Loading...
5. Изпитанието
С много трудности и препятствия се беше сблъскал вече Сантос Трафиканте. Минаването на границата, срещите с непознати, бунтовете в града, ниската цена, която взе за стоката си. Накрая вида на онази взривена фабрика. Бунтовете му се струваха причината за всичко. Бяха тъпи. Носеха му загуби и неприятности. Чувство на негодувание спрямо всички онези, които настояваха за права и мътеха бизнеса му, изпита той. Мислено обвинение отправи към всички тях.
Същия ден Сантос Трафиканте продължи пътя си към ранчото, където мислеше, че ще намери Малибу. Поставената цел беше висока и не желаеше да се бави в нейното изпълнение. Макар обстоятелствата досега да бяха срещу него, той оставаше неуморим в своята предприемчивост.
Беше способен да мисли за мечтата си постоянно и нищо непредвидено не беше пречка в изпълнението на замисъла му. С бодър, светнал поглед Сантос Трафиканте напредваше и нехаеше за околния свят.
– Мистър, мистър! – угрижен американец се затича към него от едната страна на пътя – Моят приятел пострада… падна и сега лежи неподвижно на земята… трябва да се върнете към града и да викнете помощ! Моля Ви, мистър, страх ме е да го оставя сам…
Сантос Трафиканте изгледа непознатия. Струваше му се измислица цялата тая работа. Искаше да продължи пътя си и да не отлага важните неща за по-късно. Реши да се възползва от лошото си говорене на английски, за да се измъкне.
– Не говори английски. Не разбира…
Американеца почна да сочи и да показва с ръце, че там има ранен човек. После посочи Сантос Трафиканте с пръст и му обясни, че ще напише бележка, която да предаде. Сантос Трафиканте се нахили момчешки.
– Отива натам, каза той и посочи напред. Пришпори коня си и тръгна.
Непознатия свали каубойската си шапка и заприпка след Сантос Трафиканте. Започна да го умолява:
– Мистър, от Вас зависи да помогнете за спасяването на човешки живот! Моля Ви! Той може да умре без Вашата помощ… Мистър… мистър
Сантос Трафиканте препусна напред. Представи си своята мечтана Малибу… Поиска да стигне час по- скоро. Често пъти хората не успяваха да разберат неговите възвишени идеали. Занимаваха го със своите егоистични цели, с преувеличена важност и излишно драматизирани. Смяташе, че постъпват нечестно спрямо него.
Трудната част на пътя вече отминаваше. Свечеряваше се и вече захлаждаше, а в близост вече се виждаше мястото – последна спирка на настоящето пътуване.
6. Малибу
В настъпващия сумрак, недалеч от ограда, стоеше човек. От неравностите се виждаха само главата и раменете му. Личеше, че държи пушка и я насочил ниско към земята. Стоя известно време неподвижно, без да се случи нищо. В миг проблесна искра и се разнесе шумът от изстрел. Сантос Трафиканте наблюдаваше сцената, докато бавно се движеше и се оглеждаше от къде да влезне. Близостта и неизвестността бяха все по-големи. Малибу вече можеше да е далеч от това място, където беше сега Сантос Трафиканте. Вълнение и тръпка на всяка крачка следваха този многострадален пътешественик.
Сантос Трафиканте откри входа на ранчото и се насочи към вътрешността. Отдалеч можеше да различи образа на човека, който преди малко видя да стреля в земята. Неспокоен започна пръв разговора.
– Добър вечер, мистър!
Не беше добра вечерта явно за неговия събеседник.
– Добър вечер! Какво Ви води?
– Води ме една стара мечта, ХаХа… Нали, знаете, когато човек дълго е мислил за нещо… И го следва… Има понякога… мисли, не можеш да ги спреш…
Сантос Трафиканте заля с порой слова събеседника си.
– Е? Мислите са Ви довели, както всеки друг. Какво имате да предложите? Покупка, продажба? – звучеше уверено гласа на домакина.
– Искам да купя от вас… един кон… всъщност кобила – изпълнен с надежди поглед се появи на лицето на Сантос Трафиканте. – Видях я отдавна… не знам дали е тук, при вас още… Малибу!
Домакина отново даде неволен знак, че вечерта не е добра за него.
– Знаете ли, мога да Ви предложа нещо по-добро. Още сега, при това на добра цена. Последвайте ме!
Само след две крачи Сантос Трафиканте пак започна:
– Аз идвам отдалеч и бих желал да взема Малибу. За това съм дошъл. За нея отстъпка ще направите ли?
– Мистър, идвате тук късно и в неподходящо време. Кажете ми искате да купите от конете ми или?
– Може да Ви звучи глупаво, но аз мисля, че не сте ме разбрали… – Сантос Трафиканте пак появи находчивост и хвърли обвинение върху насрещната страна.
– Разбрах Ви. Но исках да Ви спестя нещо… Както и да е…, дори сега гласа на домакина остана уверен – Малко преди да дойдете, възседнах Малибу за да я поразходя. Много красиво същество. Като беше млада беше истинска фурия. Разхождах се с нея бавно, спокойно…
– Да, да – кимаше Сантос Трафиканте нахилен.
– …и нещо я подплаши. Не ме питайте какво, не зная. Малибу се изправи на задните си крака и когато стъпи на земята отново, счупи единия си крак…
– Това значи, че сега не струва скъпо? – предположи Сантос Трафиканте.
– Това значи, че я застрелях. Може би сте чули? Твърде стара е да се възстанови.
Устата на Сантос Трафиканте се разтрепера. Пожела си да бе на друго място. Точно сега! Представи си океана. Брега, по който върви. Представи си се огрян от слънчев лъч. Слънчевият лъч първо огряваше главата му, после се спускаше надолу. Отиваше към краката му и оставаше по стъпките му…
– Ще желаете ли да видите други коне? – бе прекъснат унеса на Сантос Трафиканте.
– Нее… Мисля, че ще е по-добре да купя нови ботуши…
Нов начин да покаже своята възвишеност намисли Сантос Трафиканте. Цялото му лутане се подчиняваше на едно: идеята за показност. В която намираше убежище от житейските неудачи.
