ЧЕТИВО ЗА БЕЗСТРАШНИ ХОРА С ОТВОРЕНО СЪЗНАНИЕ

1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars
Loading...
0
2139

КОЙ ПРИЧИНИ СВЕТОВНАТА КРИЗА ИЛИ СКАЗАНИЕ ЗА ДВОЙНИТЕ СТАНДАРТИ

ЧАСТ ІI: БОЛШЕВИЗМЪТ Е ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА БИТКАТА НА АНТИХРИСТИТЕ ЗА ДУШИТЕ НА ХОРАТА

ЗАПАДЪТ, КОЙТО ОБВИНЯВА СВОИТЕ РОЖБИ, СИРЕЧ СЕБЕ СИ АНТИКОМУНИЗЪМ ИЛИ ЛУКАНОВ? САЩ ПРЕДПОЧЕТОХА ВТОРОТО ЗА МИСТЪР КЛИЙН И КОМПАНИЯ – КОЙ ДАРИ ЧЕРВЕНАТА НОМЕНКЛАТУРА С ВЕЧНА ВЛАСТ

Gloria victis![1] Когато преди повече от осемнадесет години се измъкнах от еуфорията на сляпата вяра в промените и се върнах към нормалното мислене, реших да диря истината в недостъпните дотогава западни източници. И постепенно, с тевтонско упорство, започнах да се добирам до детайли от нея. По този начин не само натрупах огромна библиотека, свързана със съвременната история на човечеството, но и прозрях неща, които за повечето хора ще останат скрити чак до сетния им дъх.

Първото ми пробуждане дойде като сепване: Как така изведнъж ни дадоха свободата? Това подарък ли бе и кои са онези хора, дето оглавиха „дясната” част на политическите промени? Всъщност дясна ли бе тя, след като дълго време олицетворяващото я СДС бе сбирщина, в която имаше дори социалдемократи и земеделци? Много ми помогна личният допир до т. нар. опозиционни политици и синдикалисти. Разговорите с тях, възможността да следя реакциите и действията им по-отблизо, бързо ме лишиха от илюзии и ми помогнаха да стигна до верните отговори. Днес всеки разумен човек ги знае, но мнозина забравят, а други махат с ръка – ние ли ще оправим света.

Ала най-важният въпрос остана: Как съветската империя допусна всичко това? Защото няма смисъл да се лъжем – репресивната машина в самия СССР и в нейните периферийни провинции като България можеше да задържи положението още десетилетия. Кой бе в състояние да се противопостави? Най-малкият опит за дръзко несъгласие с „правилната” линия на партията водеше най-малкото до дълги години зад решетките. На приятели политически затворници на съветската имперска власт и на нейния комунистическия режим съм наспорил.

Отговорът на споменатия въпрос се оформи през годините и дойде в резултат на много четене. Ето по какъв начин прозрях истината за т. нар. Студена война. Тя се оказа доста неприятна, но уви… Acta est fabula[2], както гласи древната мъдрост – нищо не може да бъде сторено. Няма как историята да бъде върната.

Когато изследвах зараждането на идеологиите и по-специално на комунизма, либерализма, фашизма, нацизма и ционизма, възникването, развитието и финансирането на болшевиките, зачеването на световната революция, нейните цели и етапа, до който е стигнала, остана да само намеря отговора на питането: Кой ще плати за Студената война? И го намерих. Той се съдържаше в една съвсем кратка римска максима, която гласи: „Vae victis.[3]

Не, не бързайте, не се опитвайте като всезнайковци да изпреварите онова, което още не съм изложил. Защото победените не сме само ние, жителите на т. нар. съветски блок. Едва сега се опитват да ни изкарат такива. Цялото човечество е победено. Спечели елитът. Онзи таен интернационал и неговите явни прислужници, които вече близо два века и половина са се вживели в ролята на богове. Чудесният американски консерватор, историк-изследовател и автор на фундаментални книги Юстис Мълинз изчисли, че Студената война струва само на Съединените щати повече от 5 трилиона долара, но не при сегашния курс![4] А на останалите?

