Loading...
Преди 60 години ЩАЗИ изселило хиляди граждани от пограничните области на ГДР. Следващият текст представлява един поглед назад във времето.
През 50-те години световната политика се намира под знака на Студената война и на предния фронт били двете германски държави. Тук се срещали двата лагера – на западните сили, ръководени от САЩ и на Източния блок, ръководен от СССР.
Вътрешногерманската граница е част от линията разделяща двете омразни системи, и в същото време място за връзка между двете Германии – източната и западната. През очите на източногерманското ръководство тя се възприемала като опасност, срещу която режимът се противопоставил чрез изграждането на различни гранични устройства. През май 1952 година на вътрешногерманската граница е обособена около 5 километра широка зона за сигурност. И от източногерманското министерство на Държавна сигурност започнало специална операция под името „акция Паразит”, за принудителното изселване на хиляди източногерманци от така формираната зона за сигурност.
За опазване на Германската Демократична Република
На 26 май 1952 година източногерманското правителство приело специална наредба за мерките по демаркационната линия между двете германски държави и с това решило да затегне мерките за сигурност по вътрешногерманската граница. Мотивът бил: опазване от „гранични провокации” от страна на федералната република и западните сили, с които те целели със своята „политика на разделение” да нарушат успехите на „мирното икономическо и културно изграждане” на ГДР. В духа на източногерманската пропаганда се казвало: „ Липсата на съответната защита на демаркационната линия от страна на Германската Демократична Република, е използвано от западните сили за вкарване на все повече шпиони, терористи, диверсанти и трафиканти през демаркационната линия в Германската Демократична Република, които след изпълнение на поставените им престъпни задачи безпрепятствено се връщали обратно в Западна Германия.
…
Чрез тези си действия американските, британски и френски окупационни власти, както и правителството в Бон принудиха правителството на Германската Демократична Република, да предприеме мерки за защита интересите на източногерманските граждани и имащи за цел да направи невъзможно навлизането на чужди агенти на територията на ГДР.”
Цит. от: BStU, MfS, BV Suhl, KD SLZ 17, Bl. 127
Обособяване на особена зона
На Министерството на Държавна сигурност било поръчано осигуряването на вътрешногерманската граница и обособяването на една „особена територия ,където действали „специални разпоредби”. В непосредствена близост до демаркационната зона трябвало да се създаде близо 10 метрова контролирана линия, последвана от една 500 метрова зона за сигурност и още една заградена зона с ширина около 5 километра, което прави една територия от 300 кв. м по цялата вътрешногерманска граница , която била с дължина от около 1400 километра.
Вилхем Цайзер – първият министър на ДС /до 1953 година/ разпоредил специална полицейска наредба, уреждаща реда в тази зона за сигурност. С влизането и в сила на 27 май на жителите и посетителите на тази зона били наложени строг регистрационен режим и специални правила на поведение. Посетителите и работещите в нея получили „пропуски”, които трябвало да регистрират при влизане и излизане от зоната за сигурност. Така тази зона се оформила като един вид територия в рамките на ГДР, в която действали специални правила.
Контролният пръстен
„Прекосяването на 10 метровия контролен пръстен било забранено за всички посетители. Лица, които се опитвали да го преминат по посока ГДР или Западна Германия, били задържани на граничната линия. При отказ от следване на наложените правила, можело да се стигне и до употреба на оръжие. „
Цит. от: Polizeiverordnung, 27.5.1952, in: BStU, MfS-BdL/Dok., Nr. 005120, Bl. 3/
Schutzstreifen
Защитната линия
„В рамките на 500 метра преминаването или движението на всякакъв вид транспортни средства и разходката на всякакви работници извън жилищните сгради било разрешено само в светлата част на деня.. … За търсенето на работа извън зоната трябвало да се използват само указаните от граничарите пътища. Обществени посещения,кина почивни домове за пенсионери и други обществени заведения, намиращи се в 500 метровата зона се затваряли. Събранията и масовите мероприятия от всякакъв вид се забранявали.”
