Loading...
БЛАГОДАРНОСТ. КЪМ КОГО И ЗА КАКВО?
(Част І)
Убеден съм драги сънародници, че много от вас често си задават въпроса „Защо?“
Видимо нещата у нас не вървят както трябва и ако някой търси успокоение, че това което се случва в България не е от днес и не е резултат от международен заговор, ще побързам да го успокоя – да така е! Разбира се България е била и е част от международната общност, където освен нашите интереси съществуват и чужди. Болестта „Алцхаймер“ е заболяване на мозъка, засега неизлечимо, при което болният си спомня с кого са си играли в детската градина преди 50 години, но не помни какво е закусвал вчера.
Изглежда, че някои нашенски политици са заболели от тази опасна болест, но тя започва да приема формата на епидемия, започна да се разпространява и между някои наши учени. И отново възниква въпросът – ЗАЩО? Причината да си го задавам така настоятелно са някои обезпокоителни факти в последно време, като например:
– Първият човек на държавата гостува в Чикаго, за да разкаже на сънародниците ни, че през 60-те години /?!!/ на миналия век Т. Живков искал да направи Народна република България шестнайста република на СССР. Ама чакайте, те бяха и без нас до 1991г. 16 републики, но изглежда никой не е намерил за нужно да предупреди президента, или недалечното минало е вече забравено?
– Събират се учени и журналисти, за да обсъдят имало ли е такава идея, какво е имал предвид първият държавен ръководител преди петдесетина години, това национално предателство ли е и т.н. Не бих се учудил ако, вече към днешна дата, някой подхвърлеше идеята да станем поредният щат (55-ти) на САЩ – все пак издигнахме паметник на пилотите бомбардирали София в знак на нашата благодарност?!!
Не знам какво биха казали днес от отвъдното нашите пилоти, осмелили се да изпълнят войнския си дълг и да защитят столицата на своята държава. Може би същото, което биха казали и за паметниците на
съветската армия-освободителка, „освободила“ и българската хазна от над 360 млрд. лв.
за периода след 1944г. – справка тритомника на БНБ „История на Държавният дълг на България от Освобождението до 1990 година“.
Най-стряскащ обаче е увереният тон на ангажираните учени за „безкористната“ помощ на големия брат, което неминуемо поражда следващия въпрос: „Така ли беше?“ и ако не: „Кому помага тази дезинформация?“
Ще се опитам да анализирам част от фактите, обективно и професионално изложени в посочения по-горе тритомник на БНБ за периода до 1965г., и значително по-безличната и по-повърхностна информация за финансовите събития от тогава да наши до наши дни. А защо ли /?!!/ се е получило това претупване – явно е загадка. Преди да потърся логичния й отговор трябва да отбележа, че до днес винаги сме си плащали – през последните цели 130 години, удоволствието да възстановим държавата си. Факт, за който всичките ни съвременни управници са си мълчали. Така веднага след Освобождението през 1878г. е трябвало да плащаме данък на Султана – в т.ч. и за Румелия след Съединението, както и пряко поемане на Османския държавен дълг към Англия. Към тези разходи прибавете и издръжката на руските окупационни войски и администрация в размер на 2 млн. златни лв. годишно – сума достатъчно сериозна за тогавашното време и особено за възстановяващата се държава. Предполагам, че много от вас не са и чували за този факт, поради криворазбраната благодарност към спасителя „Дядо Иван“.
Често съм подчертавал необходимостта от разделяне на благодарността към руския народ от имперската политика – била тя на императора на Русия, личния режим на Сталин, или диктатурата на пролетариата, разбирай КПСС. По същество възстановяването на Сърбия, Гърция и Румъния е също така следствие от безкрайните войни между Турция и Русия за овладяване на Проливите, но забележителното е, че народите на изброените страни са забравили да „благодарят“. До тук ще спра с историята от 19-ти век и ще се прехвърля към 9.9.1944г., превратен момент от развитието на
България, подарена, без да питат народът й, от Великите сили на чичко Сталин
за да удовлетворят имперските му интереси по-далеч от собствените си граници – справка музея в Потсдам. Да сте чули някакво извинение, но и защо след като новосъздаденото правителство на ОФ с преобладаващо присъствие на Комунистическата партия е готово да целуне задните части на завоевателите – „освободители“? Никой не желае от Обединените нации България да участвува във войната в последната й фаза, още по-малко да очаква снизхождение въпреки, че до този момент няма нито един български войник на някои от фронтовете. Двете катастрофи 1913 и 1918 година са направили достатъчно предпазливи цар Борис III и Народното събрание, но това не пречи на новите управляващи да оплюят предходните.
