Самотно крещи
тишината в ръцете ти.
Слънцето свети прибрало лъчи.
Уморено пристъпват нозете,
по забравени в мрака следи.
По стъклата замръзват картини
от отминали смях и сълзи.
Твоите длани изтръпват
в усилие да ги стоплят…
Боли.
Powered by Ultimate Social Comments