По-добре танковете да дойдат

На 6-ти юли преди 31 години се случи нещо емблематично за прехода – Петър Младенов подаде оставка заради изпуснатата фраза „по-добре танковете да дойдат“. По-надолу представям хронологията за достигането до това събитие…

На 24 октомври 1989 г. Тодор Живков принуждава Петър Младенов да подаде оставка от поста министър на външните работи. Причината за това е несъгласувано планиране на среща с посланика на САЩ Сол Полански. Тогава Тодор Живков явно е разбрал, че се готви държавен преврат срещу него и обвинява САЩ в намеса във вътрешните работи на България.

На 10 ноември 1989 г., по време на пленум на БКП, именно Петър Младенов, Андрей Луканов, Добри Джуров и Станко Тодоров подхващат инициатива и довеждат до отстраняване на Тодор Живков от поста „генерален секретар“ на БКП. На негово място е избран Петър Младенов.

Само седмица по-късно, на 17 ноември 1989 г., Петър Младенов заменя Тодор Живков и от поста председател на Държавния Съвет. С това окончателно властта в БКП е сменена.

След това събитие обикновените хора разбират, че нещо се случва, но все още не се знае съвсем ясно какво е то. За първи път се формират политически движения, които изразяват искане за свикване на Велико Народно Събрание и промени в Конституцията, където да отпадне прословутия „чл. 1“ за ръководната роля на БКП и държавната власт да се подмени радикално.

Така се стига до големият – емблематичен – митинг на 14 декември 1989 г., в който въпросните формации заявяват категорично искането си. Това е прецедент за Народна Република България и довежда до преговори и последващо свикване на Велико Народно Събрание.

Процесът на трансформация започва на 3 януари 1990 г., когато се сформира т.нар. Национална Кръгла Маса. Основната цел от нея е да се даде възможност за провеждане на избори за Велико Народно Събрание, от което да последват промени в Конституцията. В резултат от нея се приемат три основни реформи (и куп привидно по-несъществени, но важни – например разформироване на Шесто Управление на Държавна Сигурност):

– На 15 януари 1990 г. е направена първата промяна, с която е отменен прословутия „чл. 1“ от Конституцията. Така се позволява формирането на алтернативни политически партии, които да участват в избори;

– На 3 април 1990 г. е разформирован Държавния Съвет и на негово място е създадена институцията „Председател на републиката“ (по-късно преименувана на „Президент“). Първи президент директно става Петър Младенов без избори (т.е. избран е, но не от народа, а от депутатите в Народно Събрание);

– Променя чл. 13, като се премахва текста за социалистическата обществена собственост и се добавя текст за свобода на всички видове собственост, на свободната стопанска инициатива и конкуренция. Така ефективно се премахват всички партийни организации, които контролират предприятията, учрежденията, учебните заведения и ТКЗС-тата. Счита се, че е било необходимо, за да се елиминира това, което днес е познато като „корпоративен вот“.

В крайна сметка на 10 юни 1990 г. се провеждат избори за Велико Народно Събрание, на които БСП (преименуваната БКП) получава 47,1%, СДС – 36,2%, ДПС – 5,75%, БЗНС – 4% и Отечествен съюз – 0,5%. Избирателната активност е, забележете, 90,3%! Така формираното ВНС заседава над година, като резултатът окончателно е новата ни Конституция от 12 юли 1991 г., с която Република България пое по новия си път.

Но бях започнал да пиша за Петър Младенов. Само месец след изборите и едва четири дни преди Велико Народно Събрание да се събере за първи път, т.е. точно когато трябваше да започне да бъде „обединител на нацията“, той подаде своята оставка заради голям медиен скандал. Тогава нямаше „социални медии“ и неофициална информация е достигала бавно до хората, а основните медии са били изцяло държавни и в тях трудно е пробивало каквото и да е. Един емблематичен запис обаче успява да пробие цензурата. Той е направен от кинорежисьора Евгений Михайлов на въпросния митинг от 14 декември 1989 г. В този запис се вижда как Петър Младенов разгневен тръгва да влиза в сградата на Народното Събрание докато тълпата го освирква и казва следните думи:

– По добре танковете да дойдат!

Бавно, но сигурно този запис плъзва сред всички опозиционни сили. Разпространява се навсякъде по страната и в един момент всички хора в държавата започват да говорят за него. Започват и известните студентски протести от лятото на 1990 г. (по време на заседанията на Национална Кръгла Маса), където често излизат лозунги свързани с въпросната фраза. В крайна сметка се разбира, че записа вече не може да се скрие и опозицията принуждава медиите да го пуснат на обществото. Е, не преди изборите (ясно защо), но все пак се случва.

Именно това кратичко изречение принуждава Петър Младенов не само да подаде оставка на 6 юли 1990 г., но и да се оттегли напълно от всякакъв активен политически живот (все още в трудоспособна възраст – бил е на 53 години). На 20 юли 1990 г. оставката му е приета.

Да, такива бяха времената. Хората си отиваха от политиката заради едно изречение. А сега?

Бонус-факт: Официално се счита, че Президенти на България са били Петър Младенов, Желю Желев, Петър Стоянов, Георги Първанов, Росен Плевнелиев и Румен Радев. Малко известен факт обаче е, че в периода 6 юли – 1 август 1990 г., т.е. след оставката на Петър Младенов и преди избирането на Желю Желев, длъжността е заемана от още двама души, т.е. неофициално сме имали още двама президенти.

Причината за това е, че Петър Младенов не е имал заместник, т.е. сегашното Вицепрезидент. В периода от 6 юли до 17 юли 1990 г. на мястото на Петър Младенов застава Станко Тодоров. Но това не е било официално, защото формално оставката все още не е била приета. От 17 юли до 1 август 1990 г. на поста отново неофициално е застанал акад. Николай Тодоров. А забавянето на смяната и нуждата от неофициални заместници е било следствие на това, че Велико Народно Събрание избира чак след 6 тура (!) новия Председател. Причината за толкова много турове е била, че по правилник е трябвало да се постигне 2/3 мнозинство, а такова така и не се е сформирало.

В крайна сметка, след като на няколко пъти Чавдар Кюранов от БСП не успява да се пребори за необходимия брой гласове, за да бъде избран, БСП решават да се оттеглят от битката, въпреки че са първа политическа сила. Основен негов опонент тогава е бил Петър Дертлиев от СДС. На 5 тур БСП оттегля Кюранов и подкрепя Виктор Вълков от БЗНС, но и той (съвсем за малко – 254 при необходими 267!) не успява да събере необходимия брой гласове, а Петър Дертлиев доста стабилно събира между 130 и 146 гласа от 400 и така се блокират изборите. Така е направен общ компромис и на 1 август 1990 г. д-р Желю Желев се явява като единствен кандидат на 6 тур, след което е избран за Председател. После тази длъжност е сменена на „Президент“ и така той остава на поста до 19 януари 1992 г., когато е преизбран с мнозинство от 52,85% срещу 47,15% на Велко Вълканов. Д-р Желю Желев е и първият избран от народа Президент.