Loading...
С всеки изминал ден все повече се убеждавам, че ние българите заслужаваме напълно и управниците си, и съдиите, и полицаите, и докторите, и „официалните“ си престъпници, и съдбата си. Защото като граждани ние сме безразлични към безобразията по улиците и в държавата, освен ако не ни засягат пряко. Защото не спазваме законите, правилата и дори не се поздравяваме като нормални хора независимо, че живеем в един вход, или сме колеги на работа. Търпим явни кражби и беззакония и не реагираме на несправедливостта, защото тя ВЕЧЕ е наложена като нещо нормално. Вместо да бъдат забранени престъпните и вредни за държавата и обществото ДПС и БСП, те продължават да дърпат конците на всички политически, икономически и престъпни структури в страната. Проявата на агресивност се смята за нещо естествено, а парите по принцип решават всичко в полза на този, който ги притежава. Няма морал, няма добродетели и духовност, има единствено самочувствие, напомпано от нахалство, тарикатщина и болни амбиции.
Трудът вече не е добродетел, а унижение. Мързелът е на почит, а за постигането му са нужни диплома за висше образование, връзки за намиране на синекурна работа и наглост. Безмерна наглост, която ти осигурява блага и материални придобивки в по-големи количества от тия на съседа, колегата, роднината. Увеличава се броят на празноглавите напористи твари, които газят всеки и всичко, за да се докопат до някой пост, длъжност или облага. Никой на никого не вярва, защото всеки лъже с цел далавера и лично облагодетелстване, пък било и по-най-забранения начин. Съвсем скоро ще стигнем Албания по брой на „Мерцедес“-ите на глава от населението, защото у нас е пълно с комплексари и чалгари, даващи мило и драго да са „по-горе“ от познатите си.
Обществото е толкова болно, че може да се излекува единствено с терор и радикални наказания, като бой с пръчки, жестоки глоби и дори публично обесване на най-закоравелите престъпници. Звучи прекалено „хард“ и варварски, но едва ли друг, по-цивилизован, начин би ни заставил да спазваме нормите на цивилизования свят. Жалко е, че през 21 век стигаме до изводи, които ни унижават и приравняват с пещерните хора, но такава е действителността у нас. Хората, които не могат да се примирят с нея напускат България, или биват сгазени по пътя, или в живота от съвременните бай Ганьовци – нищожества с претенции и никакво покритие като специалисти или хора.
Ако вярвахме в Бог ни остава да се прекръстим и кажем: „Боже пази България!“, защото ние не можем да я опазим ……. от себе си!
