Има едно явление, което наблюдавам от години и не без удивление. Става дума за това, че голяма част от българския интелектуален елит изглежда мисли, че нихилизмът е много шик, а патриотизмът – срамен. И затова е оставил доброволно българската нация в ръцете на примитивни псевдопатриоти, тоест, в лапите на цялата ченгесария и на петата колона на Москва у нас.
Ето така се стига до абсурда едно софийско училище да предпочита да носи името на болшевишкия пропагандатор Максим Горки вместо на българския национален герой генерал Колев.
От 27 години живея в Холандия и често пътувам из различни краища на Европа. И навсякъде виждам едно и също – от една страна стремеж към опознаване на чуждата култура, от друга страна – съхраняване на своята собствена култура.
Фестивали, народни увеселения, панаири, курсове, лекции, маса фондации и доброволни сдружения на различни хора, които се опитват да съхранят за поколенията националното наследство. В Холандия дори има сдружения на фермери, които специално отглеждат старинни породи холандски крави – за да не се загубят. Те вече са неефективни от комерсиална гледна точка, има други породи крави, които носят повече печалба, но холандски доброволци ги отглеждат, за да не се загубят.
И представете си: никой не го смята за селяния.
В страната има маса музеи на открито, има безчет фестивали – едни свързани със собствената култура, други – с чуждата. Холандците знаят своята история, гордеят се със собствените си достижения и култура, но ценят и чуждата култура.
И може би точно затова няма да видите нито нихилизъм, нито шовинизъм. Впрочем, и нихилизмът, и шовинизмът са чисто комплексарски явления.