По повод разделението за сертификатите някой каза – „вътрешнодържавна, обществено-културна гражданска война, която не е спирала от ПСВ насам“.
Може би е и от по-рано, още от Възраждането. От разпада на Османската империя. Едни по-будни общности искат да вървят напред, по примера на Европа, други дърпат назад към „традициите“. Спомнете си споровете между дедо Либен и хаджи Генчо. В рамките на османската власт тия различия са туширани, но след Освобождението избухват с пълна сила.
Войната е цивилизационна. Между Изтока и Запада. А ние имаме късмета разломът да минава точно през нашите общества тук на Балканите.
Някои виждат предимствата на западния свят. Други по-податливи на пропагандата вярват в източния модел. България беше най-силно облъчена от пропагандата поради исторически стеклите се обстоятелства. Руско-турската война от 1877-78 и ВСВ.
Но го има и в другите балкански страни. Румъния, в Марамуреш си е циганийка и ориенталщина, в Тимишоара е Европа. В бивша Югославия много видно минава тая граница, от едната страна Сърбия, Македония, Босна от другата Словения и Хърватска.
Няма как да тръгнем напред, докато едната страна не надделее и не се определим цивилизационно към къде принадлежим.