Разкази от маршрутката XIII – Относно по-пълните хора в маршрутката

1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars
Loading...
0

Чувал съм, че някои авиокомпании имат традицията от по-пълни хора( не, още по-пълни, още, още по-пълни, а така), да изискват да закупуват два билет и да заплащат за ползването на две места. До скоро това ми се струваше явна дискриминация към хората, но след случилото ми се смятам да предложа и в маршрутния транспорт да се вкара тази практика. За какво иде реч. Знаете вече, аз пътувам основно с маршрутка, та в един хубав слънчев ден се качвам на превозното средство и се настанявам на една от двойните седалки. Сядам до прозореца. След мен се качва едно девойче, ама девойче ви казвам. Направо красота!   И защо не пожела да седне до мен, ами предпочете единичната седалка? Ако бе използвала празното място до мен, щеше да ми спести болезненото разбиране на авиокомпаниите. След гореописаната красота се качи един господин. Хъм! Един ли казах? По-точно трима в един, дет се вика три в едно.   Като стъпи на стъпалото, за да се качва, маршуртката се наклони на дясно.  Та качи се тройния господин, плати си и реши, че ще му е много удобно да седне на празната седалка до мен. Ха, до мен ли казах? Та той седна върху мен! Даже се и понамести. Опитах се по някакъв начин да изпълзя изпод премазващото ме туловище. Не се получи. Нямаше накъде да бягам. Бях безвъзвратно приклещен. Единствено успях почти да се слея със стената на маршрутката. Не съм вярващ човек, но започнах да се моля огромния господин да не пътува твърде дълго. По едно време започна да ми звъни телефона. Той стои в десния джоб на панталона ми. Оказа се точно под задните части на седящия върху мен. В първия момент се обнадеждих, че туловището до мен ще се размърда, за да мога да стигна до телефона си. Не се получи. Може би му харесаха вибрациите на телефона ми, защото се понамести отгоре ми, даже се обърна към мен и ми зададе абсурдния въпрос „извинете, притеснявам ли ви?“. Ако за мен ситуацията не беше трагична и ако имах сили щях да се изсмея. Не можах да му отговоря. Всичките ми усилия бяха насочени единствено в това, да мога да дишам и да успея да издържа още малко. След няколкоминутно пътуване, което на мен ми се стори много, ама много дълго, господинът реши да слиза. В момента, в който стана, почувствах страхотно облекчение. Ама облекчение ви казвам! Даже пророних няколко сълзи на благодарност, че съм жив. Наистина не си чувствах десния крак, но все пак бях жив. С огромен интерес гледах как човека три в едно, си проправя път към вратата. Ха, проправя, та той прегазваше изпречилите му се на пътя! Попътувах още малко, тъкмо да ми се възвърне нормалното кръвообращение в долния десен крайник, слезнах, разбира се, че около час след това куцах, но в цялата абсурдна ситуация забелязах и нещо положително. Човекът бе успял перфектно да изглади десния крачола на панталона ми. Замислих се, ако довечера се засечем пак, дали да не го помоля да седне и върху левия ми крак, поне да изглади и левия крачол.

П.П. В цялата тази ситуация съвсем забравих за прелестното същество което се качи след мен. Еееех, защо не седна до мен!

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.