Няма да се спирам на това от кого, къде и кога е замислена тази крупна измама. Ще се спра вкратце само на последиците от нея. Както посочва Мълинз: „Ефектът от Студената война, както в Русия, така и в Съединените щати, бе опустошителен, но не и за заговорниците, които я разпалиха. Руската икономика е в състояние на колапс, като излазът от него не се вижда. Съединените щати бяха плячкосани. Тяхната инфраструктура, пътища, мостове и други съоръжения се нуждаят от много милиарди, за да бъдат незабавно възстановени. От Студената война задлъжняхме с 5 трилиона долара.[5] Ала най-деструктивната последица за нашата нация е ефектът върху морала.[6]

Ще приведа още един цитат, този път от мемоарите на висшия служител в администрацията на президента Айзенхауер и на Пентагона при управлението на Кенеди, полковника от военното разузнаване на САЩ Филип Корсо:

По времето, в което президентът Никсън се завърна от Китай,[7] където се бе съгласил да върне Виетнам на комунистите, той вече бе постигнал своето – да извърши успешен прелом на съветския фронт в Студената война. През следващото десетилетие съветите бяха заклещени между китайците, с които в миналото бяха водили погранични войни, и Съединените щати. Когато президентът Роналд Рейгън демонстрира на Михаил Горбачов, че Съединените щати бяха в състояние да разгърнат ефикасна антиракетна отбрана и подири съветското сътрудничество, за да го насочи срещу извънземните,[8] всички претексти за воденето на Студената война изчезнаха и великото съветско единство в Източна Европа взе да се разпада.

Обаче Студената война стори своето чудото и за двете свръхсили, като им позволи да подготвят защита срещу извънземните, без дори да намекнат пред обществото какво всъщност вършат. Захванете ли се да проучвате, самият архив ще ви покаже, че през цялата Студена война дневният ред е бил съвсем различен. В края на краищата, за какъв дявол в действителност всяка страна притежаваше десет пъти или даже повече от необходимия брой [ядрени] бойни глави, та напълно да унищожи атомния арсенал на другата, както и нейните основни населени места? Истинската причина бе скрита зад мащабните ракетни арсенали, огромната флотилия от бомбардировачи и разположените върху подводници площадки за изстрелване на междуконтинентални балистични ракети с голям обсег, които и двете страни бяха разположили. И тя бе заплахата от страна на извънземните. В случай, че те окупираха част от нашата планета, трябваше да притежаваме огневата мощ, за да ги унищожим. Ако нападнеха или Съединените щати, или Съветския съюз, за да извадят от строя единия от двата арсенала, имахме достатъчно ракети за изстрелване, та да ги накараме да платят прекалено висока цена за евентуална война, която при това положение едва ли щеше да си струва. Това бе част от нашия таен план, скрит зад огромните военни разходи и приготовления от петдесетте и шейсетте: да пожертваме част от планетата, но останалата част да продължи да живее. Това позволяваше на Съединените щати и СССР да се заплашват помежду си, но вършеше работа и на ръководствата на техните военноразузнавателни институции, като начин за сплашване на която и да е извънземна цивилизация. Никой не написа мемоари за това, защото по време на Студената война разполагането на оръжия бе прикритие за секретния план за борба срещу извънземните.

Със сигурност през тези четиридесет години от 1948-а до 1989-а, когато падна Берлинската стена, имаше и игра извън правилата. Всяка страна се опитваше да принуди другата да харчи повече пари отколкото трябват, за да отслаби нейната икономика. Нашето ЦРУ постоянно ни даваше фалшиви оценки, защото се захранваше с информация от КГБ. Докато, знам го със сигурност, ние се мъчехме да вършим същото със съветите. И стига да можеха, съветите биха могли да спечелят Студената война по възможно най-безкръвния начин. Обаче накрая, след като заплахата от взаимно унищожение направи Третата световна война невъзможна, истинското ни внимание бе насочено повече към нашия общ враг: извънземните, които отказваха да си отидат.

