Петък, пазарен ден

1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars
Loading...
0

Нещастни българино, поради что се срамиш да се държиш като consumer

Когато една държава я няма или се употребява само за благоденствието на шепа избрани, нещата излизат извън контрол. Потребителите в България най-добре знаем това, тъй като от години то ни е ежедневие. Хитруването на наш гръб и кражбата на жълти стотинки от всеки се е превърнало в печеливша практика за повечето от опериращите в страната компании. Независимо дали са големи, малки или средни, дали са нашенски или чужди, дали търгуват с яйца или с мобилни услуги. Очевидно самите ние сме дали възможност за това, защото не само не държим на правата си, но и когато виждаме, че ги нарушават, не искаме да ги защитим.   Всъщност, май няма и пред кого, като се има предвид състоянието на българската правораздавателна система. Както се казва – тунел без изход. И за да не звучи голословно и популистки, няколко родни примера. 

 

Първи случай.

Среща се в големите вериги магазини, особено българските. На рафтовете има обявена стока в промоция – през тази седмица например това се случи с един вид шпеков салам в магазин на голяма търговска верига. Промоционалната цена бе 7.90 лева за килограм и звучи доста изгодно. Взимате стоката, отивате на касата и тук – хоп, изненада. Вместо промоционална, цената си е без промяна – 8.50 лева за килограм. Касиерката смотолевя нещо за това, че промоцията не е въведена в касата и… толкова. Да връщаш стока за разлика от 30-40 стотинки в цената не си струва, поне от гледна точка на отделния потребител. Но умножете балъците, вързали се на „промоцията“, по разликата – а в такива магазини потокът от хора е сериозен – и ще видите, че търговецът е спечелил съвсем нечестно от заблудата много пари. Има и други варианти на този трик – например една цена на етикета на стоката на рафта и друга на касата – разбира се, по-висока от обявената на етикета.

 

Втори случай.

Глобул, който извършваше регистрация на предплатени сим-карти, предлага програма с минимална месечна такса от 5 лева. Изгодно, особено ако се има предвид, че в екстрите са включени и 120 безплатни минути на месец с три номера от същата мобилна мрежа. Обаче към това, без да е споменато в актуалната информация нито на сайта, нито в печатните материали, в офисите се полага и един месец безплатни разговори с един номер – неограничено. Никой не те пита искаш ли това или не. Просто ти го дават и толкова и понеже е безплатно, всичко е ок. Оказва се обаче след месец, че това не е желание да се даде още повече на клиента, а трик – за да ти измъкнат по още пет лева на месец, ако не се усетиш. Хитринката е следната – след изтичане на месеца с безплатното говорене с единия номер, клиентът трябва да деактивира услугата. Ако изрично не го направи, таксата от още пет лева се лепва за сметката ти и я плащаш като поп докато се усетиш. Като се има предвид, че този мобилен оператор регистрира над 500 хиляди карти и 10% от тях да са се хванали на уловката – това за него са си чисти още 50000 лева на месец.

 

Трети случай.

Столична община вдигна цената на някои билети и карти за градския транспорт от Нова година. Включително и при най-масово ползваните талончета от 10 билета. Вместо досегашната цена за тях от 7.50 лева вече ги плащаме по 8 лева. Ако се питате защо е било необходимо да се подменят билетчетата само за 5 стотинки на всяко, отговорът е -защото и тук има хитринка. Всеки, който си е купил талонче и е употребил едно или повече билетчета от него, не може да върне останалите или да ги замени за новите билети с доплащане. Приемат се само цели талончета. Чистата печалба на Столичната компания „Градски транспорт“ в случая е сумата, за която са купени и са останали неизползвани талончета от 7.50 лева. Липсва разумно решение – например месец след промяната на цените да могат да се ползват старите билети от гражданите, които вече са ги купили.

Случаи като тези могат да бъдат продължени до безкрай. Нека само споменем упорството на ЧЕЗ да въведе месечното отчитане на тока и далаверата с платените авансово пари от милиони потребители, наглостта на Топлофикация и Софийска вода, които са готови да преследват съдебно длъжници и за няколко лева, но досега не са защитили нито едно от предлаганите увеличения на услугите си с нормални икономически аргументи. А спомняте ли си за скандала преди време с 25 годишното говеждо месо, предназначено за влагане в колбаси, които потребителите щяха да купят, без да подозират състава им? Списъкът е много дълъг. Както и нашето търпение. И всичко това ще продължи докато не разберем разликата между consumer и купувач.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.