Танцът на водата

По прашния път на водата
унесено се стичам –
гребен на малка вълна
песенно обичащ.
Не знаеш…
И водата я боли,
когато ден след ден целува
белите, тъжни скали,
а изглежда тъй игрива,
палуваща…
Искри са водните пръски,
заглаждащи камъка,
страст са… и сълзи понякога радостни,
друг път горест задъхана
в тях оставя следи,
а водата танцува,
не спира… заслушай се! Чуваш ли? Тя мълви:
„Ето ме идвам при теб,
моя обич. И…нека боли!“