През цялата Студена война имаше тънки и не чак толкова изтънчени намеци, че тайният план е в действие. Повечето хора не знаеха накъде да гледат. За онези, които имаха представа, а имаше достатъчно такива, отговорите ясно се виждаха. Въпреки че съществуваше тежка цензура и заплаха за провал на кариери, доста военни и цивилни източници докладваха за наблюдения на летящи чинии. Изобилието от разкази за отвличания продължаваше, макар повечето да бяха фантазии, кошмари или проблясъци на паметта във връзка със съвсем други събития от т. нар. похитено детство.[9]

Наясно съм, че мнозина снизходително ще повдигнат рамене и ще ме обявят за луд или за манипулатор. „Damnant quod non intellegunt.[10] Няма да отвърна с онова, което мисля за тях. Препоръчвам им да погледнат надзаглавието на тази поредица. Щом като не се вписват в посочената в него категория, по-добре да не напрягат оскъдните гънки на своите и без друго закърнели мозъчета. А аз ще продължа с това, че някой трябваше да плати за цялата вакханалия на тайния интернационален елит, наречена Студена война. И това не бяха т. нар. елити, независимо какви определения ще прикачите към това понятие. Надявам се да сте се убедили дори само от красноречивия нашенски пример: Болшевишко-милиционерската номенклатура не само не бе докосната. Тя претърпя метаморфоза и продължава да ръководи. Ала нещо повече – тя се сдоби с ново качество, лично да притежава. Като знаех всичко това, не се налагаше да бъда „пророк”, за да предвидя приближаването на световната икономическа криза. През 2007 г. нейните белези във финансовата сфера вече личаха под блясъка на медийните прожектори. Само че никой не обяви официално какво точно става. Мислещите и информираните хора трябваше да четат между редовете. В това съм се изпедепцал през онези четиридесет години от земните ми дни, които преминаха под постоянната заплаха от тъпчещия наред миризлив болшевишки ботуш. От Москва дърпаха конците на нашенските червени марионетки. А на кремълските? Това е тема, на която съм посветил пространно изследване, на което назначените от партията историци не са способни.[11] Просто квалификацията им е рабфакова. Техните „научни” дрешки показват, че навярно шивачите им са се пошегували или са били по некадърни и от самите тях. Струва ми се, че и двете неща са валидни, но второто е оказало по-съществено влияние. Освен това казионните летописци с (не)научни звания и гръмки титли са обикновени лакеи, свикнали да пишат историята по поръчка. Пък и неуките им господарите не развързват кесиите си и не им подхвърлят достатъчно грошове, та тези „историци” да си купуват книги и да бъдат в крак с разсекретените напоследък факти. Самите те, т. нар. учени, никога няма да се бръкнат „на ползу роду”, за науката и в името на истината. Нищо че един-друг ще се насинят с лакти, само и само по-напред от останалите да изпъчат гърди в изгодната понастоящем патриотична поза. Захвърлиха интернационализма си като износен костюм. Както споменава Юстис Мълинз: „…най-деструктивната последица [и] за нашата нация е ефектът върху морала.Цицерон би възкликнал: „O tempora! O mores![12]

За пред хората Западът – разбирайте елитът му – диреше партньори. De facto той ги бе отгледал. Даже бе изпробвал тяхната лоялност. Някой ден, когато бъдат разсекретени още американски, британски и прочие архиви, ще научите смайващи факти за сътрудничеството на нашенската комунистическа върхушка със западните тайни служби. А сега е по-добре да се върнем към първите месеци на промените у нас. Политическият затворник Янко Янков, който днес е преподавател по право, е описал срещата на тогавашния държавен секретар на САЩ Джеймс Бейкърс лидерите на българската опозиция”. Както той, така и друг мой приятел и участник в събитието – Петър Гогов, лично са ми разказвали как е протекло то. Сбирката започва в 18,30 часа на 10 февруари 1990 г. в една от залите на хотел „Шератън”.

Точно пет минути преди това Дъглас Смит, Маршал Харис[13] и аз се запътихме към ресторанта”, разказва Янков, „но бяхме пресрещнати от заместник-председателя на СДС Петър Берон, който ме извика встрани и в силно възбудено състояние ми каза, че аз не съм член на опозицията и поради това нямам право да присъствам на срещата. Аз му се изсмях и му казах, че организатори на срещата са американците, а не уж опозиционните слуги на комунистите, а той просто започна да говори на изключително висок глас, така, че всички в коридора да го чуят, като казваше, че аз съм „позорът на опозицията”. Дъглас Смит вече беше влязъл в залата, но Маршал Харис, който през цялото това време стоеше недалеч от мен, се доближи и сякаш нищо не е станало просто ми каза: “Янко, хайде да влизаме!”…

