Абсолютно всеки човек, който е прекарвал поне няколко часа в разходки из големите градове в Германия, е забелязвал маркерите на най-високото ниво на водата по време на големите наводнения от миналото. Почти навсякъде рекордите са от Средновековието, тоест от 14-15 век. Колкото повече се приближаваме към настоящето, толкова по-ниско стигат водите. Не, защото не е имало големи валежи, а защото инфраструктурата става все по-добра и ефективна в това да не позволява образуването на твърде високи вълни.
Човешката история е една безкрайна борба срещу капризите на природата и адаптация към промените. И колкото повече енергия можем да приложим и по-богати и организирани ставаме, толкова по-малко жертви даваме.
В миналото големите наводнения в Европа са били почти ежегодни явления. Днес, благодарение на стотиците адаптационни мерки, се случват все по-рядко. И точно затова предизвикват несъизмеримо голям шок – хората просто са свикнали да живеят с усещане за абсолютна сигурност, нулев риск. Само че такъв живот няма и никога няма да има…
Послепис:
Явно трябва ясно да го напиша, че много народ се стряска.
Наблюдаваното през последните 50 г. повишаване на средната Т на планетата с огромна степен на вероятност се дължи над 50% на антропогенните въглеродни емисии.
Ето обаче и друг цитат от Петия оценъчен доклад на Международния панел по изменение на климата, т нар. „Консенсус“:
„There is low confidence that anthropogenic climate change has affected the frequency and magnitude of fluvial floods on a global scale.“
На техния език „low confidence“ значи „нямаме достатъчно доказателства“…