Лесно е на думи…

„На живота на бойното стреме.“
бих мамка му….без да ми дреме,
че утре ще върне на ритника с ритник.
На живота на бойното стреме
бих проклинала цялото племе
дето тича с вини на гърба си,
без да пита за време и пътя си.
На живота на бойното стреме
бих крещяла на всеки що стене,
но мълча….
Защото начело на това стадо търча.