Почти веднага след ритуалните приветствия, поднесени от Жельо Желев, Петър Берон, Петко Симеонов, Милан Дренчев и Петър Дертлиев, за изказване „по същество” думата бе дадена на Петър Гогов…

Още в самото начало Петър Гогов започна изказването си, като удари по масата с юмрука на дясната си ръка и почти веднага след това удари с лакътя си. Джеймс Бейкър се стресна, почти подскочи от стола си и впери погледа си в „оратора”. Когато след няколко изречения Петър Гогов удари по масата и с юмрука и лакътя и на лявата си ръка, държавният секретар на САЩ Джеймс Бейкър си съблече сакото, постави го на облегалката на стола си, скръсти ръце на гърдите си и останала така, почти в йогийска поза и като хипнотизиран, без да помръдне до края на ораторската реч.

После започнаха да бръщолевят своите лагерни и затворнически спомени Милан Дренчев, Петър Дертлиев и още няколко души от т. нар. Съюз на репресираните. Наистина никой от тях не употреби изрично нито думата „отмъщение”, нито думата „отговорност”, но наблягайки върху кървавите си спомени всичките по същество създаваха впечатлението, че горят от зле прикритото си желание да отвърнат със същото.[14]

Истината е, че Гогов предлага САЩ и Западът да окажат съдействие за възцаряване на справедливостта. Според него след толкова години на кървави престъпления, комунистическите лидери трябва да получат заслужено осъждане и наказание. Нещо, което господарите на света въобще не мислят да допуснат. Те са допуснали до участие в тази среща предварително подготвените в лабораториите на тайните служби „опозиционери”. Все по това време на Петър Гогов му вмениха никога неизричаната от него реплика за някакво „разпъване на кожите на комунистите по стените”. Янков признава:

Няколко години по-късно обаче се случи така, че ние с него [Гогов] станахме „почти приятели” и тогава установих, че въпреки наперените му приказки,… Петър Гогов просто не е способен да заколи дори една кокошка.

Тогава именно лично от него узнах, че преди срещата с Джеймс Бейкър той е бил откаран от дома му до „Шератон” с личната (и официалната, със знамето) кола на самия посланик, и че след това е бил върнат със същата кола. Тъй като съм категорично убеден, че всички изказали се т. нар. „лидери на опозицията” са били предварително инструктирани от българските политически ченгета какво да говорят, по отношение на Петър Гогов считам, че не е имало никакъв инструктаж нито от българска, нито от американска страна, тъй като и от двете страни много добре се е знаело какво точно ще каже и каква политическа роля и ефект може да има казаното от него. Считам, че сценарият е изисквал нещо съвсем просто – той да бъде поставен пред Джеймс Бейкър и да му бъде дадена пълната възможност да говори каквото си поиска.[15]

Какво следва от разказаното до тук? Янко Янков пише: „Наскоро след това в предаване по радиото посланикът на САЩ Сол Полански заяви, че „единствената реална опозиция на комунистите в България е господин Андрей Луканов”.[16] Затова впоследствие САЩ и Западът не се гнусеха от видния комунистически деец и дългогодишен Тодор-Живков заместник-министър на външната търговия Георги Пирински. Нищо, че неговият едноименен баща с истинска фамилия Заяков, е изгонен от Съединените щати за… комунистическа и антиамериканска дейност. А самият настоящ председател на Народното събрание е активен участник в комунистическия режим. В същия този режим, който нагласените от партията „демократи” обявиха със закон за „престъпен”! Член 3 на тази декларация, провъзгласена за „закон”, гласи: „(1) Посочените в чл. 1 и 2 обстоятелства дават основание да се обяви комунистическият режим в България от 9 септември 1944 до 10 ноември 1989 за престъпен. (2) Българската комунистическа партия е била престъпна организация, подобно на други организации, основаващи се на нейната идеология, които в дейността си са били насочени към потъпкване на човешките права и демократичната система.[17] По силата не само на правната, а на обикновената човешка логика излиза, че участниците в един престъпен режим са престъпници. Следователно днес начело на най-висшата власт у нас според Конституцията стои престъпник. Западът проявява само на пръв поглед странна „демократичност” и не закача подобни античовеци, извършили престъпления против човечеството и човечността. Докато лицемерно продължава да преследва – и с право – опускащите се в бельото си нявгашни нацисти. Що за двоен стандарт и лицемерие?

