Антипразнично…

1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars
Loading...
0

Merry Christmas            Коледа било. Нова година идвала… Е? И какво от това? Писна ми! Омръзна ми това „приповдигнато настроение” отвсякъде! Омръзнаха ми празничните пожелания, пресилени усмивки и някакви такива „развълнувани” хорица. Не! Тази година за мен това не са празнични дни! Дори са много, много тъжни! И като цяло, връщайки се назад във времето… Ми отдавна спрях да се радвам на идването на Нова година. За какво? Затова, че порастваме / остаряваме? Затова, че много неща не сме успели и едва ли ще успеем да постигнем? Затова, че всеки път си даваме едни и същи обещания, а още след 2-3 дни, сме ги забравили? На кое по-точно да се радвам? И какво ми пука, че сега някой е решил да се прави на добър, а после  цяла година е точно обратното? И защо трябва в няколко дни само да е такова настроението? Ми, не, благодаря! Не на мен тия! Не и сега! Не и тая година!

          Много хора ме обвиняват, че се самоизолирам, че изпадам в депресивно състояние, че животът продължавал… Сигурно! Но за мен продължава по друг начин! Да, радвам се, че дишам, че още има хора около мен, за които с ръка на сърцето мога да кажа, че обичам, че вероятно и те ме обичат!  Радвам се, че продължаваме да сме що-годе  задружно семейство, макар че загубихме опората си. Ама, простете – не мога да се зарадвам на всичко това, което се случва около мен. Не мога някак да повярвам, че това били празнични дни. Обикалях вчера по улиците – гледам хората пазаруват, градът свети с празнична украса, разни коледни мелодии се носят от всякъде. Пф… Отвратих се! Защото на мен пък сърцето ми плаче! Всъщност никой не ми е виновен. Никой не е длъжен да се съобразява с моето състояние, ма и аз пък не искам да ми се насаждат хорските усмивки, щото виж, на, сега било време за подаръци, за разни тържествени вечери и сбирки.

          С риск всички онези, които са с приповдигнат дух, да „настръхнат” срещу мен… Е, няма да ви кажа „Весела Коледа”! Няма да ви пожелая „весело посрещане на Нова година”! Правете каквото си искате, чувствайте си каквото си искате, но не ме намесвайте и мен в цялата тая история! Благодаря! Гледайте си кефа, празнувайте си там,  а аз тихичко ще си тъгувам и ще съжалявам, че един много специален и силно обичан от мен човек, не е сред нас и няма как да се зарадвам на това, което се случва наоколо…

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.