Из цикъла „Цикъл“ – PENDEJOS

Толкова неща неизказани.

Толкова неизживени.

Толкова очи забравени

и лошо изиграни сцени.

Нощем протягаш ли ръка към мен,

както моята към теб посяга?

Пробягва образа от нас ранен,

на очите ми монети слага.

Толкова обиди нанесени

и толкова спестени.

Колко са листата есенни?

Колко да сме кестени…

Нощем се раждаме отново.

Умираме със утринната клада.

Потъваме сред шумната тълпа.

След залез чакаме награда.

Толкова – почти, едва ли…

Толкова без никакъв заряд.

Кога сърцата ни заспали

ще разбудят животворен глад?

Photo: Jan Saudek – The Holy Matrimony, 1987