През лятото на 2007 г., в навечерието на посещението на тогавашния американски президент Джордж Уокър Буш в страната ни, адресирах до него отворено писмо, написано на български и на английски език. В него апелирах държавният глава на САЩ да се откаже от визитата си и не узаконява наследниците на престъпната комунистическа номенклатура.[18] Изпратих го до Белия дом по пощата, чрез посолството на САЩ в София и по електронната поща. Копия от писмото разпратих до всички по-известни нашенски електронни и печатни медии. Преводът на писмото на английски, френски и немски стигна до най-известните световни средства уж за масово осведомяване. Нищо. Тишина. В замяна на това същият този представител на „демократична” Америка не само дойде, прегърна се с комунисти и ченгета като Георги „Гоце” Първанов, Георги Заяков-Пирински и Сергей Станишев. Година по-късно в Белия дом той отново се гушна със сина на болшевишкия терорист Димитър Яков Станишев и дори го нарече „мой приятел” и „обещаващ млад лидер”. Накрая, може би по аналогия с една телевизионна реклама и със своеобразното си „чувство за хумор”, Буш определи съветския гражданин Сергей Станишев като „Mister Clean”.[19] Къде отиде моралът? Какво остана от нравствеността на Запада? На какво основание гради настоящите си претенции към източноевропейците, след като по същия начин ги предаде навсякъде? За мен и приятелите ми „virtutibus aurum”.[20] Докато онзи елит altera manu fert lapidem, panem ostentat altera.[21] Първото е за нас, простосмъртните. Както навремето казваше нашият вече позагубил мъдростта си народ: „Едни са борбите, други за банкетите.

И като ударим чертата, както се казва, какво се случи? Независимо от декларацията-закон престъпните поробители на българския народ продължават се разхождат целите в бяло по върховете на държавното управление, икономиката, културата, спорта. Все така тачени от „свободнияЗапад. А който е бил „враг на народа” или потомък на такъв, отново е в същата категория. В понеделник, на 2 март, лондонският „Таймс” декларира в заглавие: „Нова „желязна завеса” ще раздели Европа на богата и бедна”.[22] И пак източноевропейците са виновни и отново те дърпат Запада надолу…[23] Което е същото, като предходното. Казано на уличен жаргон: „Битият си е бит, …” Продължението ви е известно.

Нима като умишлено разделя европейците, западният елит не натиква жителите на Стария континент в лапите на съветската – пардон, руската мечка? През 1815 г. Виенският конгрес раздели европейците и вдигна бариерите за множество войни в люлката на съвременната цивилизация. Кой имаше полза от това? Господарите на войната. Спомнете си фразата, изречена от майката на петимата братя Ротшилд: „Ако синовете ми поискат, повече няма да има войни.[24] Разпадането на Съветския съюз не ликвидира руските имперски амбиции. Бившият британски посланик във Вашингтон твърди: „Русия, с която имаме работа днес, със своите опасения от обсада, с подозренията си спрямо чужденците и със своя естествен апетит към самодържавие, е същата, каквато бе доста преди комунизма.[25] По-страшното е, че сегашният неогласен вариант на Виенския конгрес връща ненарадвалите се на свободата си народи от Централна и Източна Европа обратно към несвободата в рамките на съветския (руския) блок. Това ли е целта и на настоящата акция против източноевропейците? Навярно отговорът е утвърдителен. В края на октомври 2007 г. имах шанса да съобщя на многобройната публика на телевизионното предаване „Диагноза”, че на среща в Москва Владимир Путин (президент на Русия) и Кондолийза Райс (държавен секретар на САЩ) се разбраха за нова Студена война. Наслаждавайте се на първите й плодове…