Да ви напомня нещо – при подписване на предварителното Съглашение в Москва ни вкарат като активен участник във последната фаза на Втората световна война. Това струва на България 139 млрд. лв, 10000 убити, 9500 безследно изчезнали, почти 30000 ранени и осакатени. И всичко това за 7-8 месеца при 450 000 армия. Въпреки направените разходи и безсмисленото участие България загубва Западните покрайнини, Беломорска Тракия и заплаща на СССР, Гърция и Югославия 372.5 млрд. лв. репарации – приблизително равни на около 27 млрд. златни франка.
Всички предприятия у нас с немско-унгарско или италианско участие стават съветска собственост. Но задълженията им, които имат частно-търговски характер, остават за сметка на българската държава!!! България не получава нито лев по клиринговата спогодба с Германия, където се е натрупало положително салдо от над 5 млрд. лв, нито някой е помислил за разрушената от бомбардировки София.
Съществуват още купища документирани безобразия на новата власт, граничещи с национално предателство. Всички забравят удобно, че това е единствената страна – малка България – спасила своите 60 хиляди.евреи. Но за общо учудване бяха осъдени от „народния“ съд тези, които ги спасиха и направиха възможното за ограничаване на щетите за държавата в тази жестока война, а не тези, които я вкараха в непосилни и практически безсмислени разходи и загуби, което е още по-обидно и болезнено.
На този фон, при поемане на управлението от безимотните над имотните граждани (нали така беше по Ленин), или просто „Диктатура на пролетариата“, се пръкна държавата Народна република България.
Защо нямаме Буржоазна република Австрия или Капиталистическа република Финландия
– оставям да си отговорите сами.
Мисля, че вината е в нещо, което наричаме „интелект“, но той е силно дефицитен и опасен за гражданите на републиката от Сталинов тип, която си е чиста диктатура. И до сега Комунистическата партия или нейните наследници не е дала отговор на „фундаменталния“ въпрос – СРЕЩУ КОГО БЕШЕ ПАРТИЗАНСКОТО ДВИЖЕНИЕ? След като България не е обявявала война на Съветска Русия, но такава беше обявена от нея на нас на 04.09.1944 година.
Финансовите резултатите от окупацията на страната са посочени накратко от цитирания вече тритомник на БНБ. Към това за пълнота може да се добавят разходите за транспорт на окупационните съветски войски, които са за сметка на българския бюджет и са продължили години след приключване на войната. Никой не е дал отговор на българския народ за какви престъпления бяха разстреляни Никола Петков, Трайчо Костов, защо „загина“ Станке Димитров-Марек, кои са виновниците. Но ние сме благодарни /?!!/ за братската подкрепа на великия Съветски съюз. За извършеното одържавяване (национализация) по модела на брата!
Днес научените учени се „опитват“ да докарат от девет дерета вода, за да заобиколят истината! Можете ли да си представите мъките на един народ, чиито парични резерви са изгребани до последно от по-големия „брат“, както някои го титулуват, за да се говори от неговите агенти за братска помощ?!
Да видим каква е действителната картина и защо някои заболяват от Алцхаймер, когато стане въпрос за икономиката и финансите на страната през последните 40 години до днес. Сталиновата доктрина – всяка държава да си произвежда сама всичко необходимо, може да подхожда на страна като Съветския съюз, но е невъзможно и ненужно за страни от формирания социалистически лагер т.е съветската зона. Започва периода на Студената война, на създаването на НАТО и Варшавския договор, за някои страни от Западна Европа планът „Маршал“ за възстановяване на икономиката, а други от Изток – бригадирско движение.
България изнася предимно за СССР земеделски продукти, тютюн и някои суровини при значително по-нисък курс на лева спрямо рублата от действителната му стойност. Това допълнително усложнява стокообмена, тъй като страната получава тежко въоръжение – танкове, самолети, реактивни минохвъргачки и др. Оръжието е по силата на задълженията ни във Варшавския договор, срещу дългосрочен кредит от СССР.
