Loading...
Кратка хронология 6 септември 1885 – 22 септември 1908
•На 6 септември 1885 година е извършено Съединението на Княжество България с Източна Румелия.
•На 8 септември 1885 княз Александър I Батенберг подкрепя Съединението с Княжески Манифест. Русия обявява недоволството си и изтегля своите офицери.
•На 2 ноември 1885, подкрепяна от Австро-Унгария, Сърбия напада България.
•На 5-7 ноември се водят тежки боеве край Сливница, завършили с българска победа, но на 9 ноември сръбската армия обкръжава Видин.
•На 10 ноември 1885 българската армия разбива сръбската при Драгоман, а на 14-ти – при Пирот.
•На 16 ноември 1885 Русия и Австро-Унгария отправят ултиматум към България за спиране на войната.
•На 24 март 1886, на рождения ден на княз Александър I, Съединението е признато от Великите сили и от Портата с т.нар. Топханенски акт.
•България и Османската империя постигат споразумение, според което Княжество България и Източна Румелия имат общо правителство, парламент, администрация, армия.
•Единственото разграничение между двете части на страната, запазено до Обявяването на Независимостта през 1908, е че българският княз формално е назначаван от султана и за генерал-губернатор на Източна Румелия.
•На 7 май, няма и два месеца след международното признание на Съединението, е осуетен заговор на руския капитан Набоков за отвличане на княз Батенберг и предаването му на руснаците.
•На 9 август обаче, в 2 часа сутринта български офицери-русофили с подкрепата на руската дипломация извършват преврат и принуждават княз Александър I да абдикира.
На 10 август Стефан Стамболов и подполковник Сава Муткуров оглавяват контрапреврата и на 16 август пловдивските войски влизат в София.
•Княз Александър I се връща в страната на 17 август 1886, но няколко дни по-късно абдикира окончателно под натиска на всякога проклета Русия и назначава регентство в състав: Петко Каравелов, Стефан Стамболов и Сава Муткуров.
•На 19 октомври е отклонена кандидатурата за българския престол на княз Мингрели, кандидатура неофициално подкрепяна от Русия.
•На 22 октомври руският капитан Набоков организира въоръжен бунт в Бургас, потушен от армията. Във Варна пристигат два руски военни кораба. Регентите декларират, че армията ще окаже съпротива! Австро-Унгария и Великобритания подкрепят България.
•На 6 ноември руският ген. Каулбарс скъсва дипломатическите отношения между България и Русия.
•На 4 декември тридесет и седем водачи на русофилите отправят прошение до великия везир Кямил паша с искане Портата да окупира Княжеството.
•На 16 и 19 февруари 1887 избухват бунтове на български офицери русофили в Русе и Силистра. Метежниците са екзекутирани.
•През март 1887 година Великобритания, Австро-Унгария и Италия образуват Средиземноморско съглашение, с което подкрепят регентството.
•На 25 юни 1887 Великото Народно събрание избира за княз принц Фердинанд I Сакскобургготски.
•На 30 август е вдигнато военното положение, обявено след преврата на 9 август 1886.
•На 23 декември 1887 една чета на капитаните Набоков и Боянов, подготвена с руски средства от русофилската емиграция в Цариград, навлиза в България.
•Разгромена е на 24 декември от българската армия.
•“Русия – огнище на заговори, посегателка на реда в чужди държави“ пише Симеон Радев, вж „Строителите на съвременна България“, том 3, (изд. СУ „Св. Кл. Охридски“, 2009).
•“От започването на българската криза той (Гирс – бел. ред.) виждаше с мъка, но и с безсилие как престижът на Русия се излагаше от безразсъдните начинания, в които бе замесено нейното име.
•Задигането на Батенберга от хора, които минаваха за нейни наемници, и изпращането му от тях под конвой в Рени, вече бяха дали на Русия пред очите на славянския свят образа на пиратска държава.
•Метежите в Силистра и Русе показваха още веднъж Русия като огнище на заговори, посегателка на реда в чуждите държави, сеячка на анархия.“.
•Разбира се, ако някогашна Русия е била „посегателка на реда в чуждите държави, сеячка на анархия“, Съветска Русия не остава по-назад и през цялото съществувание на съветската власт тайните убийства и отвличанията, извършени в чужбина, са съвсем обичайни.
•Но да се върнем в началото на 20 век.
•Още след международното признаване на Съединението усилията на българските правителства се насочват към обявяването на независимостта на България.
•В началото на ХХ век се очертава благоприятна почва за обявяване на независимостта на нашата държава.
•Великите сили имат по-наложителни дела за решаване – решението на Австро-Унгария да наруши Берлинския договор, анексирайки провинциите Босна и Херцеговина; поражда се спор за Мароко между Франция и Германия, а през лятото на 1908 г. е извършен младотурски реформистки преврат.
•Трябвало само да се чака удобен момент.
•Такъв им се представя на 2 септември 1908 в Цариград:
•“…поисках да видя великия везир. Кямил паша ме прие и не скри от мен, че протоколът на Високата порта не позволява на представителя на България, като васално княжество, да бъде канен заедно с представителите на чуждите държави. Той прибави, че в случая няма обида нито за княжеството, нито за мен; за да докаже това на цял свят, той, великият везир ще даде след една неделя едно дине в моя чест. Отговорих, разбира се , каквото трябваше… […]
•Известни са подир това събитията, които последваха моя инцидент. Правителството на г. Малинов твърде умело го използува, за да завземе Източните железници в Южна България и на второ място да прогласи политическата независимост на България.“
( ВЖ Иван Ст. Гешов, из „Историята на моя пилаф“, в. Мир, бр. 8541, 1 септ. 1928) •
•Независимостта на България – официално призната•
•И така, на 22 септември 1908 г. в черквата „Св. 40 мъченици“ в старата българска столица Велико Търново със специален манифест е обявена Независимостта на България, а княз Фердинанд приема титлата Цар на България.
•След това министър-председателят Александър Малинов прочита отново манифеста на историческия хълм Царевец пред събралото се хилядно множество.
•На следващия ден Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина.
•На заплахите с война от страна на Османската империя България отговаря с военна мобилизация и същевременно декларира готовност за мирно уреждане.
•Тъй като Берлинският договор е двойно нарушен (и от София, и от Виена), а Великите сили не са готови за мащабна война, усилията се насочват към дипломатическо признаване на българската независимост.
•В този момент Русия също няма интерес от избухване на война и се намесва единствено в споразумението по възникналите тежки финансови проблеми.
•На 6 април 1909 г. в Цариград Андрей Ляпчев и Рифат паша подписват в присъствието на посланиците на Англия, Франция и Русия българо-турски протокол, с който Турция признава Независимостта на България.
•До средата на април Независимостта на България е официално призната от Великите сили (на 10 април от Англия, Франция, Италия, на 16 април – от Германия и Австро- Унгария). България е призната и от Русия, Сърбия, Черна гора и Румъния.
•Според подписаните Руско-турски протокол и Руско-български протокол Русия опрощава на Турция военните й задължения, останали още от войната от 1877-1878 г., Турция се отказва от всякакви финансови претенции към България, а България се задължава да изплати на Русия в срок от 75 години 82 млн. франка. •
•С признаването на независимостта България става пълноправен участник в международните отношения.
За съжаление, няма и 40 години по-късно, България отново губи своята независимост, и то за близо половин век. А днес Борисов ни търкаля обратно към Русия.
