприятия създават следния капан: да не сме се подготвили за потенциалните тежки времена по време на добрите. В хода на криза мнозина могат да загубят доходите си, а немалко бизнеси фалират.

 

Цени на активи

 

С увеличаването на финансовата грамотност все повече хора влагат в инструменти, различни от парите в брой. Някои искат да съхранят стойността на спестяванията си чрез инвестиционно злато или сребро (в друг анализ ще разгледам кои фактори ще влияят върху тазгодишната цена на златото). Други инвестират в инструменти като акции, включително дивидентни такива, трети – в криптовалути. През последните години расте индивидуалното отпускане на кредит чрез P2P платформи, докато облигациите традиционно са по-непопулярен инструмент на Балканския полуостров.

Акциите растат от началото на 2023 г. Водещият американски индекс S&P 500 възстанови 5,1% след тежката минала година. В Европа STOXX 600 отчита най-силният старт на годината от създаването си през 1987 г. (повече за него можете да видите от тази графика във Facebook групата за икономика и лични финанси „Приказки за икономиката и златото“).

 

Инфографика 4: Представяне на Dow Jones по време на Голямата депресия

 

 

Временно възстановяване в рамките на мечи пазар не е индикатор за стабилност. В рамките на един мечи пазар може да има периоди на растеж, но общата тенденция да остане надолу, както прекрасно виждаме от графиката на Dow Jones по време на Голямата депресия. Растежът на борсите е комбинация от очакванията, че инфлацията е преодоляна, а централните банки ще се върнат към потискане на основния лихвен процент. Но тепърва ефектите от покачването на лихвата ще се отразяват върху реалната икономика, а по всяка вероятност и върху пазарната оценка на публичните компании. Накратко, оптимизмът, че сме достигнали дъното, може да е прибързан.

Критповалутите също имат силен старт на годината. За по-малко от месец биткойн поскъпна с над 38%. Идва ли край на критпозимата, през която той се срина със 75% между ноември 2021 и ноември 2022 г.? Рано е да се каже. Почти всеки ден чуваме за фалити на криптокомпании, последната от които е Genesys. Вълнообразните ефекти от фалита на втората по големина борса FTX ще продължават да се усещат в криптосвета. Платежната система SWIFT оповести, че вече няма да обработва транзакции от банкови сметки към криптоборси за над 100 хил. долара.

 

Не трябва да забравяме две неща относно инструментите, носещи лихва:

• Най-големият им враг е инфлацията, а тя, както вече посочих остава висока – заради нея 2022 г. беше най-тежката в историята на щатските облигации;

• По-високи лихви в общия случай означават по-висока доходност, но и по-висок риск.

 

Казано накратко, 2023 г. вероятно ще донесе доста възможности за нашите лични финанси, но и ще има много рискове пред тях. Добре е да се внимава за трите капана, изброени по-горе. Ако човек иска да се предпази, е разумно да проучи внимателно инструментите, особено в настоящата среда.

 

 

Текстът е написан специално за Tavex.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.