Loading...
22 години след преломната според някои дата 10 ноември 1989 година мисля, че времето пак си остава тяхно. Не, не на обикновените хора, които и днес излизат на протести срещу разрухата в страната, а на онези – управляващите. Защото макар и сменили многократно политическата си принадлежност – приемайки идеите на всички цветове на дъгата, те си остават тайно или явно свързани с онази власт. Някои от тях бивши функционери на управляващата партия преди 1989 година или били на позиции в тогавашния ешелон на властта, а други сътрудници на ДС останали в местната и централна власт.
И сега управляващите, подобно на онези малко след „промяната” решиха че в случая могат да приложат двойнствен стандарт, като премахнат онези от тях заемащи посланически постове, но без свян остават кадрите на тайните служби сред представителите на местната власт. Това доказва че истинска декомунизация и лустрация, подобна на тази в Германия, у нас фактически не е имало. Властовите механизми продължават да са в ръцете на онези, които са ни управлявали и преди. Финансовият капитал- преди съсредоточен в ръцете на партията майка – сега се намира в нейните деца- олигарси и магнати, престижно наричащи се предприемачи или бизнесмени. Те просто управляват парите на тези които са им ги дали, дадени им подобно на Борис[*] и превърнали ги за един ден от прости служители в част от новата управляваща класа. Ето защо смятам че времето пак си остава тяхно. Защото днес ние пак сме същите обикновени хора, които преживяваме с мизерни заплати и пенсии, а те са онези, които си живеят сякаш в един друг свят в своите затворени комплекси и си взимат космическите заплати, участвайки в бордовете на поне пет компании или взимайки тлъсти хонорари за консултантски услуги. А част от хората пак правят стачки или имат готовност за такива, недоволни от мизерията, ниския стандарт на живот, липсата на пари за наука и земеделие и съкращенията във БДЖ. Това е така защото трябва да си признаем, че през последните две десетилетия управляващите упорито отказваха да положат основите на една средна класа в обществото и продължиха да го разделят на един малък процент богати и на огромен процент бедни. Продължиха да правят пачки, докато останалите правеха стачки. Защото времето е тяхно. Не, не на хората , а на онези, които ги управляваха тогава, управляват ги и сега.
[*] Главен героя романа Разруха на В.Зарев
