Loading...
Утре е 3 март, та по тоя повод нека да отдадем почит на нашите възрожденци и да припомним какви са били.
Тези хора са всичко друго, но не и роби. Облечени „алафранга“ с европейски дрехи, част от тях образовани в чужбина.
А създаването на българската държава не е еднократен акт. И не се случва на 3 март.
Започва с борбата за българска независима църква, с признаването на Екзархията и на българския народ, като отделен народ в Рум милета. Минава през Априлското въстание и Руско-турската война. В резултат на тази война процесите се ускоряват. Юридически България възкръсва на 13 юли 1878, когато официално в Берлин са признати двата протектората – Княжеството, на север от Балкана, което е руски протекторат и Източна Румелия на юг от Балкана, която е автономна област в рамките на Османската империя.
Съединението на 6 септември 1885 е за мен истинското създаване на държавата. От два чужди протектората България става една държава. Без намеса на външни сили. Но все още васална на Османската империя.
На 22 септември 1908 г. България обявява своята независимост и става пълноправна европейска държава.
Без да подценявам ролята на руско-турската война, не смятам че точно 3 март е най-важната дата и най-важното събитие в процеса на изграждане на държавата ни. На тази дата две воюващи империи подписват мирен договор, с условия че едната окупира части от другата (Договорът можете да го прочетете. Този договор дава независимост само на Румъния и Черна гора, те имат повече повод да честват тая дата). Окупационният корпус е на издръжка на окупираната страна, пише в договора и тази издръжка възлиза на 10 милиона рубли (записано в протоколите на Великото народно събрание).
Израз на робски комплекс е да смятаме че някой ни е подарил свободата и държавността.
Още дядо Вазов казва – „нека да ни сочат с присмехи обидни и нека таз свобода да ни бъде дар…но там на Балкана има един спомен и един връх, що смива срамът и на клеветата строшава зъбът!„
На коя клевета? Ами на клеветата, че тази свобода ни е дар!
Опълченците в голяма степен решават хода на войната, защото ако Сюлейман паша беше минал прохода и беше стигнал до обсадения Плевен, краят на войната щеше да е съвсем друг.
И последно – нашите деди са дължали благодарност на руските, финландските, украинските, румънските и сръбските войни за това че са ускорили процесите по оформянето на държавата ни. Но днешните българи не дължим нищо на днешните руснаци и всяка подобна претенция е цинизъм и наглост.
Ние своята почит и днес отдаваме на княз Дондуков – българското Президентство и Министерски съвет се намират на улица носещо неговото име.
А неговата памет беше поругана именно от предшествениците на тези, които сега седят в Кремъл. Роднините и наследниците на княз Дондуков са изклани като добичета от болшевиките, а имението му запалено и разграбено. На офицерите от КГБ Путин и Гундяев ли дължим днес благодарност и за какво?
