Loading...
Най-големите глупости политиците в България ги правят с най-добри намерения. Само така мога да окачествя действията на народните избраници в парламента и отношението им към изборния процес в страната ни. Ако погледнем историята от началото на прехода, в началото гласувахме с хартиени бюлетини. Процесът обаче бързо стана толкова опорочен, че 400 хил. избиратели не знаеха дали, след като дадат своя вот, гласът им ще бъде валиден след края на изборния ден.
И спряха да гласуват. Така те добавиха още един щрих от богатата палитра причини да не гласуват. Парламентът стана почти нелегитимен. За да запазят „работата си“, политиците решиха да заменят хартията с машини. Компютрите, сред чийто основатели сме, не грешат, или поне елиминират човешките грешки. И го направихме. С пари. Пардон, с много пари.
С най-добри намерения, за няколко години внедрихме в изборният процес 500, след това 3 000, за да стигнем до 11 200 машини, всяка от които струваше на бюджета на България над 7 000 лева. Едва ли можете да си представите какви прекрасни конфигурации на настолни компютри могат да се сглобят за тази цена? Но не, те трябваше да са специални и да се използват само и единствено за това. Никой обаче не говори за тази страна на въпроса – правилно ли са разходвани тези милиони левове. Отделно при всеки избор, за поддръжка и логистика на тези машини се плащат отново милиони, замаскирани като дейности по поддръжка и логистика. Само за тази дейност на предстоящите избори ще бъдат изхарчени 10 200 000 лева.
Въобще изборният процес в страната ни се е превърнал в един неофициален бизнес, който в последните години очевидно се разраства. Въвеждането на машините обаче пряко засегна част от този бизнес, а именно купуването и продаването на гласове. Веднага дългата ръка на статуквото показа силата си и за нула време обезсили най-ценните предимства на машините като начин на гласуване, но не ги премахна тъй като източникът от финансови средства за съответните фирми (пардон, фирма) също ще изчезне.
Основните доводи за решението на политиците (отново с най-добри намерения) бе, че хората се страхували от машините, което според мен е другия начин на това да наречеш електората глупав. Не че за част от него това не е истина, но политиците просто не могат да си позволят да го признаят. Те не искаха да признаят, че и гласуването на хартия за същия този електорат е тежест и най-често той дори не знае за кой и какво гласува, видно от десетките репортажи по темата.
А парите към партийните каси текат с пълна сила. Всяка партия и коалиция, участваща в изборите, ще получи по 3 млн. лева. По 200 хил. лв. пък ще получи всеки инициативен комитет, регистрирал кандидат за участие в изборите за народни представители. В горепосочените сума са включени и медийни пакети в размер на 40 хил. лв. на партиите и коалициите, които са регистрирали кандидати в изборите за народни представители във всички изборни райони, и които нямат право на държавна субсидия по Закона за политическите партии. На всяка коалиция, в която участват партии, които имат право на държавна субсидия по реда на Закона за политическите партии, се предоставят средства за медийни пакети в размер, пропорционален на дела на партиите, участващи в коалицията, които нямат право на държавна субсидия. На инициативните комитети, регистрирали кандидати за народни представители медийните пакети ще са за 5 хил. лв.
За предстоящите избори ЦИК пък определи своята цена на 12 млн. лв., което е 2 пъти годишния й бюджет. за 2021г.
Хартиените бюлетини и тези за машинно гласуване ще струват на данъкоплатеца 2.603 млн. лева и ще бъдат изработени в печатницата на БНБ. Създаването (по-скоро преработката) на аудио и аудио-визуални произведения (клипове) и други визуални и дигитални материали, както и изработка на нови такива за провеждане на разяснителна кампания от Централната избирателна комисия за изборите за народни представители на 2 април 2023 г. ще струват скромните 24 600 лева, показва справка в сайта на Агенцията за обществените поръчки.
Следвайки твърдо пътя на добрите си намерения, Централната избирателна комисия, която е уж независим орган, но съставена от лица, посочени от политическите партии, реши да съкрати част от протокола на секционните избирателни комисии, като решението е в протоколите резултатите от гласуването от хартиения и машинния вот да бъдат изписвани като обща цифра. Целта била, видиш ли, да се облекчи секционната избирателна комисия, като й се съкратят част от сборовете, а оттам и възможността за грешки в протоколите. Това разбира се е следствие на другото добро намерение на статуквото – да елиминира обобщаващия протокол от машинното гласуване, за което обяснение нямаше. От далече обаче прозираше идеята споделената отговорност за грешките в протоколите да бъде прикачена както на хартиения вот, така и на машинния. За щастие, силата на общественото негодувание против това „добро намерение“ бе прекалено голяма, последвана от съдебното решение, което отмени този акт на на ЦИК. В крайния вариант на протоколите за момента данните от двата вида гласуване ще бъдат изписвани на отделни редове и след това сборувани.