Обричането ни на затвор в рамките на някакво руско влияние е изключително мрачна перспектива, особено за един залинял народ. Има значение кой ще властва над нас. Съвсем скоро лично последният генерален секретар на ЦК на КПСС Михаил Горбачов осъди Путиновата партия „Нашият дом Русия[26] като носителка на „най-лошото от комунистическата, която той някога предвождаше… И заяви, че днес Русия е страна, в която парламентът и съдебната система не са напълно свободни.[27] Горбачов изрази мнението, че Путин е върнал страната към изключително централизираното управление, начело с политическа структура, ползваща се с прекомерно голяма, макар и популярна сред хората, власт.[28]

Ето накъде ни тласкат „демократите”, които по време на комунистическия режим нито веднъж не ни се притекоха на помощ. На 5 март т.г. новата държавна секретарка на САЩ, еврейската другарка Хилъри Род(х)ъм Клинтън, предложи ново сближаване с Русия на МедведевПутин. Ако перифразираме прословутите комици братя Маркс, „дали в техния случай не става дума за двама души с една глава или за един човек с две глави”? Угоднически послушното кимане на останалите външни министри от страните-членки на НАТО може да се приеме като признание за това, че ще си останем в старата съветско-руска орбита.[29] В интервю за агенция Асосиейтид Прес бившият съветски лидер не спести упреците си към западния елит, докарал света до тежка икономическа катастрофа. „Американските медии тръбяха… за някаква победа в Студената война и че социализмът е повален. Тази [тяхна] прекалена, болна самоувереност доведе до убеждението, че нещата винаги ще се развиват по този начин. И ще продължи дълго… Мисля, че сега всички учат един доста труден урок…. Необходимо е да преодолеем грешките на свръхпотреблението и на свръхпечалбите”, каза той. „Трябва да помислим за намиране на нови модели за развитие и сътрудничество – чрез Г-20 или посредством други институции.” И в този случай Горбачов неприкрито се изяви като неофициален говорител на тайното световно правителство, чийто високоплатен консултант безспорно е.

По моите наблюдения вече двадесет години Западна Европа върви към залез. Съединените щати – от десетилетие насам. Твърдят го и анализатори от американското разузнаване. „Вероятно през следващите двадесет години икономическото, военното и политическото господство на САЩ ще залезе, според доклад на разузнаването на САЩ, посветен на глобалните тенденции. Националният съвет по разузнаване прогнозира, Китай, Индия и Русия все повече да оспорват американското влияние. Казва се и, че доларът няма повече да бъде основна валута, недостигът на храна и вода ще разпалва конфликти.[30]

Изнасянето на тези истини, не означава, че ненавиждам западноевропейците или изповядвам някакъв „антиамериканизъм”. Разбира се, постоянно се сблъсквам с подобно опростенчество, но то не ме засяга. Брониран съм срещу него, понеже то е по вкуса на посредствените и като правило идва от тях. Да се спори с такива е все едно, както са казали древните: „Cancrum recta ingredi doces.[31] Аз вярвам в умните, в мислещите хора с отворено съзнание. Затова усилията ми са насочени към тях. Първите страдат от комплекси, тресат ги болни амбиции, избива ги на някакъв вид изява. И решават да раздават присъди на почтените хора, като се отдават на разгула на обругаването на angro. За такива Сенека е рекъл: „Nomina stultorum scribuntur ubique locorum.[32]

Тези скрити „храбреци” нито за миг не се замислят кои са говорителите в телевизии, радия, вестници и списания – водещи и гостуващи? Кой и защо допуска определени лица до централните медии, в повечето случаи редовно или поне често? Къде и как става техният избор? И по какви причини след това нищо не се случва?

Самите те не изпитват ли необходимост от поддържане на лична и обществена духовна, нравствена хигиена? Освен това не си задават въпроса: Защо всички другари призовават към гласуване на всяка цена? Въпросните „критици” не проумяват ли, че ги употребяват? Другарите ги ползват, та с гласовете си същитеактивистида придадат по-голяма показна легитимност на едни предварително решени назначения? Явно на употребените им харесва да ги лъжат. Допада им да участват в своеобразния алъш-вериш, в който едни и същи алчно червени мутри продават надежди, а те, като мераклии за явяване пред урните, винаги изпълняват ролята на купувачи на несбъдващи се надежди? И смятат, че са изпълнили някакъв свой граждански дълг?! Безумци! Крайно време е да признаят, че са просто мазохисти. Освен ако не са членували в БКП, БЗНС и са били офицери или агенти в техните репресивни тайни служби? Последната възможност е да са толкова умни, че две мравки да не са в състояние да се разминат върху челата им…

