Loading...
Гражданското общество е начин на мислене и действие в защита на нашите права във всичките им нюанси. По същество то е повече дух за действие и мисъл, отколкото организация, макар фокусът на неговата сила да е съсредоточен в активността на неправителствените организации. То е самоосъзнаване на личността заедно и вкупом с останалата маса от личности като носител на суверенитета в рамките на определен цивилизационен избор и морални, и културни ценности.
Държавата и гражданското общество са естествени противници и вечни противоборци. Тя уж се управлява в наша полза от делегирани и упълномощени наши представители на основание на Обществен договор(конституция). Щом правилата се нарушават едностранно или прилагат избирателно, обществото като цяло има постоянна крещяща необходимост от защита от овластената сила на институциите с отпор чрез гражданската съвест и непримиримата ни публична активност.
Човекът във властта, особено при нашата политическа система и традиции, е бедствие, което сме принудени да изтърпяваме в четеригодишна цикличност. Човешкият фактор е най-рисковия причинител на всички беди, произтичащи от неговото ситуиране в структурите на властта.
При всеки политически избор обществото има нужда от гражданска реакция за регулиране, контрол и отпор на действията на държавната машина, която винаги има едни и същи изисквания – послушни поданици и примерни данъкоплатци.
Гражданското общество е въпрос и на интелект, което не е последно, а може би най-важното условие и необходима предпоставка за формирането му и естествен стимул за действие.
Съществуването на гражданското общество във всяка държава и най-вече там, където всеобщата справедливост е гарантирана само донякъде и само законово, но на практика в реалния живот липсва изцяло – е уравновесяваща крайностите необходимост. У нас няма институционални, нито законови гаранции за справедливи обществени и междуличностни отношения, и това е една от най-големите спънки за нейното истинско развитие и напредък.
Всъщност, точно липсата на гаранциите за справедливост са може би единствени от катализаторите за пораждането на гражданското общество, но само ако го осъзнаем и възприемем като насъщна необходимост.
Проблемите на България не са етнически, нито расови, нито религиозни.
Проблемите се пораждат от липсата на справедливост като следствие от отказ от правосъдие и преднамерено сгрешената система на държавното устройство.
Липсата гражданско общество, средна класа и интелектуален елит след 1989 год. свари нацията без водачи с притегателната сила на личния пример, християнска всеотдайност и честност, оставяйки несъстоял се публичния и личен морал на цялото общество и неговата градивна единица – свободната личност.
Когато преди 20 години се казваше, че се изпълнява предварително подготвен сценарий за конвенсиране на политическата власт на комунистите в икономическа – този реализирал се изход от комунизма, наивно бе изключван като възможност от хората, а комунистическите гаулайтери яростно отричаха подобен вариант и иронизираха опозицията, която сами си създадоха. Същевременно популистки гъделичкаха хората с \“равен старт\“.
Дисидентството бе мижава имитация на проява на политически коректив на социализмата, да не говорим за неговата спорадичност и контролирано появяване и проявяване.
Осъзнатата и афиширана опозицията на комунизма е факторът, които е липсвал у нас, но е бил движеща сила на промените във всички държави от бившият комунистически концлагер.
Само споменаването на мъченика Илия Минев, на изгнаника Георги Марков и тяхната крещяща самота е красноречив пример, че дисиденството е било игра в полза на режима преди `89 год.
Днес мирозданието на нацията дори не се клатушка между възможностите на моралния императив и пълния търбух, и никой не изпитва необходимост да раздели доброто от злото, и ги назове с истинските им имена.
Обществото се лумпенизира и това състояние на духа му бързо умъртвява дори най-дребната възможност за проява на креативна и въздържаща сила.Гражданското общество се гради от свободно мислещи хора и креативни личности – интелектуалци, творци, хора от дребния и среден бизнес, които се нуждаят отчаяно от пространство без административни своеволия, чиновнически разврат и милиционерски безобразия – всички независими от държавната ясла и опиращи се на трайно изградени морални ценности . Моралните ценности са онази притегателната сила и идеен център около, които се обединяват различно мислещите и активно действащите хора.
Класовото мислене е най-големия противник на гражданското общество. Самото разделение на нацията на класи е престъпление към нормалния човешки порядък. Робуването на идеологеми е в основен конфликт със свободата, равенството и демокрацията. Самите идеологеми са гаранция за класово, расова, езиково, религиозно, полово, сексуално и т.н. разделение. Идеологемите са противоестествени на човешкия род и Божият промисъл за него..
Гражданското общество не се поляризира политически, а интелектуално и морално.
Никоя държава – в смисъл на държавна машина, която си въобразява, че е орган за налагане на собствена воля, а не за изпълнение на народна воля – не приема със трепетно очакване обществения коректив, но се старае това да не си личи и той да бъде ограничен до минимум. Кои чиновници в държавната администрация не си мислят, че са най-важното нещо в този свят или, че той ще осиротее без някой велик демократ, сатрап или тиранин? Ако този прецедент се случи – у нас ли ще е този Божи дар?
За свободата, хляба и справедливостта, като осезаема реалност са се проляли реки от кръв.
Първи североамериканците са стигнали до този фундаментален извод и са извоювали тези Божи дарове с оръжие в ръка. Това било революция на имотни хора и морални личности, осъзнали се като фактор на собственото си бъдеще и права. Те са изградили обществени отношения за защита на неприкосновеността на собствеността и личността, които се наричат демокрация. И въпреки всичко те винаги са се борили са за отстояването на от Бога дадени им права, а не по височайшето благоволение на някой крал или снизхождението на някой филянкишия! Затова си избраха и цветнокож президент, но излязоха да протестират 1 милион души срещу намерението му да променя здравната система. Но \“избрания\“ не се впечатли особено, както и да беше атакуван или определян, а в щатите общественото мнение е определящо при вземането на такива важни решения, които касаят нацията.Затова рейтингът на \“избрания\“ е печално нисък в момента, което предопределя още от сега, че втори мандат той няма да има. Това горе-долу е илюстрация за реакцията и действието на едно гражданско общество за възстановяване на липсата на справедливост.
Не само у нас управляват отроците на комун.онанистическите гаулайтери или техните креатури от червени гестаповци, с един или друг ник, но само в България ги отстраняват от властта чрез палежи на Парламента и масови вандалщини, защото са затънали до безобразие в противоречие на всякаква морална и законова презумпция.