Не така обаче стои въпроса с преференциалния вот. В сегашния вариант на протоколите на СИК за тях няма да има краен сбор. Ще има две отделни таблици, с резултатите от хартиения и машинния вот, но те няма да бъдат сборувани в отделна трета таблица. Иначе казано, ако някой иска да знае колко преференции е имал определен кандидат за народен представител в определена секция, ще трябва да смята сам.
Следващото добро намерение на родните ни депутати, граничещо отново с глупостта, е прословутото нововъведение, наречено „видеонаблюдение в реално време и видеозаснемане след обявяване края на изборния ден„. Общата предварителна цел бе представена като прозрачност на процеса по броене на бюлетините след края на изборния ден и отчитане на резултатите в протокола. Осигуряването на наблюдението разбира се ще струва пари. Новината от тези дни е, че това ще ни струва 3.366 млн. лв., като официално правителството е отпуснало 6.5 млн. лв., пари които най-вероятно ще бъдат усвоени до край. Предвид спешността на поръчката, оферти ще бъдат приемани до полунощ днес /10 март 2023г./. Основни участници в поръчката ще бъдат разбира се мобилните оператори, към които са отправени офертите.
В приетото решение, заложено в методическите указания за процеса по видеонаблюдение, е записано, че трябва да се „използва устройства със звук и резолюция, позволяваща разчитането (разпознаването) на номерата в хартиената бюлетина и в бюлетината от машинното гласуване, както и начина, по който е гласувано„. Така записано човек би си представил една камера, на която бива показвана всяка бюлетина и след това сортирана и отчетена. След това на същото място, пред „погледа“ на всевиждащото око на тази камера, ще бъде съставян протоколът. Ако това наистина е така – честито на представителите на секционните избирателни комисии, те могат спокойно да си вземат допълнително храна и енергийни напитки за среднощна закуска.
Всеки, който някога е участвал в СИК е наясно, че разделянето, сортирането и броенето е кратката част от целия процес по обработка на бюлетините. За бързите секции тя е от 15 до 20 мин., за останалите няма да гадая. Отстрани погледнато, представлява една голяма суматоха от действащите лица, вземащи, сортиращи и прехвърлящи си бюлетини, озвучаващи цялата какафония с подвикването на номерата на бюлетините, които подават или търсят. И това е само разделянето. Следва броенето, отново самосиндикално, отделянето на бюлетините с преференциален вот и записването на числата. Няма камера в света, която може да улови номерата за разпознаване бюлетините при изпълняваната по този начин процедура. На членовете на секционните избирателни комисии въобще няма да им пука за това дали камерата е заснела номера на преброения от тях наръч бюлетини. Не за друго, а защото времето е най-ценният фактор в този процес и всяка загубена минута означава по-късно прибиране след 14-15 часов работен ден и часове допълнително стоене при предаване на протоколите в РИК , за онези които ще го правят.
Още тук някъде ще се скъса нишката между това нововъведение и реалността. Оправданието на политиците след това ще бъде – ами ние сме написали едно в инструкциите, ма те, видите ли, друго правят в секциите. Дори няма да продължа разсъжденията си за носенето на отговорността, просто защото санкции не са и предвидени. И за да не звучи всичко толкова песимистично, ще кажа, че самата процедура по наблюдение ще има някакъв минимален превантивен ефект по отношение на явните манипулации по подмяна на бюлетини, правенето на бюлетините недействителни, споровете по действителността на тази или онази бюлетина (при добър звуков запис). Това камерата би могла да улови. Според методическите указания на ЦИК, целият този процес ще се излъчва на живо по интернет, в успеха на което аз лично се съмнявам. Като резултат, ще има по-малко недействителни бюлетини.
За цялата организация по изборите на 2 април 2023г. Министерски съвет е отпуснал до сега 87.7 млн. лв. Всички си спомняме колко трудно и с колко условности се намираха по 40-50 млн. лева за коледни или великденски добавки. Изборите от последните две години струват на бюджета около половин милиард лева.
С най-добри намерения, разбира се, – ако за електората няма хляб, то поне трябва да се осигурят зрелища, които, уви, в нашите условия се превръщат в позорища. Затова и желаещите да присъстват на тях непрекъснато намаляват.
Текстът е публикуван в Икономически живот