Може би някой ще попита: Кои са другарите? Бързам да отговоря: всички от т. нар. политическа класа. Онези, които оформят някакъв си политически спектър, както се изразяват. Без значение в кой цвят са боядисани в момента, одраскате ли ги, отдолу лъсва червеното. Другарите от по-външните кръгове на тайната власт вярват, че изборите са техният шанс да запазят мястото си в политическото блато. Затова като жаби крякат в хор: „Всички на избори!

Хора ли сте или…

Очаквайте Част ІІІ:КОЙ ПРЕДИЗВИКА СВЕТОВНАТА КРИЗА ИЛИ СКАЗАНИЕ ЗА ДВОЙНИТЕ СТАНДАРТИ



[1] „Слава на победените”, лат.

[2] „Пиесата е изиграна”, лат.

[3] „Горко на победените”, лат.

[4] “The $5 Trillion Cold War Hoax: The Expose You Won’t See on 60 Minutes” by Eustace Mullins (April 29, 1996), “The Phoenix Journal”, #174, Las Vegas, NV, May 21, 1996 г., стр. 19.

[5] 5000000000000 долара, трудно е дори за осмисляне! За съпоставка: по официални данни бюджетният дефицит на САЩ за 2007 г. възлезе на 608 милиона долара. Той бе формиран от разходите за 2007 г. в размер на 2,4 трилиона и приходите от 1.7 трилиона долара. Настоящият (за 2008 г.) бюджетен дефицит на САЩ вече възлиза на 1,3 трилиона долара.

[6] Пак там, стр. 26.

[7] Уникалната визита, първа на американски държавен глава в комунистически Китай, се осъществява от 21 до 28 февруари 1972 г.

[8] Косвено признание за съществуването на извънземните е мисията на космическия телескоп „Кеплер”, изстрелян на 7 март 2009 г. (в САЩ бе 6 март) от Кейп Канаверал посредством ракета „Делта 2”. Както заяви представител на НАСА: „Някой ден ще кажат, че това е началото на края на космическата самота.”… ”Накратко целта на мисията е да бъдат намерени места, където е възможен живот така, както го разбираме. „Не става дума за извънземни, а за домовете на извънземните”, каза Уилям Боруки – астроном в Изследователския целеви център на НАСА в Мофет Фийлд, Калифорния, който ръководи научната част на проекта.” (“In a Lonely Cosmos, a Hunt for Worlds Like Ours” by Dennis Overbye, “The New York Times”, New York, NY, Monday, March 2, 2009 г., online: http://www.nytimes.com/2009/03/03/science/03kepl.html?_r=1&scp=3&sq=space&st=cse)

[9] Col. Philip J. Corso with William J. Birnes – “The Day After Roswell”, Simon & Schuster Pocket Books, New York, NY, Electronic version, 1997 г., стр. 53. До два месеца преводът на книгата на български език ще бъде в ръцете на желаещите да узнаят истината.

[10] „Те осъждат това, което не разбират”, лат.

[11] Вж. Георги Ифандиев – „Спомени за изгубения живот”, VirtuaWorx, София, 2007 г.; Георги Ифандиев – „Чудовището”, ИК „Огледало”, София, 2009 г.

[12] „О, времена! О, нрави!”, лат.

[13] Служители в посолството на САЩ и със сигурност агенти на ЦРУ.

[14] Янко Янков – „Досиетата на ДС (14)”, Писмо №LPC-Euro-Just-18/06.07.2007 г. до Държавния секретар на САЩ, Директора на ЦРУ, Посланика на САЩ в България, посланиците на държавите, акредитирани в България, всички български и чужди медии, 6 юли 2007 г., Ianko Iankov, София, 31 август 2007 г., online: http://iankov.blogspot.com/2007/08/14.html

[15] Пак там.

[16] Пак там.

[17] Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен, обнародван в „Държавен вестник”, бр. 37 от 5 май 2000 г.