Цит. от: Polizeiverordnung, 27.5.1952, in: BStU, MfS-BdL/Dok., Nr. 005120, Bl. 6f.
Ограничителната зона
„В 5 километровата ограничителна зона за всички обществени, масови и политически мероприятия от всякакъв вид се изисквало предварително разрешение. … Всички мероприятия и събрания трябвало да завършват до 22.00 часа.”
Цит. от: Polizeiverordnung, 27.5.1952, Quelle: BStU, MfS-BdL/Dok., Nr. 005120
Dienstanweisung des Ministeriums des Innern, Nr. 2/52,1.8.1952 Quelle: BStU, MfS-BdL/Dok, Nr. 015716
Полицейски проверки на живущите
За понататъчното гарантиране на сигурността от Министерството на вътрешните работи и народната полиция наложили на всички живеещи в ограничената зона граждани специални проверки и оценка на принадлежността им към ГДР. Лица, които били определяни като политически ненадеждни, трябвало да бъдат изселени . Произволите, денонсирането и дискриминацията можели да са причина за изкарване на граждани от зоната.
Кръгът на изселените
„Кои лица били изселвани?: Всички антидемократични елементи, бивши членове на СС, реакционно настроени представители на малцинствата и селяни , всички осъдени и декласирани елементи, всички подтиснати елементи, чужденци, лица без гражданство, дошлите от западните зони лица, лица поддържащи връзки със западния свят и др. .”
Цит. от: Bericht der Kreisverwaltung von Bad Salzungen, 21./22.5.1952 in: BStU, MfS, BV Suhl, KD SLZ 17, Bl. 116f.
Всички лица определени за изселване от ограничената зона, трябвало да напуснат до 48 часа, без да знаят къде ще живеят в близко бъдеще. Само политическото ръководство знаело мястото, където щели да бъдат изселени, какво щяло да е следващото им работно място и вида на обезщетението, което щели да получат. Само в изключителни случаи, когато роднините можели да осигурят жилище и работа, били удовлетворявани желанията на изселниците.
Критики от собствените им редици
„Операцията трябвало да бъде по-добре политически подготвена, това се казвало при прокарването на полицейската наредба, така и в докладите и рапортите за настроенията на работниците и селяните. В тях се казвало още, че правителството приканвало за ликвидирането на намиращите се в ограничената зона по продължение на демаркационната линия известни агентурни централи и отстраняване на несигурните елементи. За това от населението се очаквало съдействие и проява на разбиране.
Уведомяването на лицата не трябвало да става 24 часа преди изселването им, ами колкото е възможно по-късно, непосредствено преди да се предприемат мерките по извеждане и да се вкарват в пунктове, предвидени за изселване и да са на разположение на охраняващите ги полицаи. По този начин се избягвало наличието на голям брой бегълци и се правело невъзможно създаването на организирана съпротива. …
Преди провеждането на акцията, определените за изселване реакционни елементи бивали задържани и отделяни от общата маса. Срещу тях трябвало да се приложи принудителна евакуация.”
Цит. от: : Bericht der Kreisverwaltung von Bad Salzungen, 9.6.1952 in: BStU, S, BV Suhl, KD SLZ 17, Bl. 21
Чрез „акция Паразит” от ограничената зона по преценка на властите само в рамките на няколко седмици били изселени хиляди източногермански граждани, определяни като „несигурни”, респективно „криминални елементи”. Почти едно десетилетие по-късно, малко след построяването на Стената – през август 1961 година – ръководството на страната наредило ново принудително изселване от териториите в близост до вътрешногерманската граница. Така се наложило още десетки хиляди източногерманци да напуснат родните си места. А властта се научила, този път по-добре да избере името на операцията по изселването им. Изселническите акции от 1961 година получили далеч по-хармонично звучащи имена като: „акция Консолидация”, „акция Синчец” или „акция Цветлета”.
Превод Мартин Иванов
Източник: BstU
Снимки: BStU
