С какво облекло се ходи в църковен храм е тема на няколко века. Специално за жените, в Библията има лаконични, но в същото време достатъчно категорични слова по тази тема. Няма да давам точните библейски цитати, а ще ги съкратя и обобщя:
– Жена да не носи мъжко облекло, нито мъж да се облича с женска дреха;
– Жените да носят скромно и дискретно облекло, да не бъдат със сплетена коса, да не носят злато, перли или скъпи дрехи;
– Украсата на жените не трябва да бъде външна – сплетена коса, златни бижута и скъпи рокли, – а скрита в сърцето, с нетленното качество на нежен и тих дух.
Подобно е положението и с мъжете, въпреки че там няма чак толкова категорични забрани в самата Библия. Като цяло идеята е, че влизането в храма се прави със смирение, за да се търси опрощение на греховете. В храма човек се прекланя пред Бога, а не парадира все едно е излезнал на селски мегдан. Логично, нали?
Разбира се в по-старите времена критериите са били значително по-строги и е имало точни указания какво и как трябва да се носи. Например жените са били буквално задължени да носят забрадки. Абсурдно е било да се влезне с разголено тяло и не е можело да се гримират. За мъжете не е било допустимо да носят шапки. По правило се носят само черни или тъмни дрехи.
В много храмове тези неща се спазват и до днес, но едва ли свещениците ще изгонят някого заради дрехите – то си е за него (както се казва). Тоест днес етикетът не е толкова строг и се допуска по-лежерно обличане. В православните храмове се спазва по-силно традицията, докато католическите и протестантските храмове леко са я изродили и в западния свят се е появил т.нар. „Sunday best“ – като ходиш в храма на неделна литургия е прието да носиш най-хубавите си дрехи (което уж е тръгнало като форма за уважение към Църквата, но може да се сетите, че много хора погрешно го приемат като форма на суета). При всички положения обаче навсякъде по света ще е груба селска проява ако мъж влезне по джапанки, къси панталонки и хавайска риза, а жена със скъпа модна прическа, къса поличка и широко деколте. Ако трябва да говорим за „дрескод“ в храмовете – носят се тъмни дрехи, не се разголваме, не парадираме с бижута и красоти.
Има и още един нюанс, който е свързан с белия цвят. Той символизира ангелите, т.е. абсолютната чистота. Естетствено всички сте виждали белите дрехи на Папата – в католическата църква той се приема, че е напълно чист, а и самата титла „папа“ означава „отец, баща“ в смисъл на нещо като наместник на Бога. Белият цвят се използва и по време на кръщене – както от кръстникът, така и за кръщелника. По време светото тайнство „Кръщение“, участниците се въвеждат в благодатното царство на Църквата, т.е. се очаква, че в този момент са напълно пречистени от всякакъв грях. На някои места е прието и жените да носят бели кърпи за забрадки по време на кръщене.
Пак по темата за белия цвят, всеки ще се сети за булките по време на сключване на църковен брак – те винаги са с бели сватбени рокли. В миналото не е било така – булките просто са обличали най-хубавата си рокля. Традицията се твърди, че започва през 1840 г. от кралица Виктория. Тогава става буквално „модно“ да се копира стила на кралицата и традицията плъзва по цял свят. Църквата приема бялата булчинска рокля като символ на девственост и непорочност на булката, но изискват носенето на т.нар. було, т.е. главата ѝ все пак трябва да бъде покрита с някакъв воал, за да бъде скрита традиционно пищната ѝ прическа. Да, колкото и бялата рокля да е именно отличителен знак за булките така, че те да се открояват силно сред останалите, т.е. е вид суета, все пак в храмовете продължава да се изисква почит и смирение към Бога.
При католиците има и специални изключения за белия цвят за точно определени личности. Съществува т.нар. „Le privilège du blanc“ (правото да носиш бяло) на аудиенция при Папата за определени аристократи. Изключението от носене на черни дрехи при аудиенция важи само и единствено за:
– Кралицата на Испания
– Кралицата на Белгия
– Великата Херцогиня на Люксембург
– Принцесата на Монако
– Принцесата на Неапол
Както казах, тази привилегия е специална и се дава се лично от Папата като символ на особена почит от страна на Църквата за особени заслуги на въпросните личности в покрепа на католицизма и християнската вяра.
Дали е забранено в днешен ден да се влезне в църковен храм с бели дрехи извън традицията за кръщене и сватба? Не е забранено разбира се – както казах, никой няма да върне никого. Но това би било буквално най-грубата селяния от гледна точка на традиционния „дрескод“. Ако дрешките с искрящи цветове са обикновена простащина от типа „вижте ме какъв съм готин“ и ще се приеме, че човекът не изпитва особено смирение посещавайки храма, то белите дрехи ще бъдат по-скоро символ, че човека счита сам себе си за безгрешен и непорочен, т.е. той не изпитва абсолютно никакво смирение и тотално не уважава църковните традиции.
И накрая малко българска работа. Това недоразумение с белия панталон е жената на българския президент. Ганя Балканска си е Ганя Балканска независимо дали има цял екип, който да ѝ подготвя посещенията по официални приеми. В случая това не е аудиенция при Папата, а е просто посещение в католическа катедрала, но „българщината“ е налице.