Loading...
Отворих учебника по литература за 7 клас. Уж да помагам на детето.
В потрес съм. Честно.
За половин век нищо не е мръднало.
Пропаганда и клишета.
Първата половина на учебника е робството, робството, робството и пак робството. Майката юнашка, която не проронва сълза за смъртта на първородното си чедо, защото курбан е отишъл той за свободата.
Клише до клише.
През 50-те и 60-те на миналия век с тия клишета трябваше да възпитаваме пушечното месо, децата, които да бъдат хвърлени срещу турската армия, да я задържат 24 часа, докато дойдат руснаците. Според тогавашната държавно-партийна доктрина.
Ами днес? Какво целим с такова възпитание и обучение?
И втората половина на учебника – тежкото положение на българския селянин.
Яворов – „Градушка“, Елин Пелин – „По жътва“, Пенка умира на полето. Йовков – „Бялата лястовица“. Нонка ще умре. Това е.
Смърт, смърт, робство, мизерия, мъка, мрак и безнадеждност.
Това е материала по литература за 7 клас. Най-важния клас. За матурите.
Подбрани произведения за децата, дето навлизат в пубертета. Няма красота, няма природа, няма любов, няма хумор, забава, веселба…
Само смърт – или мъчителна или героична.
Това е българската литература според създателите на учебните програми и учебниците.
Колко поколения трябва да осакатите?