Независимо от доктрините, зовящи за изграждането на тежка химия и металургия, животът показа, че страна като България, бедна на енергийни ресурси, може успешно да се намеси в стокообмена като усвои производства в областта на електрониката, изчислителната техника, фармацията, транспортно машиностроене и металорежещи машини.
Настъпилото разведряване в международните отношения в началото на седемдесетте години на миналия век способстваше закупуването на подходящи лицензии. Да, но
блюдолизничеството на нашите доморасли правоверни партийни и държавни ръководители
беше на такова ниво, че трябваше да се случи чудо, за да решат с бетоновите си глави да се закупи някакъв лиценз, да се усвои производство на изделия от капиталистическа страна. За щастие порасналите потребности на народите от т.н. социалистически страни, в т.ч. и в СССР, налагаше подобряване на инфраструктурата, комуникациите, повишаване на добива на нефт и газ, суровини, носещи и конвертируема валута.
Показателен пример за бездарното управление на страната е производството на леки коли. В момента, когато СССР купува завод за леки коли от „Фиат“, когато Румъния купува завод за леки коли от „Рено“, такъв завод „Рено“ предложи и на България, при това България произвеждаше вече отделни полуфабрикати за заводите „Рено“ във Франция. В продължение на две години доставяхме автомобили в „разсип“ по 1600 долара на к-т, които събирахме у нас и продавахме на Югославия по 7-8000 долара бройката, дори започна строителството на завод за автомобили „Рено“. Преговорите бяха прекъснати по вина на българското правителство, тъй като по дългосрочната спогодба със СССР е предвидена доставка на завод за „Москвич“ в Ловеч – задължение, което самите руснаци поеха с неудоволствие – липсваше им капацитет.
Закупените лицензи за преносна и уплътнителна техника, комутационна техника от фирмата „Сименс“, цифрови програмни управления за металорежещи машини на „Фанук“ – Япония, позволиха на България да се включи в изграждането на новите трасета за нефт и газ в СССР и да получи достъп до суровини, които можеха да се реализират пряко или косвено на международните пазари срещу твърда валута, жизненонеобходима за разширяване производството на лицензните изделия.
Анализирайки изминалия период през цялото време се питах кой и за какво трябва да е благодарен? Във всеки случай не е българският народ – тогава кой? Ами разбира се – управляващата партия и особено нейният Централен комитет със своето Политбюро начело!! Нека да погледнем фактите от първия час на поемане на властта:
– Вкарваш страната в една непопулярна война, губиш територии, плащаш над 500 млрд. лв., убити и ранени над 50 000 души, славиш завоевателя като освободител, вероятно поради факта, че е освободил държавата ти от всичкото възможно имущество и възможната конкуренция във властта.
– Въвеждаш в страната диктатура, вкарваш в лагери и изселваш евентуалните си политически противници, а да слугуваш необезпокояван на завоевателя срещу задължението му да те държи на чело на управлението:
– Нямаш представа от държавно управление, изобщо от управление – да не говорим за социалистическа държава (какво е това?), но такава не познава и самият Сталин.
– Прибираш цялото национално имущество, одържавяваш го. Но нямаш представа от икономика и управление, правиш две парични обмени на гърба на собствения си народ, искаш завоевателят да те спасява – такъв е договорът, получаваш трохи от изнесеното имущество и си благодарен – вече си имащ и си управляващ!
– Безобразия, недоволство в ГДР – 1953г., Унгария – 1956г, Чехословакия – 1968г, Полша – 1981г. Като за запазване на реда и статуквото в немирните държави се вкарва ограничен контингент „братски“, разбирай съветски войски, но у нас не се налага – нас ни управлява любимата ни партия и нейният боен отряд – политическата полиция от типа „Сталин-Вишински“.
Следва продължение
Бележка на редакцията:
Ако госпожа Светла Петрова и господин Крум Савов и добре подплатената им независима “медия”, желаят да присвоят и този материал, злоупотребявайки с добрината на неговият автор, поздравяваме тях и техните родители със следната песен:
