Loading...
Тук няма да говоря за самото плагиатство. То си е абсолютен позор – ясно е. Ще внеса още един щрих – показателно само по себе си е заглавието на „творбата“ на Петър Илиев. То е „Компетенцията на Народното събрание“.
Двете думи „компетенция“ и „компетентност“ бяха привнесени в академичните среди чрез Европейската Комисия. Преди да излезне прословутата „европейска референтна рамка“, в която се дефинираха прословутите „ключови компетентности“, тези две думи се употребяваха изключително предпазливо и тяхната стойност се пазеше. Но стана модерно образованието да формира тези неща и постепенно всичко избухна – научните статии, в които се дискутира как се формират компетентности, заваляха като порой.
И с годините ескалира. На всякакви форуми еврокомисари като Мария Габриел използваха тези думи във всяко второ изречение. Пренаписаха се всички учебни програми (от 1 до 12 клас) и всяко отделно знание и умение се превърна в „компетенция“. Научил си детето да копира и вмъква текст от един документ в друг (copy-paste)? Честито – ти си формирал в него компетенция!!!
Така аз днес когато видя „компетенции“, „компетентност“, „компетентностен“, и т.н. в заглавие на каквато и да е публикация, винаги си имам едно наум. Не – няма да заклеймявам никого. Напротив – има и прекрасни статии. Говоря само и единствено за предварителното ми очакване. А то е, че ще чета нещо, което се опитва да звучи модерно, т.е. е въдица за генериране на цитати.
И не, няма нищо страшно. По същият начин навремето популярна дума беше „интерактивни“ (методи на обучение). Тази мода мина. Времето заличи плявата и останаха само стойностните неща. Така ще стане и с „компетент“ статиите. Всъщност изключително много се радвам, че точно тази много популярна книга включва тази дума в заглавието си!