[18] Вж. Георги Ифандиев – „Отворено писмо до г-н Джордж У. Буш, президент на Съединените американски щати, копие: до г-н Джон Байърли, посланик на САЩ в България, копие: до уважавани електронни и печатни медии в САЩ и Западна Европа”, Българска антиклеветническа лига, София, май 2007 г., online: http://megimg.info/badl/index.php?option=com_content&task=view&id=65&Itemid=9

[19] Мистър Клийн – господин Чистичък – словосъчетание от реклама на прах за пране.

[20] „Златото е по-евтино от добродетелта”, лат.

[21] „С едната ръка държи камък, а с другата протяга хляб”, лат.

[22] Вж. “New “Iron Curtain” will split EU’s rich and poor” by David Charter in Brussels, “The Times”, London, March 2, 2009 г., online: http://www.timesonline.co.uk/tol/news/world/europe/article5828323.ece

[23] Вж. “Eastern Europe’s woes: The bill that could break up Europe. If eastern Europe goes down, it may take the European Union with it”, “The Economist”, London, February 26th, 2009 г., online: http://www.economist.com/opinion/displaystory.cfm?story_id=13184655

[24] Dr. J. Landowsky – “Red Symphony”, translated by George Knupffer, Christian Book Club of America. Palmdale, CA, 2002 г., стр. 26.

[25] “A return to 1815 is the way forward for Europe” by Christopher Meyer, “The Times”, London, September 2, 2008 г., online: http://www.timesonline.co.uk/tol/comment/columnists/guest_contributors/article4656255.ece

[26] Обърнете внимание, че в ционистката държава съществува партия ישראל ביתנו – Израел Бейтейну, което ще рече „Нашият дом Израел”. Тя е съставена от самозвани „евреи”, избягали от СССР и Русия. Обявява се за националистическа и продължителка на идеите на Владимир (Зеев) Жаботински. Самият Жаботински е бил фашист, членувал е в партията на Бенито Мусолини и е създал еврейското младежко нацистко движение „Бейтар”, чийто черни униформи били дарени лично от дуче. Пак Мусолини приемал бейтарци на обучение във фашистка Италия. Какво ви говори всичко това? Партията е оглавявана от Авигор Либерман, роден в Куйбишев, Молдовска ССР на Съветския съюз като Евет Лвович Либерман. Когато навършва 20 години го пускат да имигрира в Израел. На каква цена, никой не обявява. Разумните хора смятат крайния нацист Либерман, който настоява, че арабите нямат право да живеят на „библейските земи”, за човек на КГБ или ГРУ. В сряда, на 4 март 2009 г. Главният равинат на Израел забрани сключването на граждански бракове между неверници – неевреи. И така, в любимия на мнозина „ционистки рай” двама неевреи вече няма да имат право на такъв брак. Целта е редуцирането (намаляването) на гражданите неверници (неевреи, гяури). (Вж. “Rabbinate Denies Decision on Civil Marriage for Gentiles” by Hana Levi Julian, “Arutz Sheva” (רוץ שבע‎” – „Канал седем”),IsraelNationalNews.com, West Bank (Judea and Samaria), March 6, 2009 г., online: http://www.israelnationalnews.com/News/News.aspx/130306) И никой не квалифицира това като проява на краен расизъм, каквото всъщност е.

[27] “AP Interview: Gorbachev criticizes Putin’s party” by Dan Perry, Associated Press Writer, AP, , March 5, 2009 г., online: http://hosted.ap.org/dynamic/stories/E/EU_RUSSIA_GORBACHEV?SITE=KMOV&SECTION=HOME&TEMPLATE=DEFAULT

[28] Пак там.

[29] Вж. “A New NATO Bargain: Before engaging Russia, the U.S. has to convince allies that they’re safe” by Ronald D. Asmus, From “The Wall Street Journal Europe”, “The Wall Street Journal”, New York, NY, Friday, March 6, 2009 г., online: http://online.wsj.com/article/SB123628642125243921.html

[30] “US global dominance “set to wane”, BBC News, BBC, London, Friday, 21 November 2008 г., online: http://news.bbc.co.uk/2/hi/americas/7741049.stm

[31] „Да учиш рака да върви напред”, лат.

[32] „Глупаците имат навика да си пишат имената навсякъде”, лат.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.